Активността в промишления сектор на САЩ се е засилила през октомври на фона на силното вътрешно търсене, което поддържа инфлацията на цените на производителите на високо ниво, предаде Ройтерс.

Въпреки неочакваното подобрение, отчетено днес от Института за управление на доставките (ISM), настроенията сред производителите остават преобладаващо песимистични, като някои се оплакват, че „икономическите политики, идващи от Вашингтон, продължават да оказват негативно влияние върху бизнес средата“, а други заявяват, че ситуацията „прави невъзможно вземането на разумни дългосрочни решения“.

Институтът за управление на доставките съобщи, че индексът му на мениджърите по доставките (PMI) за производствения сектор се е повишил до 55,5 пункта през миналия месец от 54,5 пункта през септември. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, прогнозираха, че индексът ще остане на ниво 54,5 пункта. През тази година PMI се задържа над прага от 50 пункта, което показва растеж в производството – сектор, който съставлява около 9,4 процента от икономиката на САЩ.

Показателят за производството в заводите скача с 2,3 процентни пункта до 59 пункта през октомври, което е най-високата стойност от ноември 2021 година.

Дванадесет отрасъла отчитат растеж, включително транспортно оборудване, електрооборудване, уреди и компоненти, машини, първични метали, текстилни фабрики, както и компютърни и електронни продукти. Трите отрасъла, отчели свиване, са производството на хартиени изделия, печат и свързани с него спомагателни дейности, както и неметални минерални продукти.

Активността се дължи на солидните потребителски разходи и разходите на бизнеса за изкуствен интелект. Правителството съобщи миналата седмица, че през третото тримесечие вътрешното търсене е нараснало с най-бързите темпове от нсд пет години.

Общата икономика отбеляза растеж от 3,4 процента на годишна база през последното тримесечие, след като през периода април–юни нарасна с 2,2 процента, въпреки че войната в Близкия изток подхрани инфлацията. Показателят за новите поръчки в проучването на института леко се повиши до 55,5 от 55,3 през септември, като износът също отбеляза ръст.

Източник: БТА

Бюджетният дефицит да нарасне до 5,2 млрд. евро или 4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на касова основа към края на месец октомври очаква Министерството на финансите на база предварителни данни и оценки, съобщават от ведомството. 

Дефицитът по консолидираната фискална програма (КФП) нараства с 1,2 процентни пункта спрямо отрицателното салдо от 2,8 на сто, отчетено към предходния месец септември. В номинално изражение се очаква дефицитът да отчете ръст от приблизително 1,5 млрд. евро за месец, след като към края на септември салдото е отрицателно в размер на 3,669 млрд. евро.

Увеличението се дължи дължи основно на значителен ръст на капиталовите разходи и трансфери, отчитат от финансовото министерство.

Късното приемане на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2026 година, приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост концентрираха значителна част от капиталовите разходи и трансфери в последното тримесечие на годината, посочват от Министерството на финансите.

Данните към септември показват, че към края на деветмесечието усвояването на планираните капиталови разходи е около 50 на сто от планираните за годината. На този фон през месец октомври се наблюдава значително ускоряване при капиталовите разходи и трансфери, като само за октомври те надхвърлят 1,1 млрд. евро. Основната част от тези разходи са по сметките за средства от ЕС – около 0,6 млрд. евро, в т.ч. 0,5 млрд. евро по НПВУ, както и по националния бюджет – около 0,5 млрд. евро, в т.ч. 0,4 млрд. евро по бюджета на Министерството на отбраната. Концентрирането на големи по размер плащания в рамките на един календарен месец съответно води до превишение на разходите над приходите за октомври и до формирането на бюджетен дефицит по КФП на касова основа на месечна база, се посочва в съобщението.

Приходите, помощите и даренията по КФП към октомври 2026 г. се очаква да бъдат в размер на 37,5 млрд. евро, което е 75,6 процента от годишните разчети към ЗДБРБ за 2026 г. и с 3,4 млрд. евро (9,9 на сто) повече спрямо отчетените за същия период на 2025 година. За този ръст принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално спрямо октомври 2025 г. с 2,4 млрд. евро (8,7 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията, които нарастват с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,6 млрд. евро спрямо октомври 2025 г. основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2026 г. са в размер на 42,7 млрд. евро, което е 75,1 процента от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към октомври 2025 г. бяха в размер на 37,5 млрд. евро. Нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01 юли 2025 г и 01 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 31.10.2026 г. от централния бюджет, възлиза на 1,0 млрд. евро, което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Заложеният дефицит на касова основа в Закона за държавния бюджет за тази година е в размер на 5,7 на сто, припомня БТА.

Източник: БТА

Първичното публично предлагане на акции на „Банката на Кайро“ (Banque du Caire), една от най-значимите борсови операции в Египет през последните години, е донесло над 585 млн. евро, съобщи днес пресслужбата на египетското правителство, цитирана от Франс прес.

Операцията се осъществява в момент, когато Египет, насърчаван от международните финансови институции, продължава реформите в рамките на програма, подкрепена от Международния валутен фонд (МВФ), с цел да увеличи участието на частния сектор и да намали ролята на държавата в икономиката.

По-рано правителството обяви намерението си да продаде дялове в над 30 държавни компании в съответствие с ангажиментите, поети по програмата с МВФ. През юни правителството даде предварително разрешение за листването на четири от тези компании, чиито акции се очаква да бъдат предложени на борсата до май 2027 година.

Мажоритарният акционер в „Банката на Кайро“ –  „Банка Миср“ (Banque Misr), е продал 6,86 млрд. акции или 45 на сто от капитала на банката, на цена от 5,30 египетски лири за акция (8,5 евроцента), става ясно от окончателното съобщение за предлагането.

Продажбата е донесла около 585,4 млн. евро (36,37 млрд. египетски лири), като по този начин банковата институция е оценена на малко над 1,3 млрд. евро (80,83 млрд. египетски лири).

Премиерът Мостафа Мадбули подчерта, че излизането на банката на борсата, осъществено въпреки напрежението в региона, свидетелства за решимостта на правителството да продължи програмата си за продажба на държавни активи с цел по-добро управление и оползотворяване на държавното имущество.

От своя страна главният изпълнителен директор на банката Хюсеин Абаза заяви пред АФП, че е доволен от осъществяването на проект, за който се говори периодично повече от 20 години. Сред пречките пред реализацията му той посочи пандемията, както и войните в Украйна и Газа.

„Това е знак на доверие към самия фондов пазар. Освен това е доказателство, че страната подхожда много сериозно към приватизацията“, добави той.

Основана през 1952 г., „Банката на Кайро“ е третата по големина държавна банка в Египет.

Сред основните инвеститори в операцията са Международната финансова корпорация (IFC) – институция на Световната банка, която подкрепя частния сектор и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

В съобщение ЕБВР посочи, че е инвестирала 100 млн. долара (89 млн. евро) в „Банката на Кайро“, придобивайки дял от 6,9 на сто.

Източник: БТА