През 2025 г. в хърватските родилни отделения са регистрирани общо 32 584 раждания – с 401 повече спрямо предходната година, като са родени 33 062 бебета, което представлява увеличение с 352, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данните на Хърватския институт за обществено здраве (HZJZ).

Броят на ражданията леко нараства след спад през 2023 и 2024 г., но тенденцията към по-късно майчинство се запазва. Жените на възраст 30–34 години съставляват най-голям дял от родилките, като близо една четвърт от живородените деца са от майки на възраст от 35 години и нагоре – това показва докладът на Хърватския институт за обществено здраве относно ражданията в здравните заведения през 2025 г.

От 33 062 родени бебета, 32 936 са родени живи, 126 са мъртвородени, а 57 новородени са починали през първите седем дни от живота си.

Въпреки лекото увеличение броят на ражданията остава значително под предишните нива. През 2018 г. в хърватските родилни отделения са регистрирани 36 752 раждания – с повече от 4000 над броя за 2025 г.

Повече жени раждат след 30-годишна възраст

През миналата година жените на възраст 30–34 години са съставлявали 35,2% от всички родилки, а близо 29% от майките са били към края на двадесетте си години. Почти една пета от родилките са били на възраст 35–39 години.

От 2016 г. насам жените в Хърватия най-често раждат във възрастта между 30 и 34 години, докато преди това, в продължение на около десетилетие, най-голям е делът на родилките на възраст между 25 и 29 години. Хърватският институт за обществено здраве обяснява тази промяна с по-продължителното образование, по-късното навлизане на пазара на труда, трудностите при осигуряването на жилище и промените в нагласите спрямо създаването на семейство.

През миналата година е имало 143 непълнолетни майки – с 20 по-малко, отколкото през 2024 г., което продължава дългосрочната тенденция на намаляване на ражданията сред момичетата под 18-годишна възраст.

Почти половината от родилките (47,7%) са станали майки за първи път, а една трета са родили второто си дете.

В родилните домове са регистрирани също 474 раждания на близнаци и две раждания на тризнаци, а 98,5% от ражданията са били на едно бебе.

Цезаровите сечения съставляват почти 30% от ражданията

Общо 9662 раждания или 29,7% са станали чрез цезарово сечение, което продължава възходящата тенденция от последните години. През 2024 г. този дял е бил 29%, а през 2023 г. – 28,8%.

Хърватският институт за обществено здраве предупреди за продължаващото нарастване на броя на цезаровите сечения, като подчерта, че решенията за извършването им трябва да бъдат медицински обосновани и да се основават на клинични насоки.

Близо 70% от майките са преминали девет или повече прегледа по време на бременността, докато 73 жени са родили, без да са имали нито един преглед.

Перинаталната смъртност продължава да намалява

Коефициентът на перинатална смъртност, който включва случаите на мъртвородени бебета и смъртните случаи при новородени през първите седем дни от живота, спадна от 5,8 на 5,5 на 1000 раждания съгласно националните критерии за мониторинг на Хърватския институт за обществено здраве. Това продължава постепенния спад от 6,6 на 1000, отчетен през 2023 г.

Една жена е починала през миналата година вследствие на усложнения по време на бременност, раждане или в следродилния период, при три такива случая през 2024 г.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

През последните години има известен напредък в разследването на нападения срещу журналисти, но докато най-тежките случаи остават неразкрити, не може да става дума за фундаментално скъсване с практиката на безнаказаност, заяви Медийният синдикат на Черна гора (SMCG), цитиран от агенция МИНА.

От Синдиката заявиха пред МИНА, че производствата по неотдавнашни случаи на нападения срещу журналисти са образувани и приключени по-бързо, както и че Черна гора се отличава от останалите държави в региона по броя на случаите, довели до съдебни решения.

„Въпреки това смятаме, че все още няма повод за задоволство особено като се имат предвид неразкритите случаи от предишните десетилетия“, заявиха от Синдиката в интервю по повод 2 ноември – Международният ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти.

От началото на тази година Медийният синдикат на Черна гора е регистрирал 18 случая на нападения, заплахи и натиск срещу журналисти и работещи в медиите в регионалната база данни SafeJournalists. От тези 18 случая два са приключили в съдебна зала (включително едно производство, завършило с влязло в сила съдебно решение), а шест случая все още се намират в полицията или прокуратурата.

„Ние обаче не вземаме предвид само дали са били образувани и приключени производствата, но и дали наложените наказания са били съразмерни на тежестта на извършеното престъпление и са послужили като възпиращ фактор за евентуални нападатели“, заявиха от синдиката, като подчертаха, че леките присъди дори когато производствата приключват сравнително бързо, изпращат погрешен сигнал относно готовността на обществото да защитава журналистите.

От Синдиката заявиха, че е особено тревожно, че най-тежките случаи на нападения срещу журналисти все още остават неразкрити, като припомниха, че през май догодина се навършват 23 години от убийството на главния редактор на ежедневника „Дан“ Душко Йованович и девет години от опита за убийство на разследващия журналист Оливера Лакич.

„Именно тези случаи показват, че напредъкът в преследването на неотдавнашните нападения, колкото и важен да е той, не може да компенсира липсата на правосъдие за най-тежките престъпления срещу журналисти. Докато подобни случаи остават неразкрити, не можем да говорим за фундаментален разрив с практиката на безнаказаност в Черна гора“, заявиха от Медийния синдикат на Черна гора.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Румънският Сенат – горната камара на парламента – прие днес с мълчаливо съгласие проектозакон, който предвижда забрана на достъпа на лица под 15 години до социалните мрежи, доставяни от онлайн платформи, съобщава Аджерпрес.

Срокът за обсъждане и гласуване на проекта изтече и по този начин законодателното предложение се смята за прието с мълчаливо съгласие. Сенатът е първият сезиран орган, а окончателното решение предстои да бъде взето от Камарата на депутатите, отбелязва агенцията.

Според проектозакона доставчиците на онлайн платформи имат задължението да предприемат всички необходими мерки, за да предотвратят достъпа и използването на социалните мрежи от лица под 15 години. Те трябва да приложат ефективни механизми за проверка на възрастта на потребителите със спазване на защитата на личния живот и законодателството за данните от личен характер.

В проекта се посочва, че механизмите за проверка на възрастта се базират на решения, признати от Европейския съюз или съответстващи на насоките за прилагане на регламента на ЕС за дигиталните услуги. „Не се смята за достатъчно чисто декларативното заявяване на възрастта на потребителя“, се отбелязва в текста. 

За лицата на възраст между 15 и 18 години нормативният акт предвижда доставчиците на онлайн платформи да имат задължението да осигурят повишено ниво на защита чрез прилагането на „адекватни и пропорционални мерки“, целящи да намалят системните рискови, свързани с използването на социалните мрежи. 

Доставчиците трябва да деактивират по подразбиране за лицата под 18 години целевата реклама, базирана на профилиране, както и функциите за директни съобщения от потребители, които не са в списъка с одобрени контакти. Също така по подразбиране трябва да активират частни профили (съдържание, видимо само за одобрените контакти) и инструменти за контрол на времето, прекарано на платформата, с периодични известия.

Неспазването на тези изисквания представлява административно нарушение, като се санкционира с глоба от 0,5 до 2 процента от глобалния годишен оборот за предишната финансова година или при по-тежки и повтарящи се нарушения – спиране на дейността на доставчика на територията на Румъния, се предвижда в нормативния акт. 

Източник: БТА