Белгийската банка Кей Би Си (KBC) повиши прогнозата си за средногодишната инфлация в България през 2026 г. до 5 на сто спрямо очакваните през август 4,7 на сто. За 2027 г. оценката също е увеличена с 0,3 процентни пункта – до 3,8 на сто от 3,5 на сто. Същевременно прогнозите за растежа на брутния вътрешен продукт остават непроменени – 2,6 на сто през тази година и 2,4 на сто през 2027 г., сочи септемврийският икономически обзор на групата.

Отчетеният тримесечен растеж на българската икономика от 0,7 на сто съответства като цяло на очакванията на анализаторите и подкрепя прогнозата им за 2026 г. Очакваното забавяне през 2027 г. вече беше заложено и в августовската оценка на Кей Би Си.

По-предпазливите очаквания за инфлацията са свързани с поскъпването на горивата и транспорта. Според актуалния обзор годишната инфлация в България се е ускорила до 5,1 на сто през август, докато динамиката на цените на храните остава сравнително благоприятна.

Анализаторите очакват инфлацията да се забави през 2027 г. с отслабването на ефектите от последните ценови шокове и на продължаващия инфлационен натиск. Сушата обаче създава допълнителни рискове. Според обзора тя е наложила ограничаване на мощността на АЕЦ „Козлодуй“ с около 120 мегавата, което е допринесло за натиска върху регионалните цени на електроенергията.

В августовската си прогноза Кей Би Си открояваше приемането на еврото и първите признаци за по-силен приток на преки чуждестранни инвестиции като подкрепящи растежа фактори. Тогава анализаторите предупреждаваха и за ограниченията от страна на предлагането: 33,3 на сто от промишлените предприятия през юли са посочили недостига на работна ръка като пречка пред дейността си, а почасовите разходи за труд през първото тримесечие са нараснали с 13,4 на сто на годишна база.

Сред останалите разглеждани икономики в Централна и Източна Европа Полша се очаква да запази най-висок растеж – 3,2 на сто през 2026 г. и 3,4 на сто през 2027 г. През второто тримесечие полската икономика е нараснала с 1 на сто спрямо предходното, подкрепена от инвестициите и положителния принос на нетния износ.

Публичните финанси обаче остават предизвикателство. Проектобюджетът на Полша за 2027 г. предвижда дефицит от 7,1 на сто от БВП, без промяна спрямо 2026 г. Кей Би Си очаква средногодишната инфлация да се забави от 3,3 на сто през тази година до 3 на сто през следващата, а основните лихви да останат непроменени през идните тримесечия. Ново затягане на паричната политика обаче не се изключва при трайно високи енергийни цени.

За Унгария прогнозата е за икономически растеж от 1,8 на сто през 2026 г. и 2,4 на сто през 2027 г. Инвестициите остават слаби, като през второто тримесечие обемът им е намалял със 7 на сто на годишна база. Постъпването на европейски средства и подобряването на бизнес доверието могат да подпомогнат възстановяването, но по-съществен ефект се очаква през 2027-2028 г.

След августовското намаление на основната лихва до 5,5 на сто анализаторите очакват Унгарската национална банка да я запази на това равнище до края на годината. Според базовия им сценарий през 2027 г. тя може да бъде понижена до около 4,5 на сто.

Румъния е единствената от разглежданите икономики в региона, за която Кей Би Си прогнозира свиване през 2026 г. – с 0,2 на сто. За 2027 г. се очаква възстановяване с растеж от 2,2 на сто. Средногодишната инфлация се прогнозира на 8,1 на сто през тази година и 4,1 на сто през следващата.

Продължителната политическа криза, слабото вътрешно търсене и сушата ограничават перспективите пред румънската икономика. Според анализа забавянето на реформи по Националния план за възстановяване и устойчивост застрашава европейско финансиране за около 770 млн. евро. Ниското ниво на Дунав затруднява корабоплаването и износа на зърно и създава проблеми за енергийното производство.

