На годишна база сектор „Строителство“ не отчита нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ) по повод днешния Ден на строителя.

На Димитровден строителният бранш в България чества своя професионален празник. Той е установен официално през 1996 г. с Решение № 1133 на Министерския съвет от 17 октомври същата година, като за негова дата е определен денят, в който православната църква почита св. великомъченик Димитрий Мироточиви. Изборът на тази дата съчетава съвременната институционална почит към професията с българските народни обичаи. В традиционния бит и фолклор Димитровден бележи завършека на активния стопански цикъл и се приема за деня на светеца – закрилник на майсторите, дюлгерите и строителите. 

Под знака на еврозоната

Развитието на строителния сектор в България през първите осем месеца на 2026 г. – годината, в която страната официално прие еврото като 21-ви член на еврозоната, се характеризира със стабилен годишен растеж на строителната продукция при динамични месечни колебания, сочи справка в НСИ.

Началото на годината стартира с месечен спад през януари от 1,2 на сто спрямо декември, но въпреки това отбеляза стабилен годишен ръст от 4 на сто в сравнение с януари 2025 г. През февруари се наблюдава най-силният подем за целия период – строителната продукция беляза ръст с 3,1 на сто на месечна база, а спрямо същия месец на предходната година нарасна с 8 на сто. Тази силна тенденция се запази и през март с нов месечен ръст от 0,6 на сто и високо годишно увеличение от 7,7 на сто.

Пролетните месеци донесоха леко забавяне и корекция в месечната динамика. През април продукцията отчете минимално месечно понижение с 0,1 на сто, като запази годишен темп от 6,6 на сто. През май спадът спрямо предходния месец се задълбочи до 0,8 на сто, докато ръстът спрямо май 2025 г. остана висок на ниво от 5,6 на сто.

Летният период премина под знака на променлив месечен ритъм и трайно установяване на годишния растеж в рамките на 4 на сто до 5 на сто. През юни секторът се върна към растеж с месечно увеличение от 0,9 на сто и 4,4 на сто годишен ръст. През юли последва ново месечно охлаждане със спад от 0,6 на сто, съпроводено от годишно повишение с 4,9 на сто. През август активността отново пое нагоре с месечно нарастване от 0,8 на сто и годишен ръст от 4,2 на сто.

На годишна база сектор „Строителство“ не отчете нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната. Средният годишен растеж за периода надхвърля 5,6 на сто, като най-активният етап е бил краят на зимата и началото на пролетта, след което пазарът премина към по-умерени, но стабилни нива на развитие, сочи справка в НСИ.

Строителният сектор в България запазва положителната си възходяща траектория спрямо предходната 2025 г. във всички отчетени месеци от началото на интеграцията в еврозоната, макар краткосрочните месечни равнища да показват периодични колебания.

Годината преди еврото

Справка в данните от Икономическия отчет на Камарата на строителите в България (КСБ) за 2025 г. показва, че миналата година строителният сектор е отбелязал силен подем, който се е изразявал в двуцифрен финансов растеж, увеличение на заетостта и съществено повишение на доходите на работещите.

Общата стойност на произведената строителна продукция през 2025 г. достига 14,613 млрд. евро (28,581 млрд. лв.) (по предварителни данни), което представлява ръст от 17,2 на сто спрямо предходната 2024 г. Положително е развитието и трите основни направления на отрасъла. При специализираните строителни дейности е отчетен най-висок темп на растеж от 25,7 на сто с продукция за 5,154 млрд. евро (10,082 млрд. лв.), при строителство на сгради отчетеният относителен дял е с обем от 5,574 млрд. евро (10,902 млрд. лв.) и увеличение от 16,4 на сто на годишна база, а при строителството на съоръжения – инфраструктура съответно – 3,884 млрд. евро (7,597 млрд. лв.) и ръст от 8,5 на сто.

Пазар на труда и доходи

Пазарът на труда в бранша отчита разширяване както по линия на числеността, така и при възнагражденията, сочат данни на КСБ за 2025 г. Общо заети достигат 214 700 души, което е ръст от 5,5 на сто на годишна база. Наетите по трудово правоотношение нарастват с 6,2 на сто до 169 900 души, самонаети се увеличават с 2,7 на сто до 44 800 души.

Средната годишна работна заплата в сектора за 2025 г. достига 25 684 лв. Спрямо 2024 г. тя се повишава с 2763 лв., или ръст от 12,1 на сто.

Към 5 март 2026 г. в Централния професионален регистър на строителите на КСБ са вписани общо 7950 компании, от които 7902 са регистрирани български юридически лица, 48 – чуждестранни компании, а 484 фирми са заличени от регистъра поради неизпълнение на законовите изисквания по процедурата на чл. 20, ал. 2 от Закона за камарата на строителите.

