Политици и съдии все по-често се опитват да отнемат свободата на пресата в Мексико, предизвиквайки опасения сред защитниците на правата на журналистите, предаде Асошиейтед прес.

През 2025 г. в Мексико на всеки шест дни е било завеждано ново дело срещу журналист или медия, според организацията за наблюдение на свободата на печата „Параграф 19“. Общо случаите за годината са 69, което е три пъти повече от предходната.

Политиците са открили, че делата са „много по-ефективен начин да бъде заглушена пресата, защото създават впечатление за законност“, заяви представителят на Мексико в Комитета за защита на журналистите Ян-Алберт Хустен.

Организацията „Репортери без граници“ също осъди все по-широкообхватната употреба за закона като оръжие срещу пресата, особено на двата американски континента.

Употребата на правосъдната система като оръжие срещу журналистите в Мексико идва на фона на увеличаване на убийствата на журналисти. Седем журналисти са били убити тази година, петима от тях – в рамките на по-малко от три месеца, посочва Комитетът за защита на журналистите и добавя, че това представлява най-резкият скок на този показател от десетилетие.

Някои от журналистите, срещу които са заведени дела, като например разследващият репортер от щата Веракрус Рафаел Леон признават, че това ги е накарало да променят начина, по който работят. Въпреки че обвиненията в тероризъм срещу него са оттеглени след намесата на президента Клаудия Шейнбаум, сега той създава по-малко материали и се страхува да работи, казва Леон.

Шейнбаум смекчи враждебния тон, който предшественикът ѝ Андрес Мануел Лопес Обрадор използваше срещу някои журналисти, но наблюдателите на правата на медиите бяха обезпокоени от нови федерални правила за защита на „правата на аудиторията“, които се очаква да влязат в сила този месец.

Президентът настоява, че правилата ще защитят по добре правото на гражданите да подават жалби срещу публикации без това да води до цензура. Някои групи обаче се опасяват, че те биха могли да позволят на държавата да се меси в някои спорове в навечерието на изборите в Мексико през 2027 година.

Специалният докладчик на ООН по въпросите на свободата на изразяване Леополдо Малдонадо предупреди, че въпреки че правителствата биха могли да имат легитимни причини да се борят срещу дезинформацията или речта на омразата, закони, които превръщат държавата и съдиите в арбитри на истината „обикновено не водят до нищо добро“.

По думите му, наред с други проблеми, подобни закони често разчитат на неясни понятия, които не бива да бъдат уреждани в наказателното право.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Постигнатите този месец победи на крайнолеви и крайнодесни партии на изборите в германски провинции засилиха официалния дебат по въпроса дали органите за сигурност могат да ограничат достъпа до секретна информация, която  би могла да бъде предадена на Русия или на криминални групировки.

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за малко не спечели абсолютно мнозинство в източната провинция Саксония-Анхалт на произведените на 6 септември регионални избори, а крайнолявата формация „Левите“ се класира на първо място на вота в столицата Берлин на състоялите се на 20 септември избори. Високопоставени фигури от управляващата коалиция казват, че и двете партии могат да създадат рискове.  

В германската федерална система отделните провинции имат собствени служби за вътрешно разузнаване, които са контролирани от регионалните правителства. Провинциалните разузнавателни звена споделят информация помежду си и си сътрудничат с Федералната служба за защита на Конституцията.

Политици от съперничещите си партии и бивши служители от сферата на сигурността изразиха опасения, че агенциите могат да минат под контрола на министри от крайната десница или от крайната левица и че е възможно да изтече конфиденциална информация към Москва или, какъвто е случаят с Берлин – до групировки, разследвани по подозрение във връзки с организираната престъпност.

„Става въпрос за информация, свързана с подземния свят и това би било проблем в Берлин“, каза Алекзандър Хофман, ръководител на парламентарната група на Християнсоциалния съюз (ХСС) – баварската сестринска партия на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. „А в Саксония-Анхалт опасенията са свързани с Русия“, добави Хофман.

АзГ отхвърля обвиненията на своите опоненти, че на практика е съюзник на руския президент Владимир Путин. Крайнодясната партия твърди, че просто се опитва да избегне война и че е против предоставянето на военна помощ на Украйна.

