Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп планира да депортира някои афганистански имигранти обратно в Афганистан, съобщиха американски правителствен представител и коалиция от ветерани и правозащитни организации, предаде Ройтерс.

Много от хората, застрашени от такава депортация, са избягали от Афганистан след връщането на властта на талибаните там през 2021 г. и изтеглянето на американските войски.

Някои от хората, над които тегне опасност от депортация, са „братя и синове на мъже, служили редом с американските сили, които талибаните ще преследват“, казват американските представители.

Според вестник „Ню Йорк таймс“ се очаква да бъдат депортирани над 150 афганистански имигранти. Това би било една от най-мащабните еднократни акции по експулсиране на афганистанци. Администрацията е задържала десетки афганистански имигранти в щата Луизиана и планира да ги депортира, съобщава изданието. Очаква се първият полет да бъде осъществен още в понеделник.

Американски правителствен представител заяви, че депортациите ще се извършват през Пакистан. Вашингтон не може да организира директно връщането на хора в Афганистан, тъй като няма дипломатически отношения с талибаните.

Доналд Тръмп твърди, че затягането на имиграционната политика и кампанията за депортации имат за цел да подобрят вътрешната сигурност на САЩ.

Правозащитници твърдят, че тези мерки нарушават правото на справедлив процес на депортираните и са създали опасна среда за малцинствата в страната.

Правозащитници призовават Конгреса да приеме законодателство, което да предостави на афганистанците в САЩ временен защитен статут, за да бъдат предпазени от депортация.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Днес приключва тридневният траур в памет на жертвите на тежката железопътна катастрофа в Испания, станала сутринта на 28 октомври,  припомнят световните агенции.

Разследването на произшествието продължава, а патолозите напредват с извършването на аутопсиите и идентификацията на телата. На този етап са идентифицирани 13 трупа.

Броят на загиналите е 69 души според нови коригирани данни, след като в четвъртък беше съобщено за 74 загинали, но после тази информация беше оттеглена, посочва ЕФЕ. Над 100 души пострадаха в инцидента. В болници бяха откарани около 50 души. В двата влака е имало над 550 души.

Сред загиналите са Фатима Баниес, бивша министърка на труда и социалната сигурност в правителството на Мариано Рахой (2011–2018 г.), Хулиета Гайего, 24-годишна състезателка по скок на дължина, бащата на актьора Сесар Висенте и Раул Тригеро, журналист и репортер.

Премиерът на Испания Педро Санчес обеща, че възможно най-бързо семействата на жертвите ще получат информация за съдбата на техните близки. Според властите в област Кастилия-Ла Манча, в която се разигра трагедията, са регистрирани 67 сигнала за изчезнали хора вероятно в катастрофата, от които 14 сигнала са за чужденци, сред които граждани на Аржентина, Австралия, Канада, САЩ, Франция, Япония, Чехия, Тунис и Венецуела, посочва Франс прес.

На мястото на катастрофата продължават да работят три огромни крана и спасително-издирвателни екипи с кучета, обучени да търсят затрупани хора.

Сблъсъкът стана край град Урда, в провинция Толедо, в област Кастилия-Ла Манча. В 07:54 ч. на 28 октомври влак № 6076 на частната компания „Ирио“ – дъщерно дружество на италианските железници „Феровие дело Стато“, които притежават 51% от нея – потегля от гара Аточа в Мадрид със 152 души, насочвайки се към Севиля в Южна Испания. Няколко минути по-късно, в 08:00 ч., влак AVE 2080 на националната железопътна компания „Ренфе“ потегля по същото направление с близо 400 пътници. Метеорологичните условия по високоскоростната железопътна линия са много добри, припомня Франс прес в статия, посветена на хронологията на инцидента.

Около 08:30 ч. сигнализационната система, която контролира в реално време скоростта и движението на високоскоростните влакове, отказва. Повредата води до спирането на шест влака, намиращи се в участък с дължина 69 километра, включително двата катастрофирали влака. Съгласно действащата процедура управлението на железопътното движение е прехвърлено към контролния център в Мадрид.

В този момент „местоположението на влаковете е напълно известно“ въпреки компютърната повреда. Въпреки това в 08:36 ч. контролният център разрешава на влака на „Ренфе“ да „възобнови нормалното си движение“. Според думите на министъра на транспорта на Испания Оскар Пуенте това се случва при „необясними обстоятелства“. Тази „погрешна заповед“ е дадена въпреки червения светлинен сигнал, който изисква спиране заради присъствието на влака на „Ирио“ на същата линия, подчертава министърът.

