Балканите се утвърждават като региона с третите най-ниски цени на електроенергията в Европа – след Иберийския полуостров и скандинавските страни – като Гърция има съществен принос за това, предаде АНА-МПА специално за БТА. Това сочи проучване на Института по енергетика за Югоизточна Европа (IENE), представено в четвъртък.

„Цените на електроенергията в България и Гърция се движат в диапазона 185–193 евро/MWh, което е под нивата в по-голямата част от Централна Европа (където цените варират между 225 и 270 евро/MWh), докато в Испания и Португалия те са 178–184 евро/MWh, а на скандинавските пазари – дори по-ниски“, се посочва в проучването.

„Тази тенденция на Балканите не е случайна. Гърция устойчиво увеличава производството на електроенергия от вятър и слънце, а България съчетава значителния си слънчев потенциал с бързото развитие на системи за съхранение на енергия. Тези процеси започват да променят икономическото функциониране на регионалната електроенергийна система, която все още остава фрагментирана. Посланието е ясно: Югоизточна Европа има потенциала да се превърне в един от регионите на континента с най-устойчиви и ниски цени на електроенергията, стига тази тенденция да бъде подкрепена чрез повече батерии, по-бързо развитие на вятърната енергетика в България, динамичен растеж на възобновяемите източници и системите за съхранение в Западните Балкани, както и чрез по-задълбочена регионална интеграция на електроенергийните пазари“, се добавя в документа.

Панделис Бискас, председател на Научния комитет към IENE, заяви, че ускоряването на внедряването на системи за съхранение на електроенергия в Гърция би донесло допълнителни ползи. Те включват оползотворяване на излишната „зелена“ електроенергия, която понастоящем се ограничава (не се подава към мрежата), както и предоставяне на допълнителни пазарни услуги, които в момента излизат скъпо на гръцките потребители.

Бискас отбеляза също, че държавният контрол върху темпото на внедряване на системи за съхранение има както отрицателни, така и положителни ефекти.

По време на представянето председателят на IENE Костис Стамболис заяви, че Гърция се намира в благоприятна позиция за справяне с петролната криза, тъй като нейните рафинерии бързо са заменили количествата, внасяни преди това от Персийския залив, с доставки от страни като Либия, Казахстан и Азербайджан.

(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора ѝ като източник)

Източник: БТА

Опитът, натрупан от румънците в чужбина на конкурентни пазари, трябва да се превърне в инвестиции, работни места и износ, смята Михай Дарабан, председател на Търговско-промишлената палата на Румъния (CCIR), предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.

Според прессъобщение на организацията, изпратено до агенция Аджерпрес, институцията засилва партньорството си с ROUNIT (Reunited Communities) – организацията, обединяваща международна мрежа от посланици, представляващи румънските общности в чужбина. В рамките на това партньорство за есента са планирани два икономически форума в Италия: в Торино на 23 октомври и в Рим на 30 ноември. 

„Диаспората не е въпрос на сантименталност, а част от националната икономика. Става дума за милиони хора, които са усвоили – на пазари, много по-конкурентни от нашия – трудова дисциплина, стандарти за качество и достъп до бизнес мрежи. Нашата задача като институции е да превърнем този опит в инвестиции, работни места и износ“, заяви Дарабан. 

Според него мерилото за отношенията между румънската държава и румънците в чужбина не е обемът на паричните преводи, а способността те да бъдат превърнати в производствен капитал. 

„Изпратените у дома пари подкрепиха потреблението на домакинствата и това беше нещо добро. Но потреблението не гради икономика. Имаме търговски дефицит, който не може да бъде преодолян с изявления, а с производство и износ. Един румънски предприемач, който се завръща от Италия, отваря фабрика и наема тридесет души, прави повече за търговския баланс, отколкото десет дебата за икономическия патриотизъм“, каза още Дарабан. 

Италия ще бъде домакин на две от събитията от програмата на ROUNIT тази есен. 

„Там, където има голяма румънска общност, има и пазар, мрежа от доставчици и хора, които познават и двете бизнес среди. Икономическият форум в Торино или Рим не е протоколна среща, а работен инструмент. CCIR не идва с речи, а с това, с което разполага: мрежата от окръжни търговски палати, търговския арбитраж, услугите за икономическа информация и мисиите за външна търговия. Всеки, който иска да инвестира в Румъния, трябва да намери институционална врата, а не лабиринт“, каза председателят на CCIR. 

Икономическият форум „Румъния – Италия“ и конференцията ROUNIT – Пиемонт 2026 са насрочени за 23 октомври в Торино. Събитието ще се организира съвместно с CCIRO Италия, Генералното консулство на Румъния в Торино и Търговската камара на Торино, като целта му е да събере румънски и италиански предприемачи от областта Пиемонт (Северна Италия) и да улесни набелязването на конкретни възможности за инвестиции. Дискусиите ще бъдат насочени към данъчните стимули, европейските програми за финансиране и схемите за държавна помощ. 

Партньорството между CCIR и ROUNIT включва и проведената тази пролет в Букурещ (на 30 април) конференция „Диаспора – румънски капитал“. 

Програмата на ROUNIT за последното тримесечие на годината предвижда събития в Румъния, Италия, Молдова, Гърция и Ватикана. За 30 ноември в Рим е планирано провеждането на Икономическия форум и извънредната конференция на ROUNIT, организирани в партньорство с CCIR и CCIRO Италия.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА