Бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва спечели вчера безпрецедентен четвърти мандат начело на страната, след като победи десния сенатор Флавио Болсонаро на втория тур на президентските избори, съобщи бразилският Върховен избирателен съд, цитиран от Ройтерс.

При преброени 99,9% от избирателните секции 80-годишният ляв политик получава 51,77% от действителните гласове срещу 48,23% за своя съперник.

Победата на Лула да Силва е изненадващ обрат, след като Болсонаро, най-големият син на крайнодесния бивш президент Жаир Болсонаро, спечели първия тур на изборите. Лула става първият кандидат след възстановяването на демокрацията в Бразилия през 80-те години на миналия век, който печели президентските избори, след като е завършил втори на първия тур.

Бившият металург и синдикален лидер, който управлява Бразилия от 2003 до 2011 г. и се завърна на власт през 2023 г., отново успя да преодолее сериозни политически трудности. Между 2018 и 2019 г. той излежава присъда по обвинения в корупция, която впоследствие е отменена, което му позволява да се кандидатира отново и да победи Жаир Болсонаро на изборите през 2022 г.

Според социолози по-високата от очакваното избирателна активност е допринесла за победата му. По време на предизборната кампания Лула изтъкваше намаляването на бедността и социалното неравенство, както и рекордно ниските равнища на безработица, неграмотност и обезлесяване през третия му мандат. Той обеща също безплатен обществен транспорт през почивните дни и увеличение с 15% на социалните помощи по една от основните правителствени програми.

Победата на Лула представлява и пречка пред разширяването на влиянието на американския президент Доналд Тръмп в Латинска Америка, където през последните години редица десни правителства възприеха политиката на Вашингтон по въпросите на сигурността и миграцията, отбелязва Ройтерс.

Четвъртият мандат на Лула обаче може да се окаже най-трудният му досега. На парламентарните избори Бразилия избра най-консервативния си Конгрес от възстановяването на демокрацията насам. Либералната партия на Болсонаро и нейните съюзници могат да разполагат с над 280 места в долната камара и до 50 места в Сената, което би им осигурило мнозинство и в двете камари.

Според преподавателя по международни отношения във фондация „Жетулио Варгас“ в Сао Пауло Оливер Щюнкел това може сериозно да ограничи възможностите на президента да провежда политиката си. Той прогнозира затруднения при назначенията във Върховния съд, управлението на парламентарните коалиции и дори опасност от процедура по отстраняване на президента.

Лула ще трябва да се справя и с икономически предизвикателства. Правителството прогнозира забавяне на икономическия растеж до 2,3% през 2027 г., а държавният дълг надхвърля 82% от брутния вътрешен продукт – най-високото му равнище от пандемията насам. Високите лихвени проценти и нарастващата задлъжнялост на домакинствата допълнително усложняват икономическата обстановка.

Според анализатори новият десен Конгрес вероятно ще настоява за структурни реформи в подкрепа на бизнеса и за ограничаване на публичните разходи, което може да доведе до социално напрежение.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА

Президентските избори в България не излъчиха победител и следващият държавен глава ще бъде определен на балотаж, предаде Асошиейтед Прес.

На фона на рекордно ниска избирателна активност, която наблюдатели обясняват с широко разпространеното недоверие към политиците и произтичащата от него апатия сред избирателите, на 1 ноември предстои силно поляризиран сблъсък между две коренно различни политически визии.

Българският президент Илиана Йотова излезе начело, но не успя да спечели абсолютно мнозинство според екзитполовете, което означава, че ще се изправи на балотаж срещу прозападния си съперник Андрей Гюров, отбеляза ДПА.

Предстои да се види дали Гюров ще успее да привлече допълнителни гласове на втория тур и колко ще бъдат те. Петдесетгодишният кандидат се ползва с подкрепата на реформаторски настроената либерално-консервативна опозиция. Не е ясно също как ще се разпределят на балотажа гласовете, подадени за отпадналите кандидати. Шестдесет и две годишната Йотова, бивш евродепутат от групата на социалистите, заема най-високия държавен пост в България едва от края на януари, когато Румен Радев подаде оставка като президент, за да участва в предсрочните парламентарни избори, допълни ДПА.

Ако Йотова спечели, тя ще стане първата излъчена чрез избори жена президент на България, посочи Ройтерс.

Без да поставя под въпрос принадлежността на България към ЕС и НАТО, Йотова критикува продължаването на военната помощ за Украйна и призовава за преговори между Москва и Киев на фона на все по-осезаемите последици, които българите изпитват от войната в непосредствена близост до страната им, отбеляза Франс Прес.

Предизборната кампания бе съсредоточена до голяма степен върху руското нахлуване в Украйна и разширяването на бойните действия в Черно море, където неотдавнашните нападения с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие засилиха опасенията за сигурността в страната. Кандидатите се опитаха също така да отговорят на обществените тревоги, свързани с поскъпването на енергията и инфлацията, тъй като много семейства, особено в селските райони, трудно свързват двата края, написа още Асошиейтед Прес.

Източник: БТА