Източник: Offnews.bg

Месец след като правителството обеща увеличение на заплатите на музикантите от БНР и предотврати обявената гладна стачка на цигуларката Ива Джаджева, се оказва, че необходимото постановление на Министерския съвет все още не е прието. Обещаните допълнителни 200 евро месечно няма да бъдат изплатени със заплатите за октомври. Това става ясно от съобщение на ръководството на Българското национално радио до музикантите от 23 октомври, с което OFFNews разполага.

На 25 септември БНР обяви, че Министерството на финансите е договорило допълнително финансиране за музикалните състави на общественото радио и че заплатите им ще бъдат увеличени от 1 октомври.

Три дни по-късно Ива Джаджева, солист-оркестрант в Симфоничния оркестър на БНР, отмени гладната стачка, която беше обявила за 28 септември.

Тогава тя не скри вълнението си:

„За първи път виждаме ответна реакция от правителство, за първи път ни подават ръка, има жест, има гаранции, които се надяваме да бъдат изпълнени. Така усещаме някакъв нов живот в оркестъра. Усещаме нов полъх и очите на хората са други. Има надежда“, заяви цигуларката пред БНР.

По-малко от месец по-късно обаче се оказва, че обещанието все още няма необходимото административно обезпечение.

Обещанието е от септември, постановлението се чака през ноември

В съобщение до музикантите от 23 октомври ръководството на БНР обяснява, че Министерството на финансите е поело ангажимент да предостави допълнителни 200 000 евро по бюджета на радиото за 2026 г.

Средствата са предназначени за увеличение на възнагражденията от 1 октомври, но могат да бъдат усвоени единствено след приемане на постановление на Министерския съвет.

От БНР уточняват, че още от края на септември са в контакт с министерствата на финансите и културата, а на 9 октомври са изпратили на Министерството на културата проект на постановление и придружаващите го документи.

До 23 октомври обаче постановлението не е прието.

Според ръководството на радиото това означава, че документът може да бъде приет и публикуван в „Държавен вестник“ най-рано в началото на ноември.

„За съжаление, това ще възпрепятства изплащането на допълнителните средства със заплатите за месец октомври“, се казва в съобщението.

От БНР подчертават, че са предприели всички необходими действия, но приемането на постановлението е извън техния контрол.

Ръководството уверява музикантите, че договореното увеличение от 200 евро месечно ще бъде начислено със задна дата от 1 октомври.

Така към 23 октомври обещаното увеличение не е отменено, но изплащането му се отлага, без да има обявена окончателна дата.

Как правителството предотврати гладната стачка

Както OFFNews съобщи още на 17 септември, Ива Джаджева обяви намерението си да започне гладна стачка заради продължаващото недофинансиране на музикалните състави на БНР.

В писмо до държавните институции тя настоя за еднократен допълнителен разход от 350 000 евро още през 2026 г. и за увеличение на бюджета на БНР с 2 млн. евро през 2027 г., предназначени за устойчивото финансиране на музикалните състави.

Проблемът засяга Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор на общественото радио.

На 20 септември министърът на културата Евтим Милошев заяви пред БНТ, че правителството има ангажимент да намери устойчиво решение.

Заместник-министърът на културата Зорница Грекова също обяви, че се търсят средства за финансиране на съставите до края на годината и се подготвят законодателни промени.

На 25 септември, три дни преди обявеното начало на гладната стачка, дойде и съобщението за договорените допълнителни средства.

Генералният директор на БНР Милен Митев определи финансирането като първа стъпка към решаването на дългогодишния проблем.

Така гладната стачка беше отменена, а музикантите посрещнаха новия си сезон с надежда, че държавата най-сетне е предприела реални действия.

От поисканите 350 000 евро са обещани 200 000. И те още не са преведени

Новото съобщение разкрива и друг съществен детайл.

Докато първоначалното искане на Ива Джаджева беше за 350 000 евро допълнително финансиране през 2026 г., договореният с Министерството на финансите трансфер е в размер на 200 000 евро.

Това са 150 000 евро по-малко от поисканото за настоящата година.

Същевременно няма обявено окончателно решение по второто основно искане на музикантите – за допълнителни 2 млн. евро в бюджета за 2027 г. и за трайна промяна в модела на финансиране.

Дори договорените 200 000 евро все още очакват правителствено постановление.

Така възниква въпросът защо увеличението беше публично обявено още на 25 септември като влизащо в сила от 1 октомври, след като необходимата процедура за отпускането на средствата не е била приключила.

Музикантите не искат привилегии, а възможност да живеят от труда си

Кризата в музикалните състави на БНР продължава от години.

