Участниците в международната конференция „Философия на формата“, проведена в Търгу Жиу в периода 22–26 октомври, приеха декларация в края на събитието, с която потвърждават универсалната стойност на творчеството на Константин Брънкуш (Бранкузи) – разглеждано като образец на модернизма и философията на чистата форма – и подкрепят продължаването на интердисциплинарния диалог между изкуството, философията, науката и технологиите, съобщи Аджерпрес специално за БТА.

Международната конференция „Философията на формата“, проведена под патронажа на ЮНЕСКО в продължение на пет дни в Търгу Жиу, събра над 300 участници в рамките на 16 панела и пленарни сесии, включително 66 лектори от Румъния и други държави по света.

„Ние, участниците в Международната конференция „Философия на формата“, събрали се в Търгу Жиу през годината, в която академичният и културен свят отбелязва 150 години от рождението на Константин Брънкуш, потвърждаваме, че – отвъд епохи, култури и географски граници – творчеството на Брънкуш, със своята универсалност, остава образец на модернизма, истинска философия на чистата форма и на есенциализацията на материята. Формата, материята, пространството и светлината са фундаментални теми на съвременния размисъл, намиращи се в пресечната точка на изкуството, философията, науката, технологиите и обществото. Изразяваме подкрепата си за продължаването на този интердисциплинарен диалог, включително чрез насърчаване на по-младите поколения творци и изследователи. Чрез тази конференция „Философия на формата“ се превръща в международен форум за диалог, изследвания, творчество и сътрудничество, посветен на дълбоките трансформации в съвременния свят и на това как човешката креативност може да придаде смисъл на прогреса“, се посочва в съобщението. В него се добавя още, че наследството на Константин Брънкуш остава основополагащ източник на вдъхновение за това пространство, без то да се ограничава единствено до неговото творчество или неговата епоха.

„Свободата на творчеството, интелектуалното съвършенство, образованието, иновациите и уважението към културното и природното наследство ще бъдат неизменни ценностни принципи. Подчертаваме от решаващо значение необходимостта от трайно съхраняване на автентичността и целостта на тази изключителна универсална ценност – монументалния ансамбъл „Алея на героите“ в Търгу Жиу, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2024 г. Отправяме глобален призив към държавни и неправителствени институции, местни власти и местната общност да обърнат дължимото внимание на опазването на уникалното културно наследство на Брънкуш, в съответствие с духа и средствата на нашето време. Чрез тази международна конференция ние утвърждаваме една необходима приемственост. Дебатът за връзката между форма и идея, традиция и иновация, човек и технологии, идентичност и универсалност трябва да продължи. Културните и академичните институции, университетите, музеите, изследователските центрове, както и националните и международните организации, могат и трябва да бъдат гарант за развитието на този диалог“, се посочва в посланието на участниците.

Международната конференция „Философия на формата“, организирана под патронажа на ЮНЕСКО, събра в Търгу Жиу водещи световни специалисти по творчеството на Брънкуш.

Проведено под егидата на ЮНЕСКО, събитието предложи широка, интердисциплинарна перспектива към делото и наследството на Константин Брънкуш, обединявайки академични изследвания, културно наследство, културна дипломация, визуални изкуства и нови подходи към интерпретирането на творчеството на великия румънски скулптор.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

/МД/

Източник: БТА

Румъния заема първо място в Европа и е втора в света по производство на сливи, но съвсем малка част от костилковия плод попада в буркани под формата на мармалад, сладко или компот. Около 80 процента от реколтата отива в казани за дестилация, за да се превърне в „цуйка“ (ракия от сливи), посочват местните медии Диджи 24 и „Зиарул финанчиар“. За малките семейни стопанства в райони като Арджеш и Вълча това е не просто вековна традиция за посрещане на гости, но и най-сигурният начин за консервиране на бързо развалящия се плод, отбелязват местните медии.

„Фактът, че голяма част от потребителите предпочитат да превърнат тези плодове в алкохолни напитки, подсказва, че от гледна точка на хората, които контролират процеса, това е най-ценното приложение на продукта“, посочва икономистът Кристиан Насуля, цитиран от Диджи24.

„Освен това, когато идват гости, това e елемент от социално взаимодействие – поне сред мъжете“, обяснява социологът Михня Преотеси.

Сливите биха могли да донесат повече приходи на производителите, ако се преработват в продукти, които могат да се продават целогодишно, посочва Диджи 24.

„Плодово масло, конфитюр, компот, сладка – точно както са се приготвяли преди години… Те са отлични, когато се изсушат; сушените сливи имат най-високо съдържание на антиоксиданти“, обяснява Мадалина Бутак от Института за изследвания и развитие в овощарството в Питещ-Мъръчинени.

Тя допълва, че през последните години овощарският сектор е станал силно фрагментиран, като са се появили голям брой малки стопанства. Според нея създаването на кооперативи би позволило по-добро оползотворяване и реализация на продукцията.

През 2024 г. реколтата от сливи в Румъния достига близо 600 000 тона. Близо 45 процента от всички овощни дръвчета в страната са именно сливови.

Източник: БТА