За 17 минути влакът на „Ренфе“ изминава 25 километра. В 08:53 ч. той удря отзад влака на „Ирио“, който продължава да стои неподвижно на същата железопътна линия в очакване на разрешение за възобновяване на движението.

Министър Пуенте определи случилото се като „наистина немислима катастрофа“, станала на прав железопътен участък. Той заявява, че „не знае“ с каква скорост се е движел влакът на „Ренфе“ в момента на удара, като уточнява, че в този участък тя може да достига „до 200 км/ч“. Силата на удара изхвърля два вагона на влака на „Ирио“ от железопътния насип, а редица други вагони дерайлират.

Катастрофата край Урда незабавно поведе до въпроси за поддръжката на националната железопътна мрежа и безопасността на пътниците. Тя стана броени месеци след друга катастрофа по същата линия, при която загинаха близо 50 души.

Под натиска на общественото недоволство, само месец преди парламентарните избори, министър-председателят на Испания Педро Санчес поиска в четвъртък „изясняване на причините“, довели до катастрофата. Той посети Урда, а след това и Толедо. Социалистическият лидер увери, че държавата и различните административни структури са задействали необходимите механизми за осигуряване на „бърза, спешна и ефективна реакция“, посочва Франс прес.

Опонентът на Санчес – лидерът на консервативната Народна партия Алберто Нунес Фейхо, първоначално реагира сдържано, но ден след катастрофата тонът му стана по-критичен. След това той посети Урда и заяви, че политическата отговорност е неизбежна и че два тежки железопътни инцидента в рамките на броени месеци по един и същ железопътен коридор поставят под въпрос цялата железопътна система. Вчера Фейхо директно обвини правителството, че не е подменило остаряла система за безопасност. Той настоява и за технически одит на железопътната мрежа, припомня ЕФЕ.

Лидерът на крайнодясната партия „Вокс“ Сантяго Абаскал пък зае значително по-остра позиция още в деня на катастрофата. Той директно обвини правителството на Санчес за състоянието на железопътната инфраструктура и нарече транспортния министър Оскар Пуенте „министъра на смъртта“. Абаскал добави, че правителството на Санчес е „престъпна организация“ и заяви, че не вярва на обясненията на управляващите за катастрофата. Той обвини властите, че прибързано търсят изкупителна жертва, като намекват за човешка грешка. Абаскал не се присъедини и към решението на останалите политически партии за отмяна на предизборните прояви в знак на съпричастност с близките на загиналите и с ранените при катастрофата. Той заяви, че няма да позволи траурът да бъде използван, за да бъдат заглушени критиките към правителството.

В четвъртък, в първия ден на обявения тридневен траур, беше спазено едноминутно мълчание в памет на жертвите в цялата страна. В същия ден се състоя и отдавна планирана стачка на машинистите, настояващи за по-добри условия на труд и за назначаване на допълнителен персонал.

Испанската високоскоростна железопътна мрежа е най-голямата в Европа – с обща дължина 3993 километра. От тях 3225 километра са специално предназначени за движение на влакове със скорост над 250 км/ч., припомня Франс прес.

От отварянето на високоскоростния пътнически транспорт за конкуренция в края на 2020 г. в Испания действат три компании, предлагащи високоскоростни железопътни превози. Освен държавната компания „Ренфе“, на пазара присъстват и „Ирио“ и „Уиго“, дъщерно дружество на френската Ес Ен Се Еф.

От 1 януари 2005 г. управлението на железопътната мрежа е отделено от „Ренфе“, която вече се занимава единствено с превоза на пътници. Държавният оператор на основната железопътна инфраструктура АДИФ отговаря за изграждането и поддръжката на над 15 000 километра железопътни линии в страната.

Интензивно използваната испанска високоскоростна мрежа е организирана около линии, които се събират в столицата Мадрид и нейните гари. Всички направления от юг и изток водят към гара Аточа, а тези от северозапад – към гара Чамартин.

Мрежата включва и линии, които например свързват директно Каталуния с Андалусия.

Според независимия европейски транспортен експерт Фредерик де Кеметер „Ренфе“ запазва пазарен дял от 61,2%, докато „Ирио“ и „Уиго“ си поделят останалите приблизително 40%.

Отварянето на пазара за конкуренция доведе до рязко увеличение на броя на пътниците. Над 26 милиона души са пътували с високоскоростни влакове в Испания от януари до август, припомня Франс прес. Според някои експерти интензивното използване на железопътните линии води до ускорена амортизация както на подвижния състав, така и на инфраструктурата, посочва Франс прес.

