Ограниченият обмен на информация между 27-те държави членки на Европейския съюз и забавянето при създаването на обща система за предупреждение са сред основните слабости в действията на Общността при инциденти с киберсигурността, посочва Европейската сметна палата (ЕСП) в доклад, публикуван днес и оповестен от Франс прес.

Въпреки че за периода 2021–2027 г. ЕС е предвидил общо 1,4 млрд. евро за киберсигурност и през последните години е разширил законодателната си рамка, „ограниченият обмен на информация, пропуските при докладването на инциденти и значителните забавяния при прилагането на мерките пречат на мрежите и механизмите на ЕС да разгърнат пълния си потенциал“, отбелязва институцията.

Макар през последните години държавите членки да са затегнали правилата си, Европейската сметна палата посочва, че Директивата относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност, включваща защита на мрежовите и информационните системи (МИС) или т.нар. Директива МИС 2, която задължава докладването на инциденти пред компетентните органи, все още не е въведена в националното законодателство на всички държави членки. Сред тях е и Франция, въпреки че крайният срок за въвеждането на директивата в националното ѝ законодателство е изтекъл преди близо две години, припомня АФП.

България въведе в националното си законодателство Директива МИС 2 в началото на февруари тази година, когато парламентът прие на второ четене промени в Закона за киберсигурност, с които се въвеждат подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска и докладването на инциденти. 

Освен това продължават да съществуват трудности при „определянето дали даден инцидент има трансгранично въздействие“, както и ограничения, свързани с националната сигурност, отбелязва Сметната палата.

ЕС е създал допълнителна рамка с Акта за киберсолидарност (Cyber Solidarity Act) – законодателство, влязло в сила миналата година, което предвижда създаването на обща система за предупреждение на 27-те държави членки. 

Актът предвижда механизъм за действие при извънредни ситуации, който съчетава взаимопомощ и обмен на информация. Целта е потенциалните кибератаки срещу една или повече държави да бъдат откривани и докладвани по-бързо.

Тези мерки обаче все още не са приложени, отбелязва Сметната палата. При извършването на одита общата платформа за предупреждение все още не е била въведена в експлоатация „поради значителни забавяния при обществените поръчки за придобиване на необходимите инструменти и услуги“.

Източник: БТА

/ИЦ/

Източник: БТА

Европейският фискален съвет (EFB), независимият орган за наблюдение на фискалната политика на ЕС, разкритикува днес европейските институции заради прекомерната свобода на действие и гъвкавост при прилагането на новите европейски бюджетни правила, предаде Ройтерс. Предупреждението е отправено в момент, когато световните пазари следят с внимание устойчивостта на държавните финанси на фона на очакванията за нов цикъл на повишаване на лихвените проценти.

В най-новия си доклад Европейският фискален съвет предупреждава, че многократните изключения от правилата, предоставяни от Европейската комисия и Съвета на ЕС на отделни държави членки, могат да подкопаят доверието в тях, въпреки че те влязоха в сила сравнително наскоро и имат за цел да бъде намалено равнището на държавния дълг.

Съгласно правилата, които влязоха в сила през април 2024 г., всяка държава от ЕС договаря с Европейската комисия индивидуална, съобразена с конкретните ѝ условия годишна траектория за намаляване на дълга. Страните разполагат с период от четири до седем години, за да намалят бюджетния дефицит и държавния дълг до определените от ЕС равнища – съответно 3 на сто и 60 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Ако дадено правителство не изпълни договорения план, то трябва да обясни причините или да се изправи пред процедура за установяване и коригиране на прекомерен дефицит.

„Не бяха отправени обяснения в рамките на правилото „изпълни или обясни“ и само една държава се сблъска с процедурни последици под формата на нова процедура за прекомерен дефицит“, посочи Европейският фискален съвет, визирайки България.

„Това контрастира с отклоненията във фискалните резултати и прогнозите спрямо препоръчаните траектории на разходите. Разликата се дължи както на гъвкавостта, предвидена в новите правила, така и на свободата на преценка и проявената отстъпчивост от страна на ЕК и Съвета (на ЕС)“, заяви Европейският фискален съвет.

Надзорният орган посочи, че всеки път, когато правителствата са били изправени пред натиск да увеличат разходите – например за отбрана или заради високите цени на енергията, институциите на ЕС са се съгласявали да създадат изключение.

„Всяко подобно изключение може да изглежда разумно от политическа гледна точка, но правилата се оценяват с натрупването на прецеденти, а рамка, която се огъва при всеки нов шок, рискува да загуби основната си цел“, заяви председателят на Европейския фискален съвет Питер Хасекамп.

Изключенията, въведени за първи път през март 2025 г., са под формата на национални изключителни клаузи, които позволяват временно отклонение от фискалните цели, за да се даде възможност за увеличаване на разходите.

Подобна клауза беше използвана за разходи за отбрана, а друга, през 2026 г., за финансиране на някои мерки за повишаване на устойчивостта на енергийната система.

Критиките на Европейският фискален съвет биват обявени в момент, когато държавите от ЕС са под все по-силен натиск да увеличат разходите за отбрана, енергийна сигурност и зелен преход, като същевременно трябва да се справят и с нарастващите разходи за обслужване на държавния дълг след години на високи нива на задлъжнялост.

Според доклада въпреки по-силния от очакваното икономически растеж през 2025 г. бюджетните позиции на страните от ЕС са се подобрили значително по-малко от предвиденото във фискалните им планове.

По данни на Евростат общият държавен дълг на страните от ЕС е нараснал до 82 на сто от БВП през 2025 г. спрямо 81 на сто година по-рано. Европейската комисия прогнозира, че през 2026 г. задълженията в ЕС ще надхвърлят 84 на сто от БВП.

Източник: БТА