Източник: БТА

/ЕС/

Източник: БТА

Вносът на храни, горива и соларни панели от САЩ за Куба бележи рекорд от началото на годината, подкрепен от разрастването на частния сектор на острова. Парадоксално, това се случва в момент, когато Вашингтон налага на Хавана едни от най-тежките санкции от десетилетия насам, пише Франс прес.

Между януари и август вносът на Куба от САЩ надхвърля 875 млн. долара – повече, отколкото за цялата 2025 г. и е най-високата стойност от 1992 г., показват неотдавна публикувани данни на Бюрото за преброяване на населението към Министерството на търговията на САЩ.

През 1992 г., непосредствено след разпадането на социалистическия блок, който дотогава е основният търговски партньор на Куба, вносът от САЩ възлиза едва на 1,3 млн. долара. Оттогава той постепенно нараства, за да достигне сегашните рекордни стойности.

От януари Вашингтон напълно е забранил на кубинската държава да купува горива, като заплашва със санкции всяка страна, която би искала да доставя петрол на Хавана. Същевременно САЩ разрешават продажбите на горива на кубинския частен сектор и така парадоксално се превръщат в основен доставчик на бензин и дизел за страната.

По официални данни вносът на горива от САЩ за периода януари-август възлиза на 231 млн. долара.

Междувременно, докато кубинското правителство изгражда около 100 фотоволтаични парка с китайска подкрепа, частни лица и малки предприятия също инвестират в слънчева енергия. Причината са честите прекъсвания на електрозахранването, които принуждават все повече кубинци да търсят алтернативни източници на ток.

И в този сектор САЩ се превръщат във важен доставчик. По официални данни износът на соларни панели и системи за Куба достига 6,3 млн. долара между януари и юли – увеличение с над 1000 на сто спрямо цялата 2025 г.

През последните две години по улиците на Куба се появяват и необичайно много съвременни автомобили, голяма част от които са внесени от САЩ чрез частни търговци.

Зависимост не от коя да е държава

„Между САЩ и Куба съществува икономическа взаимосвързаност, която вече ясно личи от статистиката и непрекъснато се задълбочава“, посочва пред АФП кубински частен предприемач, чийто бизнес в областта на логистиката разчита на вноса на дизелово гориво.

„За първи път Куба разполага с толкова голям частен сектор“, отбелязва и живеещият в Лондон кубински икономист Даниел Торбалс. Частният бизнес на острова се разраства непрекъснато, откакто през 2021 г. беше разрешено създаването на малки и средни предприятия.

Докато частният сектор укрепва позициите си, петролното ембарго и поредицата американски санкции срещу кубинските държавни компании през последните месеци, включително в минното дело, туризма и износа на медицински услуги, лишават правителството от основните му източници на приходи в чуждестранна валута.

Под този натиск властите в Хавана обявиха безпрецедентен икономически завой от установяването на комунистическия режим преди близо 70 години насам. Планът предвижда приватизацията на цели сектори от икономиката.

Очаква се навлизането на нови частни компании да увеличи още повече вноса от САЩ. Преките американски инвестиции в Куба обаче засега остават забранени съгласно ембаргото, въведено през 1962 година.

Възможни са обаче скорошни промени. Канадската минна компания „Шерит“ (Sherritt), която през май преустанови дейността си в Куба заради американските санкции, обяви тази седмица, че е получила разрешение от Вашингтон да доставя гориво на острова, необходим за добива на никел и кобалт.

Паралелно с това компанията преговаря за увеличаване на капитала си с американската инвестиционна група „Гилън Кепитъл“ (Gillon Capital), собственост на тексаския милиардер Рей Уошбърн, близък до президента Доналд Тръмп. Ако получи необходимите разрешения от Вашингтон за възобновяване на добива, сделката би могла да допринесе за постигането на американската цел да се осигурят нови източници на никел.

Настоящата зависимост на Куба „не е от коя да е държава, а именно от САЩ“ подчертава Даниел Торбалс. Той определя ситуацията като „много опасна“, тъй като Хавана става все по-зависима от Вашингтон за стоки от първа необходимост като горивата и храните.

Тази ситуация напомня за силната зависимост на Куба от Вашингтон преди революцията от 1959 г., когато американски интереси притежават значителни части от икономиката на острова, които след установяването на новата власт тези активи са национализирани.

През септември кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че страната му „никога“ няма да се превърне отново в колония или неоколония. Изявлението му дойде, след като Доналд Тръмп публикува в социалната си мрежа „Трут соушъл” (Truth Social) карта, на която Куба беше представена като част от територията на САЩ, припомня АФП.

Източник: БТА