Европейският железопътен сектор беше потресен от катастрофата в Испания, пише агенцията. В ЛинкедИн ръководители на европейски железопътни компании изразиха съпричастност. „Железопътната катастрофа в Испания ме оставя без думи. Тя поразява право в сърцето семейството на железопътния транспорт“, написа генералният директор на германската компания „Дойче бан“ Евелин Пала. Главният изпълнителен директор на френската Ес Ен Се Еф, бившият френски премиер Жан Кастекс, изрази своята „тъга“ и изпрати „съболезнования“ и „солидарност“ на френски и испански език. Белгийската железопътна компания „Инфрабел“ заяви, че е „дълбоко покрусена“ от тази „драматична железопътна катастрофа“.

„Тази изключително рядка катастрофа изглежда е свързана със системен проблем. Не става въпрос за остаряла инфраструктура, а по-скоро за нещо, което не е функционирало правилно по цялата верига на системата за сигнализация“, подчертава Пиер Пленду, железопътен анализатор в консултантската компания „Ем Си 2 И“ в Париж.

Всъщност железопътната безопасност се основава на един прост и много стар принцип – т.нар. „блоково регулиране на движението“. Това означава, че движещ се влак никога не трябва да се приближава по същия коловоз до спрял влак. Всеки отделен участък от железния път (т.нар. „блоков участък“) във всеки един момент е резервиран само за един влак, обяснява експертът.

„За да се стигне до подобен сблъсък, очевидно основната система за защита на железопътното движение не е функционирала“, предполага той. „Влакът на „Ренфе“, на който е било разрешено да продължи движението си, никога не е трябвало да получава такова разрешение, ако системата за сигнализация е отчитала присъствието на друг влак по-напред по линията“, смята експертът.

Железопътната линия Мадрид–Севиля, на която е станала катастрофата, е една от историческите високоскоростни линии в Испания. Тя е открита през 1992 г. и е оборудвана със сигнализационна система, която „е доказала своята ефективност“, допълва специалистът.

В началото на настоящата година Испания беше потресена от няколко железопътни катастрофи.

Четиридесет и шест души загинаха, а над 120 бяха ранени в Южна Испания, след като последните три вагона на високоскоростен влак на компанията „Ирио“ дерайлираха и се сблъскаха с насрещно движещ се влак на компанията „Ренфе“ на 18 януари 2026 г. край Адамус, в провинция Кордоба, област Андалусия. При сблъсъка двата влака са се движели със скорост от около 200 км/ч. Разследването на катастрофата продължава. В предварителен доклад на испанската Гражданска гвардия от февруари се посочва, че основната хипотеза е свързана с дефекти в железопътната линия, релсата или заварката между два участъка от релсовия път. Разследващите обаче не изключват още седем възможни версии, посочват Ройтерс и Франс прес.

Малко след това, на 21 януари, при друга влакова трагедия, този път в Североизточна Испания, по линия близо до Барселона, загина машинист, след като подпорна стена падна върху релсите. Най-малко 37 души бяха ранени, припомня Асошиейтед прес.

След това имаше и трети влаков инцидент – пътнически влак се блъсна в строителен кран в югоизточната част на страната, близо до град Картахена, в автономната област Мурсия. Няколко души получиха леки наранявания, припомня телевизия Те Ве Е.

От началото на века в Испания имаше няколко тежки железопътни инцидента, припомнят Ройтерс, Франс прес и справка на отдел „Справочна“ на БТА.

На 7 септември 2000 г. в град Каранса, в Северна Испания, при челен сблъсък на два товарни влака загиват най-малко четирима души.

На 30 март 2002 г. два пътнически влака се сблъскват на гара Торедембара по железопътната линия Барселона–Валенсия. Катастрофата е между експреса „Еуромед“, пътуващ по линията Барселона–Аликанте, и местен пътнически влак, пътуващ по линията Тортоса–Барселона. Загиват двама души, а 99 са ранени.

На 4 юни 2003 г. пътнически влак се сблъсква челно с товарен влак в Централна Испания, при което загиват 11 души, а около 40 са ранени. За изчезнали се смятат 16 пътници. При сблъсъка в няколко вагона избухва пожар. Предполага се, че причината за катастрофата е погрешно подаден сигнал от диспечер, който е трябвало да отклони единия влак към друга линия.

На 11 март 2004 г. десет бомби, поставени в раници, избухват в четири крайградски влака в Мадрид, като убиват 193 души и раняват хиляди други по време на сутрешния час пик. Атаките са извършени от ислямистки екстремисти, противопоставящи се на участието на Испания във войната в Ирак. Сред жертвите има и четирима българи.

На 21 май 2004 г. при сблъсък на влакове на гара Линарехос, на около 100 километра от Самора, в Северозападна Испания, са ранени 20 души. Двата влака са превозвали общо 505 пътници. При сблъсъка няколко вагона дерайлират, а двата локомотива се запалват.

На 21 август 2006 г. на железопътната гара във Виляда, в Северна Испания, дерайлира влак с 460 пътници. Загиват шестима души, а 40 са ранени. Причината за катастрофата е превишена скорост. Четирима български шахматисти – Валентин Йотов, Владимир Димитров, Николай Милчев и Красимир Русев, пътували в дерайлиралия влак, са невредими.

На 24 юли 2013 г. високоскоростен влак с осем вагона дерайлира на остър завой близо до северозападния град Сантяго де Компостела, удря се в бетонна стена и избухва в пламъци. Загиват 80 души, а 145 са ранени. Комисия към министерството на транспорта заключава, че катастрофата е била причинена от превишена скорост и разсейване на машиниста заради телефонно обаждане от негов началник. Асоциация на пострадалите обаче обвинява за инцидента не само човешка грешка, но и системите за безопасност на железопътната линия, припомнят Франс прес и Ройтерс.

На 9 септември 2016 г. в Порино, в област Галисия, при железопътна катастрофа с дерайлирал португалски влак загиват четирима души, а 48 са ранени. Влакът е пътувал от Виго, в Галисия, за Порто, в Португалия, с общо 65 души.

В по-далечното минало също е имало големи железопътни трагедии в Испания,  припомнят Ройтерс и Франс прес.

Железопътна катастрофа, причинена от челен сблъсък между два влака по маршрута Кадис–Севиля, отнема живота на 86 души и ранява над 150 край южния град Ел Куерво през 1972 г. Според разследване на „Ренфе“ причината за катастрофата е неспазване на червен сигнал от страна на машинист, който не спрял на гара Ел Куерво.

Челен сблъсък между два влака отнема живота на 33 души в град Урдулис, близо до северния град Билбао, през лятото на 1970 г. Първоначално за катастрофата бил обвинен началникът на гарата, но впоследствие станало ясно, че през предходните четири дни той е работил на 16-часови смени и е бил изтощен.

Влак по маршрута Мадрид–Барселона се запалва през 1965 г. в град Грисен, близо до североизточния град Сарагоса, като десетки пътници загиват. Смята се, че действителният брой на жертвите може да е достигнал 80 души и че управляващият режим на диктатора Франко се е опитал да омаловажи мащаба на трагедията, съобщавайки за само 30 загинали.

През 1944 г. три влака се сблъскват в района на Ел Биерсо, провинция Леон. Предполагаемият брой на жертвите е 78, но той продължава да бъде предмет на спорове заради цензурата по време на управлението на Франко. При тази катастрофа влак, пътуващ от Мадрид за Ла Коруня, претърпява повреда в спирачната система и се сблъсква с локомотив в тунел. Малко след това в същия тунел навлиза и трети влак, който се врязва в двете вече сблъскали се композиции.

Не само в Испания имаше големи железопътни трагедии от началото на настоящия век.

На 28 февруари 2023 г., малко преди полунощ, пътнически влак, пътуващ от Атина за Солун, се сблъсква челно с товарен влак на около 350 км северно от гръцката столица. Равносметката е 57 загинали, много от които студенти. Ранените са 180. През 19-те минути преди катастрофата двата влака, единият от които превозвал над 350 пътници, са се движели по един и същ коловоз, без да се задейства каквато и да било сигнална система за предупреждение. На 23 март започна съдебният процес срещу 36 души, заподозрени в отговорност за сблъсъка, сред които ръководители на железниците и началникът на гарата, дежурил в нощта на катастрофата. Делото все още продължава. Над обвиняемите тегне риск да получат доживотни присъди.

Най-малко 47 души загинаха, а 234 бяха ранени на 23 януари 2006 г., след като препълнен влак дерайлира на 15 км от столицата на Черна гора – Подгорица. През 2007 г. черногорският съд осъди машиниста на влака на шест години затвор. Според съда той не е задействал спирачния механизъм на влака, което е позволило на композицията да потегли отново.

Четиридесет и пет души загинаха на 12 октомври 2010 г. при сблъсък между влак и автобус в град Марганец, в централната част на Източна Украйна. Украинските власти обвиниха шофьора на автобуса, който също загина при катастрофата, че е навлязъл на железопътен прелез въпреки червения сигнал и предупреждения от страна на пътниците.

Във връзка с катастрофата сега край Урда вече е установен служителят от контролния център в Мадрид, който е наредил на високоскоростния влак на „Ренфе“ да възобнови движението си с „нормална скорост“, съобщава ЕФЕ. Той обаче е отказал да даде показания на този етап. Служителят не е идентифициран в медиите.

Трагедията край Урда се разигра на фона на бързото нарастване на използването на високоскоростните влакове – тенденция, която според данни на Европейската комисия не е била съпроводена с необходимите инвестиции в поддръжката на високоскоростната железопътна мрежа, отбелязва „Ал Джазира“.

Броят на железопътните произшествия, включително сблъсъци и дерайлирания, се е увеличил от 45 през 2016 г. на 57 през 2024 г., а през 2025 г. е нараснал рязко до 69 в Испания, сочат данни на Испанската агенция за железопътна безопасност.

Благодарение на по-ниските цени на билетите в сравнение с много други развити държави през последните години високоскоростната железопътна мрежа се превърна в повод за гордост за Испания. Страната дори изнася своя опит в тази област в Саудитска Арабия и Обединеното кралство.

В периода между 2018 и 2022 г. Испания е харчила средно около 1,67 милиарда долара годишно за високоскоростни железопътни линии – повече от други държави със сходни мрежи. Според данни на Европейската комисия обаче само 16% от тези средства са били предназначени за поддръжка и ремонти, а останалите са отивали за изграждане на инфраструктура.

За сравнение, Италия, Германия и Франция са отделяли средно между 33% и 39% от бюджетите си за поддръжка, въпреки че всяка от тези държави разполага със значително по-малка железопътна мрежа от испанската, която е с дължина от близо 4000 километра.

Според експерти успехът на испанската високоскоростна железопътна мрежа създава рискове за безопасността. „Проблемът е, че железопътната мрежа стана много популярна, тъй като е евтина и достъпна, но през последните години властите не са инвестирали достатъчно средства в нейната поддръжка“, заяви пред „Ал Джазира“ Салвадор Гарсия-Айльон, преподавател в Политехническия университет в Картахена, специализиран в строителното инженерство.

В катастрофата на 28 октомври край Урда загина машинистът на влака на „Ренфе“. Това е 36-годишният Антонио Аседо, потомък на машинист от „Ренфе“. Първоначално той е искал да стане фотограф, но от 2012 г. се насочил към професията на баща си. Аседо е предупреждавал, че не се влагат достатъчно средства в безопасността на високоскоростните линии и че ще се случи неизбежна трагедия, пишат „Паис“ и „Сет сюр сет“. Той често е говорил и за влошаването на условията на труд, нарастващите отговорности на машинистите и все по-големия работен натиск над тях.

В трагедията загина и стажантът Даниел Муньос, който се обучавал за машинист на високосторостен влак, след като преди това е работил като електроинженер в компанията. Той е бил на 31 години и всички го помнят като много отзивчив човек.

В катастрофата оцеля машинистката на влака „Ирио“.

И докато тече разследването, редица испански медии разказват за оцелели в катастрофата. Сред тях особен е случаят на жена на име Кармен. Тя е оцеляла първо в катастрофата край Адамус, а сега и в тази край Урда, пише испанското издание на „Евронюз“. Жената е в силен емоционален потрес от случилото се и засега отказва да говори пред медиите.

Експулсирането на възрастната Марикармен от жилището й в Мадрид отприщи тази есен протести, които доведоха до насрочването на предсрочни избори в Испания. Дали сега историята на оцелялата в две тежки катастрофи Кармен ще преобърне нещата в предизборната кампания в Испания, коментират анализатори.

Протест по повод катастрофата, прераснал в сблъсъци със силите на реда, вече имаше в Мадрид в нощта на 28 срещу 29 октомври, припомня ДПА.

Ден след катастрофата край Урда между впрочем високоскоростен влак на „Уиго“ заседна в тунел в провинция Толедо заради повреда в електрозахранването, предаде Ройтерс. Влакът е пътувал по маршрута Мурсия – Валядолид през Мадрид. Инцидентът е стреснал пътниците му, които са стояли известно време на тъмно във вагоните, страхувайки се дали върху тях няма да връхлети друг влак.

Източник: БТА