През септември главният диригент на Симфоничния оркестър Константин Илиевски предупреди, че ниските заплати застрашават възможността за привличане и задържане на квалифицирани музиканти.

По думите му млад оркестрант получава около 700 евро след удръжките – възнаграждение, с което трудно може да покрива разходите си за живот в София.

Проблемът далеч не се изчерпва със заплатите. Музикалните състави на БНР изпълняват, записват и съхраняват българска музика, а тяхното бъдеще зависи от устойчив модел на държавно финансиране.

Обещанието от септември създаде надежда, че след повече от година протести държавата най-сетне е намерила решение.

Месец по-късно обаче музикантите отново чакат.

Остават въпросите защо Министерският съвет не е приел необходимото постановление, кога реално ще бъдат изплатени обещаните пари и какво се случва с ангажимента за трайно решаване на проблема.

Засега единственият сигурен резултат от септемврийското обещание е, че обявената гладна стачка беше отменена. Финансовият резултат за музикантите тепърва предстои.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Актьори, режисьори, продуценти, сценаристи и оператори излязоха с отворено писмо до министър-председателя Румен Радев, председателите на комисиите по образование и култура, Антон Кутев и Димитър Здравков, и омбудсмана Велислава Делчева. В него те застават зад протестиращите студентите от кинофакултета в НАТФИЗ, като настояват за „прозрачност, поемане на отговорност и реални действия за преодоляване на кризата“.

Културните дейци настояват институциите да излязат с ясна позиция относно необходимостта от допълнителни действия, включително за гарантиране на бъдещото участие на НАТФИЗ в европейския университетски алианс FilmEU. Те заявиха и категоричната си подкрепа за искането на младежите за оставката на ректора проф. Мирослав Дачев.

Вчера студентите от Акдемията отново излязоха на протестно шествие до Министерство на образованието и науката. Освен оставката на Дачев, те поискаха и тази на министъра на образованието проф. Георги Вълчев.

На демонстрацията присъстваха и студенти от Химикотехнологичен и металургичен университет. По-рано този месец те излязоха с позиция, в която осъждат намесата на министъра във вътрешните процеси на висшето училище. 

Публикуваме пълната позиция на културните дейци без редакторска намеса.

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО:
Г-н Румен Радев
Министър-председател на Република България
Г-н Антон Кутев
Председател на Комисията по културата и медиите
при Народното събрание
Г-н Димитър Здравков
Председател на Комисията по образованието и науката
при Народното събрание
Г-жа Велислава Делчева
Омбудсман на Република България

ОТНОСНО: Управленската криза в НАТФИЗ

Уважаеми господин министър-председател,
Уважаеми господа председатели,
Уважаема госпожо омбудсман,

Вече четвърти месец студенти и преподаватели от Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) протестират срещу управлението на ректора проф. Мирослав Дачев и настояват за неговата оставка. Въпреки продължителното недоволство и сериозността на изложените проблеми кризата в Академията продължава.

Като представители на българската културна, обществена и професионална общност сме дълбоко обезпокоени както от състоянието на академичната среда, така и от липсата на адекватна реакция от страна на Министерството на образованието и науката.

Сред основните проблеми, за които студентите и преподавателите сигнализират, са:

• Установени при проверка нарушения: проверка на Министерството на образованието и науката е констатирала нередности по пет от шестте точки в сигнал, подаден от 18 преподаватели от факултет „Екранни изкуства“.

• Нарушения в управлението и липса на прозрачност: проблеми, установени в одитни документи, наред с въпроси за административните назначения, допълнителните възнаграждения и разпределението на средствата за учебния процес.

• Нарушени студентски права: сериозни и продължаващи проблеми с електронната система за оценяване, за които преподавателите сигнализират повече от година. Вследствие на неизправности в системата и административни пропуски студенти са били неправомерно отстранени от Академията, без да бъдат проверени действителните им резултати и без да бъдат потърсени за справка техните преподаватели. Макар впоследствие правата им да са възстановени след намесата на преподавателите, проблемите със системата остават нерешени.

• Натиск върху преподаватели и студенти: сигнали за заплахи с дисциплинарни производства, ограничаване на свободното изразяване на мнение и ответни действия срещу критици на ръководството.

• Реална опасност за международното партньорство с FilmEU: официалната кореспонденция от представители на алианса документира проблеми с ангажираността на ректора на НАТФИЗ и реален риск за бъдещото участие на Академията в консорциума. Това застрашава международните партньорства и възможностите за развитие на студентите и преподавателите.

След ескалацията на протестите Министерството на образованието и науката създаде междуведомствена комисия за преодоляване на кризата. Впоследствие на ректора беше предоставен едномесечен срок да изготви т.нар. пътна карта с мерки за решаване на проблемите в Академията.

