/ТНП/

Източник: БТА

Предложението да бъда кандидат за член на ВСС не е по политически причини, а заради експертността ми, каза съдия Емил Дечев, кандидат за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота по време на изслушване в правната комисия.

Комисията по правни въпроси към Народното събрание започна днес изслушването на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. Според предварително утвърдения график 20-те кандидати ще бъдат изслушвани от 2 до 6 ноември.

Емил Дечев е предложен от народни представители на „Демократична България“ за член на ВСС от квотата на парламента за Съдийска колегия. Той е завършил „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1996 г. , след това работи като следовател и съдия до момента. Дечев е бил няколко пъти зам.-министър на правосъдието, както и служебен министър на вътрешните работи.

Съвършената съдебна система трябва да е независима, високопрофесионална и отговорна. За да получат гражданите и обществото справедливост от органите на съдебната власт, последните трябва да работят с добри закони, посочва Дечев в концепцията си. Показал съм с работата си като съдия, че мога да бъда независим. Няма случай, в който да е констатирано, че съм се поддал на натиск, който ме е принудил да променя становището си или решението ми по определено дело. Няма дело, по което да съм отсъдил не по закон и против вътрешното ми убеждение, а под влияние на външни фактори, посочва Дечев.

Той коментира и реформата на Съдебната карта, която според него не е по силите на съдебната власт да я направи сама и в нея трябва да участват и трите власти. Това обаче може да донесе политически щети на законодателната и изпълнителната власт. Преди това обаче трябва да се въведе най-накрая електронното правосъдие. Той акцентира на това, че електронната система, по която работят съдиите, е направена лошо, а са взети много пари за изработката ѝ.

В концепцията си той коментира и атестирането, като отбелязва, че оценяването не трябва да застрашава съдебната независимост. По думите му то не може да се основава само на количествени критерии, като например броя отменени решения от горната инстанция. Оценката следва да включва качествени критерии, а не просто количествена статистика.

Според него е необходима сериозна реформа в Закона за съдебната власт по отношение дисциплинарните производства, тъй като няма достатъчно ясно диференциране на съставите на дисциплинарни нарушения – техните видове и наказания, което трябва да се промени.

По отношение конкурсите за повишаване и преместване Дечев посочва в концепцията си, че опростяването на атестациите и ускоряване дейността на атестационните комисии ще има пряко отражение и върху по-бързото провеждане на конкурсите и повишаване на доверието сред магистратите, че действително най-добрите оценки, са получили най-заслужилите сред тях.

На въпрос от „Прогресивна България“ дали кандидатурата му е в противоречие с досегашната му позиция и философия, Дечев отговори, че би се притеснил, ако беше кандидатура на съдия, който винаги е мълчал. Не съм се сетил за проблемите в съдебната система в деня на номинирането ми, а говоря за тях от години, добави той. В отговор на друг въпрос от „Прогресивна България“ какви са силните му страни за едната и за другата колегия, Дечев каза, че е приел предложение и не е заявявал, че иска да участва в двете колегии. Тези които са ме предложили са преценили, че е по-добре да кандидатствам и на двете места, посочи той и добави, че би се чувствал по-добре в съдийската колегия.

 От ГЕРБ-СДС поставиха въпрос как ще гарантира политическата си неутралност. На него Дечев отговори, че е бил зам.-министър при дясна партия и на лява партия. Това трябва да ви покаже, че предложението да заема поста не е по политически причини, а заради експертността ми, заяви той. Попитан след пет години, като член на ВСС, със справянето на кой проблем да бъде оценен, той отговори – бавните конкурси и дългосрочните командировки.

На въпрос от „Демократична България“ кандидат с какъв профил за главен прокурор би подкрепил, Дечев посочи, че не би гласувал за човек, който е направил рязка кариера в съдебната система. 

Попитан от „Продължаваме Промяната“ за случайното разпределение на делата и злоупотребите, Дечев отговори, че подкрепя случайното разпределение на делата, защото има силен антикорупционен смисъл и би проверявал всеки сигнал за злоупотреба със софтуера, с който се извършва и начини на повлияването на избора. Не съм имал случай, в който да забележа такава манипулация, не съм бил свидетел, което не значи, че не се случва, добави той. Дечев обърна внимание на случайното разпределение на преписки в прокуратурата и даде пример, че може случайно да бъде разпределена преписка на прокурор, а след това със заповед на административния ръководител да му се определи помощник, а след това пак със заповед първият прокурор да бъде оттеглен и да остане само втория.

От „Възраждане“ попитаха Дечев за негово предложение относно избора на административни ръководители предложени от Общото събрание на съдиите. Той обясни, че предлага да не може без мотивировка колегията да отхвърля такива предложения, като гласуването да става чрез квалифицирано мнозинство или дори чрез двойно мнозинство.

От ДПС не зададоха въпрос на кандидата.

След изслушването на Емил Дечев председателят на правната комисия закри заседанието. Мисля, че дадохме успешен старт на изслушването на членове на ВСС, каза Янка Тянкова.

Източник: БТА

Напоследък има значителен интерес към въпроса за българската владетелска святост, както в българската наука, така и в чужбина. Това посочи проф. Димо Чешмеджиев на среща-разговор в Регионалната библиотека в Смолян на тема „Българската владетелска святост“. Според него редица автори се занимават с тази тема в последно време. Първият, който поставя някакви парадигмални граници на този проблем, е Паисий Хилендарски, допълни проф. Чешмеджиев.

Паисий Хилендарски задава, според проф. Чешмеджиев, едни рамки, които и до днес по някакъв начин оказват влияние в съвременните изследвания. Рамките са, че българските владетели трябва да са светци, уточни историкът. Според него въпросът всъщност стои обратно – българските владетели по презумпция, по модел, не са светци.

Българският средновековен модел на владетелска власт не е владетелите да бъдат канонизирани, а ако има канонизирани владетели, те по-скоро представляват изключение, каза проф. Чешмеджиев. По думите му това е възприето от византийския културен модел. Във Византия също владетелите не са светци, там има само един император светец – Константин Велики, обясни проф. Димо Чешмеджиев. По думите му първото по-скоро изключение в България, което е много спорно, е княз Борис Михаил.  „Всички смятат, че трябва да е канонизиран, защото е покръстил българите. Покръстителите обикновено в Европа ги канонизират. За Борис Михаил има много спорове. Проблемът е, че изворите, които говорят за неговата канонизация, не са култови“, допълни проф. Чешмеджиев. Той представи своята хипотеза, че първоначално е имало култ, след което поради липса на условия е изчерпан и се възобновява едва през Възраждането. Вероятно култът на Борис Михаил е изчезнал, но е запазен култът на неговия внук – цар Петър, посочи преподавателят от ПУ „Паисий Хилендарски“.

Проф. Димо Чешмеджиев е учен с богата научна биография, чийто професионален път е свързан с Държавен архив – Смолян, Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и елитния Кирило-Методиевски научен център при БАН. Научните му търсения са посветени на култа към св. Кирил и Методий, историята на българските средновековни светци и култове, агиографията и връзките между владетелската власт, църквата и държавната идеология на Балканите, посочи Дарина Славова от Регионалната библиотека.

Източник: БТА