За Словакия прогнозата е за растеж от 0,7 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г. Въпреки тримесечното увеличение на БВП от 0,2 на сто през второто тримесечие анализаторите очакват стагнация през третото заради отслабващото икономическо доверие.

Средногодишната инфлация в Словакия, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се очаква да бъде 4,1 на сто през 2026 г. и 3,6 на сто през 2027 г. Сушата и поскъпването на енергията остават рискове, а необходимостта от бюджетна консолидация ограничава възможностите за подкрепа на икономиката.

За Чехия Кей Би Си запазва прогнозата си за растеж от 1,9 на сто през 2026 г., последван от постепенно ускоряване към оценявания потенциален темп от 2–2,5 на сто през 2027 г. Основна подкрепа оказват потреблението и инвестициите, докато външната търговия и запасите имат отрицателен принос.

Чешката инфлация се е ускорила до 1,9 на сто през август от 1,7 на сто през юли. Забавянето на поскъпването на услугите и по-умереният ръст на заплатите обаче облекчават натиска върху централната банка.

В глобален план основният риск според Кей Би Си остава продължаването и разширяването на конфликта в Близкия изток. Към 14 септември природният газ е поскъпнал до 83 евро за мегаватчас от 43 евро в края на юни, а петролът – до 107 долара за барел от 73 долара. Базовият сценарий предполага постепенно нормализиране на енергийните цени, но по-продължителен конфликт би влошил перспективите.

Кей Би Си повиши прогнозата си за растежа на еврозоната през 2026 г. от 0,7 на 0,9 на сто заради ревизираните нагоре данни за второто тримесечие. За 2027 г. обаче очакванията са понижени от 1,1 на 0,9 на сто. Прогнозата за инфлацията е увеличена от 2,8 на 3 на сто през тази година и от 1,8 на 2,1 на сто през следващата.

За САЩ очакваният растеж през 2026 г. е повишен от 2 на 2,1 на сто, а прогнозата за 2027 г. остава 2 на сто. Оценките за инфлацията са увеличени с по 0,1 процентни пункта до съответно 3,4 и 2,6 на сто. За Китай се запазват прогнозите за растеж от 4,5 на сто през 2026 г. и 4,2 на сто през 2027 г., като силният износ продължава да компенсира слабото вътрешно търсене.

Анализаторите очакват още две повишения на лихвите от ЕЦБ и поне едно допълнително увеличение с 25 базисни пункта от Управлението за федерален резерв на САЩ до края на 2026 г. По-траен инфлационен натиск може да наложи и по-силно затягане на паричната политика.

Източник: БТА

Споразумението за свободна търговия между Индия и Нова Зеландия, подписано през април, ще влезе в сила на 20 октомври, съобщи индийският министър на търговията Пиюш Гоял, цитиран от Ройтерс. Договореността ще осигури безмитен достъп до новозеландския пазар за всички индийски стоки и ще премахне или намали митата върху около 95 на сто от износа на Нова Зеландия за Индия при пълното ѝ прилагане.

Двете страни приключиха ратификацията днес, като новозеландският министър на търговията и инвестициите Тод Маклей размени съответните документи с върховния комисар на Индия Муанпуи Саяви. Парламентът на Нова Зеландия прие необходимото законодателство миналата седмица.

„Споразумението за свободна търговия между Нова Зеландия и Индия ще изравни условията на конкуренция и ще открие достъп за новозеландските компании до един от най-бързо развиващите се пазари в света“, заяви Маклей.

По думите му 57 на сто от новозеландския износ за Индия ще бъде освободен от мита още при влизането на споразумението в сила. Това включва овче месо, вълна и въглища, както и над 95 на сто от износа на продукти от горския сектор и дървесина.

Впоследствие делът на безмитния износ ще нарасне до 82 на сто, а за още 13 на сто ще бъдат приложени значителни намаления на митата.