Още на заседанието, на което е взето това решение, проф. Мирослав Дачев е заявил, че няма намерение да участва лично в срещите на европейския университетски алианс FilmEU. Като аргументи е посочил, че не е специалист по кино и че споразумението с алианса е подписано от предишния ректор. Тези аргументи звучат скандално и свидетелстват за пълната безотговорност на ръководителя на Академията, който очевидно не разбира, че срещите на ректорите във FilmEU са посветени на стратегическото развитие и управлението на алианса, а не на творчески въпроси, свързани с киното.

Какъв е смисълът от „ пътна карта“, когато още при вземането на това решение ректорът категорично заявява, че няма да промени позицията си по един от основните въпроси, предизвикали протестите?

Не по-малко тревожна е реакцията на Министерството спрямо установените нарушения, някои от които са квалифицирани в одитния доклад като такива с висок риск. На практика МОН се ограничава предимно до отправяне на препоръки към същото ръководство, чиито действия са предмет на проверките, като се позовава на принципа на академичната автономия. Какви реални механизми за контрол и санкции се прилагат, когато проверките установяват нарушения? Може ли академичната автономия да служи като основание държавата да се въздържа от по-решителни действия?

Но има и нещо, което не може да бъде поправено с пътна карта. Това е загубеното доверие вследствие на натиска, заплахите и репресивните действия срещу студенти и преподаватели, за които са подавани многократни сигнали. Подобна атмосфера е недопустима в академична институция, призвана да възпитава свободно мислещи творци. Нито един административен план не може да заличи вече случилото се. А досегашният начин на управление не дава основания да се очаква, че същото ръководство ще гарантира необходимата промяна в академичната среда.

Ето защо заявяваме категоричната си подкрепа за искането за оставката на проф. Мирослав Дачев. Това искане не може да бъде заменено с обещания за бъдещи мерки. То е настояване за поемане на отговорност за вече допуснатите нарушения и за последиците от управлението на Академията.

Продължаващата криза поставя и въпроса за политическата отговорност на министъра на образованието и науката. Настояваме да бъде изяснено дали са използвани всички предвидени от закона механизми за контрол и дали съществуват политически зависимости или протекции, които възпрепятстват предприемането на необходимите мерки.

Обръщаме се към министър-председателя и омбудсмана с призив да обърнат внимание на продължаващата криза и на необходимостта от координирана и адекватна реакция от страна на компетентните институции. Очакваме да бъде осигурена необходимата институционална ангажираност, така че сигналите на студенти и преподаватели да бъдат разгледани обективно, а установените нарушения да получат съответната оценка и последващи действия съобразно закона.

Настояваме парламентарните комисии да излязат с ясна позиция относно необходимостта от допълнителни институционални действия, включително за гарантиране на бъдещото участие на НАТФИЗ в европейския университетски алианс FilmEU.

Настояваме за прозрачност, поемане на отговорност и реални действия за преодоляване на кризата. Възстановяването на доверието в управлението на НАТФИЗ изисква не само планове и препоръки, но и ясни гаранции, че нарушенията няма да бъдат допускани отново и че правата на студентите и преподавателите ще бъдат защитени.

Българското образование и култура не могат да си позволят тази криза да продължава.

С уважение,
Долуподписаните представители на българската културна, обществена и професионална общност
София, 22.10.26

Мариан Вълев – актьор
Самуел Финци -актьор
Малин Кръстев – актьор
Милко Лазаров – режисьор
Виктор Божинов – режисьор
Петър Дундаков – композитор
Димитър Коцев – Шошо – режисьор
Виктор Чучков – режисьор
Камен Калев – режисьор
Петър Вълчанов – режисьор
Кристина Грозева – режисьор
Стефан Командарев – режисьор
Доц. д-р Деян Статулов, кинокритик
Александър Станишев – оператор
Светослав Драганов – режисьор
Тонислав Христов – режисьор
Андрей Паунов – режисьор
Весела Казакова – актриса, продуцент
Мина Милева – режисьор
Катя Тричкова – продуцент
Веселка Кирякова – продуцент
Станка Калчева – актриса
Искра Донова – актьор
Борис Кръстев – актьор
Марияна Иванова – актриса
Марио Топалов – актьор
Айа Москова – актриса
Филип Тодоров – продуцент
Надежда Косева – режисьор
Валерий Пощаров – фотограф
Петър Крумов – режисьор
Калоян Божилов – оператор
Иван Чертов – оператор
Боряна Пунчева – режисьор, актриса
Росица Вълканова – продуцент
Весела Данчева – режисьор и продуцент на анимационни филми
Симеон Венциславов – сценарист
Константин Божанов – режисьор
Ели Скорчева – актриса

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg