Стартъп секторът в Германия създава все по-голям брой компании, оценявани на над 1 млрд. евро (1,14 млрд. долара), което отчасти се дължи на бума в областта на изкуствения интелект. Това сочи проучването „Джърман стартъп монитър“ (German Startup Monitor), публикувано днес и цитирано от ДПА.

Към края на септември 2026 г. в германските стартъпи са постъпили около 8 млрд. евро рисков капитал, което надхвърля приблизително 7,5-те млрд. евро, инвестирани през цялата предходна година.

Към края на септември десет нови стартъпа са достигнали оценка от поне 1 милиард евро, превръщайки се в „еднорози“, отичита докладът, който се публикува всяка година от 2013 г. насам.

Анализът на данните и проучването, проведено сред повече от 1800 бързоразвиващи се компании, ще бъдат представени днес в Берлин от Германската асоциация на стартъпите.

С общо 39 „еднорога“ Германия е достигнала рекордно ниво, се посочва в доклада.

Сред тях са големи имена като онлайн брокерът „Трейд рипъблик“ (Trade Republic), онлайн банката „Ен26“ (N26) и софтуерната фирма „Персонио“ (Personio). Новите попълнения тази година включват софтуерната компания „Озапиенс“ (Osapiens), „Нойра роботикс“ (Neura Robotics) и отбранителната фирма „Старк дефенс“ (Stark Defense).

„Германия отново създава (нови компании) – в широк мащаб и на солидна технологична основа“, заяви председателката на асоциацията Верена Паусдер.

За целите на проучването като стартъпи се определят компании, създедени преди по-малко от десет години, които предлагат иновативни продукти или бизнес модели и имат силни амбиции за растеж.

Секторът на стартъпите се възползва от нарастващите инвестиции в компании от отбранителния сектор, включително „Квантум систъмс“ (Quantum Systems) и „Хелзинг“ (Helsing), които привличат големи средства от инвеститори.

Изкуственият интелект е още един двигател на растежа. За 53 процента от анкетираните стартъпи тази технология е „от централно значение за техния продукт“, което представлява ръст спрямо 39 процента през 2024 година. В същото време се счита, че изкуственият интелект значително улеснява създаването на компании.

Докладът подчертава и слабостите в сектора на стартъпите. Посочва се, че притокът на капитал се концентрира в по-голяма степен в най-големите компании. „Като цяло броят на кръговете на финансиране е с около една четвърт по-малък от нивото през 2021 г.“, се посочва в изследването.

Около 89 процента от анкетираните основатели на стартъпи отправят призив за повече рисков капитал от Германия и Европа.

„Наличният капитал не е достатъчен, за да се направи скокът към световния връх“, каза Паусдер.

По-голямата част от стартъпите (62 процента) също заявяват, че биха предпочели САЩ за евентуално листване на борсата, като само 27 процента дават предимство на Германия. По отношение на цифровите технологии, 64 процента от анкетираните компании заявяват, че разчитат предимно или изцяло на доставчици от САЩ, отчасти поради липсата на европейски алтернативи.

„Правителството трябва да приложи стратегията си за стартъпите и да улесни финансирането“, заявява Паусдер, допълвайки, че създаването на фирми в рамките на ЕС трябва да бъде опростено.

Асоциацията вижда силни страни във връзките на сектора с университетите. Според данните всеки втори стартъп (51 процента) „се ползва с подкрепата на изследователски институции“, а за 59 процента се посочва, че продуктът им произтича от нови научни открития.

Недостигът на квалифицирани кадри предизвиква по-малко загриженост сред стартъпите. Едва 15 процента го считат за сериозна пречка, което е спад спрямо 30 процента преди две години. Около 83 процента заявяват, че планират да наемат нови служители в рамките на 12 месеца.

Източник: БТА

Китай се очаква да намали митата върху широк спектър американски селскостопански стоки – от царевица и пшеница до месо и млечни продукти, но соята, която е сред основните вносни стоки, е изключена от списъка, публикуван съвместно от китайското министерство на търговията и Белия дом, предаде Ройтерс.

В рамките на  Съвета по търговията между САЩ и Китай двете страни са препоръчали всяка държава да въведе по-благоприятни митнически условия за нечувствителни стоки на стойност от по 30 млрд. долара, заяви вчера американският търговски представител Джеймисън Грийр.

Намаляването на ставките върху стоките е част от пакет за реципрочно понижение на митата на стойност 60 млрд. долара, договорен от Съвета по търговията и представен за първи път днес.

Списъкът със стоки включва сорго, растителни масла и шротове, сред които соево масло и соев шрот, както и месо, млечни продукти и други стоки.

Макар в предложението да са посочени обхванатите продукти, в него не се уточнява кога ще влязат в сила по-ниските мита.

Повече от 90 на сто от включените в списъка продукти ще бъдат освободени от всички допълнителни мита и вместо това ще бъдат облагани с митата съгласно режима на най-облагодетелствана нация, съобщи китайското министерство на търговията.

Американската соя обаче продължава да бъде облагана с допълнително мито от 10 на сто, което според търговци е твърде високо, за да може частните предприятия за преработка на соя да поемат разходите дори на фона на засилените покупки от страна на китайски държавни компании.

„Въпреки че соята не се смята за чувствителна стока от гледна точка на търговията, политическото значение на покупките на соя от Китай е огромно и има сериозни политически последици“, заяви Фън Чучън, основател и съдружник в „Хутон рисърч“ (Hutong Research).

Разглеждането на соята като отделен въпрос дава на Пекин лост за влияние в отношенията с Вашингтон, особено преди междинните избори в САЩ, добави Фън.

Китайските държавни земеделски компании „Синогрейн“ (Sinograin) и КОФКО (COFCO) са закупили над 12 млн. метрични тона американска соя –  близо половината от 25-те млн. тона, които според Белия дом Пекин се е ангажирал да купува годишно до 2028 г.

Източник: БТА

България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщиха от пресцентъра на ведомството. Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за ОСП.

„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим“, подчерта министър Абровски. Той изтъкна, че уникалността на българската роза прави уникален и Европейския съюз. По време на заседанието министър Абровски подари на участниците мускалче с българско розово масло – един от най-разпознаваемите символи на българското земеделие и традиции.

Сред другите важни за България въпроси Пламен Абровски открои необходимостта от възможност за продължаване на преходната национална помощ. Страната ни подкрепи документа, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия. „Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика“, каза още министър Абровски.

В рамките на дискусията българският земеделски министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ. Министър Абровски уточни, че страната ни подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата. „Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите в момента разпоредби. Това следва да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение“, посочи още той.

Министър Абровски обърна внимание и на необходимостта бъдещата ОСП да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи. По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития.

Той постави акцент и върху необходимостта от гарантирана подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), за да се осигури непрекъснатост на съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности. „Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила, които да гарантират непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.“, каза в заключение министър Абровски.

България, Гърция, Румъния и Кипър ще настояват за промени в законодателството на ЕС, свързано с болестите по дребните преживни животни, съобщи по-рано днес министър Абровски пред български журналисти в Брюксел, където пристигна за участие в заседанието на своите колеги от ЕС. Четирите държави ще настояват за европейско обезщетение за вредите от налагането на ограничителни мерки при ликвидиране на болестите по тези животни.

Източник: БТА