Новозеландските износители ще получат преференциален достъп чрез квоти за ябълки, киви и албумини. Митата върху виното ще бъдат намалени от 150 на сто до 25 или 50 на сто в рамките на десет години в зависимост от стойността на продукта.

Споразумението облекчава и правилата за мобилност на студенти и работници. Уелингтън е поел ангажимент за инвестиции от 20 млрд. долара в Индия през следващите 15 години.

Премиерите Кристофър Луксън и Нарендра Моди си поставят за цел да удвоят двустранната търговия до 2030 г. спрямо около 2,3 млрд. долара през 12-те месеца до юни.

Договореността е част от усилията на Индия да увеличи износа, да привлече инвестиции и да диверсифицира външните си пазари. Ню Делхи се стреми да намали зависимостта си от САЩ, най-големия пазар за индийските стоки, чрез търговски споразумения с партньори като Великобритания и Европейския съюз.

Тези усилия се развиват на фона на подписания от американския президент Доналд Тръмп закон, който позволява налагането на мита до 100 на сто на страни като Индия заради покупките им на руски петрол.

„Индия и Нова Зеландия показват, че можем да постигнем споразумения, които са от полза за търговията и бизнеса“, заяви Маклей, посочвайки нарастващите мита и несигурността пред компаниите в световен мащаб.

Миналата седмица Индия предупреди, че новите американски мерки, свързани с покупките на руски петрол, могат да засегнат двустранните отношения.

Източник: БТА

Инфлацията в САЩ може вече да се подхранва и от силното търсене, а не само от шоковете, свързани с митата и цените на енергията през последните 18 месеца. Това заяви вчера президентът на Управлението за федералния резерв за Чикаго Остън Гулсби, цитиран от Ройтерс. По думите му подобно развитие би означавало безспорна необходимост от по-високи лихвени проценти.

„Ако търсенето прегрее, няма никаква неяснота как трябва да реагира УФР“, заяви Гулсби. Той отбеляза, че мащабът на инвестициите в изкуствен интелект може да „излезе извън собствените си рамки“ и да повиши съвкупното производство над равнището, което икономиката може да поеме.

Същевременно шоковете от страна на предлагането, които по принцип се очаква да имат временен и еднократен ефект върху инфлацията, оказват по-трайно влияние. Затова централната банка не може да ги пренебрегва при определянето на паричната политика, посочи той.

Традиционният подход допуска временните последици от подобни шокове да бъдат изчакани, тъй като недостигът и производствените затруднения постепенно се преодоляват. Опитът след пандемията от КОВИД-19 обаче показва, че сътресенията стават по-чести и продължителни.

„Петролът, митата и цените на суровините – анализаторите прекараха повече от година в отлагане на момента, в който инфлацията би трябвало да достигне връх и да започне да спада, а това не е успокояващ модел“, заяви той. „Нуждаем се от доказателства, че тези шокове действително отшумяват, иначе е трудно да се види надежден път обратно към инфлация от 2 на сто – а още по-трудно е да се оправдае продължаващото им пренебрегване“, добави Гулсби.

Последната оценка за инфлацията през юли е 3,7 на сто, значително над целта на Управлението за федерален резерв (УФР), като през последните месеци напредъкът е ограничен.

„В подобна среда единственият път обратно е трудният път“, заяви Гулсби, визирайки по-високите лихви и съпътстващите забавянето на икономиката рискове за растежа и заетостта.

Миналата седмица УФР повиши основната си лихва с 0,25 процентни пункта. На последвалата пресконференция президентът на централната банка Кевин Уорш подчерта устойчивостта на вътрешното потребление, бизнес инвестициите и други компоненти на търсенето.

Гулсби няма право на глас при решенията за лихвените проценти през тази година. Той не коментира решението от последното заседание и не даде конкретни насоки за бъдещата парична политика.

Източник: БТА