Украйна и Русия обсъждат мащабна размяна на военнопленници, заяви украинският президент Володимир Зеленски, цитиран от ДПА.

Размяната може да обхване от 1000 до 1500 военнопленници, съобщи снощи Зеленски на пресконференция в Дания, където е на посещение.

Украинският президент е в Дания за разговори с датския министър-председателка Мете Фредериксен и други северноевропейски лидери.

„Имахме подробен разговор за дипломацията и подготовката на следващите стъпки. Информирах ги за днешните преговори в Абу Дабу“, написа той в социалната мрежа Екс. „Общата ни позиция е ясна: Европа трябва непременно да бъде на масата за преговори“, допълни той

Зеленски каза, че е информирал лидерите и за руските атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна.

„Разчитаме в много голяма степен на нови пакети за подпомагане, които ще помогнат на нашите хора да преживеят тази зима въпреки руския терор. Благодаря на лидерите за координацията в името на нашата обща сигурност. Признателен съм на нашите северни приятели – Дания, Исландия, Норвегия, Швеция и Финландия – за продължаващата подкрепа, единството и решенията, които помагат за спасяването на човешки живот“, заяви Зеленски.

Вчера Украйна и Русия възобновиха в Абу Даби преговорите с посредничеството на САЩ, за първи път от февруари насам. Очаква се представителите на двете страни да обсъдят стъпки към евентуално прекратяване на войната. Зеленски заяви, че след приключването на преговорите американската делегация ще отпътува за Русия, за да обсъди размяната на военнопленници.

Размяната на военнопленници и репатрирането на тленните останки на загинали военнослужещи остават сред малкото области, в които Москва и Киев продължават да си сътрудничат, отбелязва ДПА.

Зеленски изрази задоволство от посланията, които получава от САЩ във връзка с усилията за намиране на решение на продължаващата вече повече от четири години и половина война с Русия, отбелязва Ройтерс. „Виждам промяна. Много съм доволен от това, което чувам“, каза Зеленски пред журналисти в Копенхаген в отговор на въпрос за най-новите послания от специалните пратеници на американския президент Джаред Къшнър и Стив Уиткоф.

На пресконференцията в датската столица украинският президент каза, че Европа трябва още този месец да определи свой представител за преговорите. „Трябва да решим кой ще представлява Европа в преговорите през ноември, а не по-късно. Така ще бъде по-добре, защото те ще получат мандат“, допълни той, цитиран от Франс прес.

Източник: БТА

Контролираната от републиканците Камара на представителите в Конгреса на САЩ предприе процедурни действия, с които на практика блокира опита за импийчмънт на министъра на отбраната Пийт Хегсет, осигурявайки му още време, преди демократите да поемат контрола над Конгреса догодина и евентуално да подновят опитите за отстраняването му, предаде Ройтерс.

Гласуването на процедурното предложение се състоя броени часове след като Хегсет определи усилията за импийчмънт срещу него като фарс и решително защити работата си начело на Пентагона, за което получи похвали от президента Доналд Тръмп.

Републиканците приеха предложение осемте точки на обвинението, аргументиращи искането за импийчмънт, да бъдат изпратени за разглеждане в Комисията по правни въпроси. Вносителят на инициативата за импийчмънт – конгресменът Томас Маси – предупреди, че този ход на практика ще сложи край на процедурата.

Маси, републиканец от Кентъки, чийто мандат в Камарата на представителите изтича, се надяваше да привлече подкрепата на републиканци, недоволни от политиката на Хегсет и обезпокоени от непопулярността на войната с Иран. Демократите заявиха твърдата си подкрепа за инициативата за импийчмънт и се опитаха да помогнат на Маси да осигури възможност за гласуването му.

Хегсет щеше да бъде първият министър на отбраната на САЩ, подложен на импийчмънт. За последен път подобна процедура срещу цивилен ръководител на американската армия е била предприета през 1876 г., когато Уилям Белнап заема поста министър на войната.

Самият Хегсет нарича себе си „министър на войната“ като част от усилията му да промени имиджа на американската армия, която според него е била твърде слаба и прекалено повлияна от идеологията на политическата коректност, към момента, когато той пое поста миналата година. Президентът Тръмп не може да промени названието на министерството на отбраната без одобрението на Конгреса, припомня Ройтерс.

Недоволството на избирателите от войната с Иран, която на практика стигна до задънена улица, помогна на демократите да получат контрол над Конгреса на междинните избори миналата седмица. Лидерът на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис отправи остри критики към Хегсет преди гласуването. „Пийт Хегсет злоупотреби с властта си, подкопа националната сигурност на Америка и бе архитектът на безразсъдната, скъпоструваща провалила се война, предприета по причини от САЩ срещу Иран“, заяви той в понеделник.

Хегсет обаче нееднократно защити военния конфликт, като определи Тръмп като смел лидер и заяви, че иранската армия е разгромена. Той подчерта също, че заповедите му към американските въоръжени сили са били законни, въпреки обвиненията на Маси, че е извършил „тежки престъпления и нарушения на служебните си задължения“ – както с тази война, така и с януарската военна операция на САЩ за сваляне от власт на венецуелския президент Николас Мадуро.

„Историята ще даде на войната с Иран съвсем различна оценка от общоприетата днес“, заяви Хегсет.

Малко след края на брифинга в Пентагона Тръмп отново изрази подкрепата си за Хегсет в публикация в социалната си мрежа Трут соушъл.

„Пийт Хегсет заслужава оценка А ПЛЮС, ПЛЮС, ПЛЮС за защитата си срещу един недоволен, гневен, провален, бивш конгресмен – Томас Маси, ПЪЛЕН НЕУДАЧНИК!“, написа Тръмп.

Източник: БТА

/ДИ/

Източник: БТА