Правителството „се е хванало като удавник за сламка в опит да ни дискредитира пред електората“, заяви говорител на АзГ. „Показателно е, че от много години сме изправени пред такива спекулации и обвинения, но отсрещната страна не е успяла да представи нито едно доказателство“, добави говорителят в изявление, изпратено по електронната поща.

„Левите“ не отговориха веднага на молбата на Ройтерс за коментар. Но партийни лидери по-рано са заявявали, че за тях е неприемливо по какъвто и да е начин да бъдат свързвани с кръгове, които германската полиция определя като замесени в организирана престъпност кланови структури сред кюрдската, ливанската и палестинската общност в Берлин.  

Обвиненията във връзки с подобни групировки често са съпровождани от обвинения в антисемитизъм, които „Левите“ също категорично отричат.

СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ РАЗРАБОТВАТ ПЛАНОВЕ

Дебатът за ограничаване на достъпа до конфиденциална информация се води, откакто резултатите от предизборните анкети започнаха да сочат възможност за победа на АзГ в Саксония-Анхалт. Службата за вътрешно разузнаване на тази провинция е определила местното крило на АзГ като дясноекстремистка формация.  

Християндемократът Хендрик Вюст, който е премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия, по-рано този месец призова за сформирането на специална федерална и провинциална комисия, която да се заеме с решаването на проблема със споделянето на информация с оглавявано от АзГ правителство.

„Подготовката разбира се е в ход, но хората все още чакат да видят какво ще стане, защото още все не е ясно дали АзГ и „Левите“ изобщо ще сформират правителства“, заяви служител в сферата на сигурността.

Въпреки че АзГ се класира първа в Саксония-Анхалт, на партията не ѝ достигнаха малко гласове, за да получи абсолютното мнозинство, което ѝ е необходимо, за да управлява сама. Същевременно тя има ограничени възможности за сформиране на коалиционно правителство, понеже всички основни партии отхвърлиха възможността да си сътрудничат с АзГ.

„Левите“ обаче вероятно ще се опитат да се коалират с лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и природозащитната формация „Зелените“. И двете партии обаче поискаха от крайнолявата формация да предприеме мерки за елиминиране на антисемитизма в редиците си.  

Няколко от местните партийни структури на АзГ са определени от службите за вътрешна сигурност като дясноекстремистки групировки. В отговор АзГ обвинява разузнавателните служби в политическа намеса.

Официални лица също така изразяват безпокойство, че служители по сигурността, участвали в разследвания срещу АзГ, могат да бъдат взети на мушка от една бъдеща администрация, ръководена от крайнодясната партия.

През последните няколко десетилетия напрежението между някои формации и служби за сигурност периодично излиза наяве, но идеята за систематично изключване от обмена на информация подчертава сериозността на това разделение.

Федералната служба за защита на Конституцията в момента обсъжда налагането на ограничения заедно с други звена за вътрешна сигурност и провинциални правителства. Въпреки това служители от сферата на сигурността казват, че не искат да спират изцяло предаването на информация, като се аргументират с различни проблеми, сред които и сигналите за потенциални терористични атаки.

Представители на „Левите“ казват, че термини като „престъпност, свързана с кланове“ често стигматизират етническите общности и че поддържането на връзки с местни жители не означава осъществяване на криминална дейност.

Федералната служба за защита на Конституцията отдавна гледа с подозрение на „Левите“, също както и на АзГ. В предизборната си програма „Левите“ в Берлин призоваваха за премахване на столичната агенция за вътрешна сигурност и замяната ѝ с „прозрачен, демократично контролиран орган, близък до хората“.

Въпреки това депутатът от „Левите“ във федералния парламент (Бундестага) Ферат Кочак призна, че е поддържал контакти в социалните мрежи с член на голяма фамилия в Берлин, обвинявана във връзки с криминални групировки. Кочак заяви, че ще „отдели време, за да разсее всякакви съмнения“ и че ще „преразгледа своя стил на общуване“.

„За народните представители няма никакво оправдание да поддържат връзки с лица, свързвани с организираната престъпност“, написа Кочак в социалната мрежа Екс. (БТА)

(Превод от английски език: Николай Велев)

Източник: БТА