/ГГ/

Източник: БТА

Постигнатите този месец победи на крайнолеви и крайнодесни партии на изборите в германски провинции засилиха официалния дебат по въпроса дали органите за сигурност могат да ограничат достъпа до секретна информация, която  би могла да бъде предадена на Русия или на криминални групировки.

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) за малко не спечели абсолютно мнозинство в източната провинция Саксония-Анхалт на произведените на 6 септември регионални избори, а крайнолявата формация „Левите“ се класира на първо място на вота в столицата Берлин на състоялите се на 20 септември избори. Високопоставени фигури от управляващата коалиция казват, че и двете партии могат да създадат рискове.  

В германската федерална система отделните провинции имат собствени служби за вътрешно разузнаване, които са контролирани от регионалните правителства. Провинциалните разузнавателни звена споделят информация помежду си и си сътрудничат с Федералната служба за защита на Конституцията.

Политици от съперничещите си партии и бивши служители от сферата на сигурността изразиха опасения, че агенциите могат да минат под контрола на министри от крайната десница или от крайната левица и че е възможно да изтече конфиденциална информация към Москва или, какъвто е случаят с Берлин – до групировки, разследвани по подозрение във връзки с организираната престъпност.

„Става въпрос за информация, свързана с подземния свят и това би било проблем в Берлин“, каза Алекзандър Хофман, ръководител на парламентарната група на Християнсоциалния съюз (ХСС) – баварската сестринска партия на Християндемократическия съюз (ХДС) на канцлера Фридрих Мерц. „А в Саксония-Анхалт опасенията са свързани с Русия“, добави Хофман.

АзГ отхвърля обвиненията на своите опоненти, че на практика е съюзник на руския президент Владимир Путин. Крайнодясната партия твърди, че просто се опитва да избегне война и че е против предоставянето на военна помощ на Украйна.

Правителството „се е хванало като удавник за сламка в опит да ни дискредитира пред електората“, заяви говорител на АзГ. „Показателно е, че от много години сме изправени пред такива спекулации и обвинения, но отсрещната страна не е успяла да представи нито едно доказателство“, добави говорителят в изявление, изпратено по електронната поща.

„Левите“ не отговориха веднага на молбата на Ройтерс за коментар. Но партийни лидери по-рано са заявявали, че за тях е неприемливо по какъвто и да е начин да бъдат свързвани с кръгове, които германската полиция определя като замесени в организирана престъпност кланови структури сред кюрдската, ливанската и палестинската общност в Берлин.  

Обвиненията във връзки с подобни групировки често са съпровождани от обвинения в антисемитизъм, които „Левите“ също категорично отричат.

СЛУЖБИТЕ ЗА СИГУРНОСТ РАЗРАБОТВАТ ПЛАНОВЕ

Дебатът за ограничаване на достъпа до конфиденциална информация се води, откакто резултатите от предизборните анкети започнаха да сочат възможност за победа на АзГ в Саксония-Анхалт. Службата за вътрешно разузнаване на тази провинция е определила местното крило на АзГ като дясноекстремистка формация.  

Християндемократът Хендрик Вюст, който е премиер на провинция Северен Рейн-Вестфалия, по-рано този месец призова за сформирането на специална федерална и провинциална комисия, която да се заеме с решаването на проблема със споделянето на информация с оглавявано от АзГ правителство.

„Подготовката разбира се е в ход, но хората все още чакат да видят какво ще стане, защото още все не е ясно дали АзГ и „Левите“ изобщо ще сформират правителства“, заяви служител в сферата на сигурността.

Въпреки че АзГ се класира първа в Саксония-Анхалт, на партията не ѝ достигнаха малко гласове, за да получи абсолютното мнозинство, което ѝ е необходимо, за да управлява сама. Същевременно тя има ограничени възможности за сформиране на коалиционно правителство, понеже всички основни партии отхвърлиха възможността да си сътрудничат с АзГ.

„Левите“ обаче вероятно ще се опитат да се коалират с лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП) и природозащитната формация „Зелените“. И двете партии обаче поискаха от крайнолявата формация да предприеме мерки за елиминиране на антисемитизма в редиците си.  

Няколко от местните партийни структури на АзГ са определени от службите за вътрешна сигурност като дясноекстремистки групировки. В отговор АзГ обвинява разузнавателните служби в политическа намеса.

Официални лица също така изразяват безпокойство, че служители по сигурността, участвали в разследвания срещу АзГ, могат да бъдат взети на мушка от една бъдеща администрация, ръководена от крайнодясната партия.

През последните няколко десетилетия напрежението между някои формации и служби за сигурност периодично излиза наяве, но идеята за систематично изключване от обмена на информация подчертава сериозността на това разделение.

Федералната служба за защита на Конституцията в момента обсъжда налагането на ограничения заедно с други звена за вътрешна сигурност и провинциални правителства. Въпреки това служители от сферата на сигурността казват, че не искат да спират изцяло предаването на информация, като се аргументират с различни проблеми, сред които и сигналите за потенциални терористични атаки.

Представители на „Левите“ казват, че термини като „престъпност, свързана с кланове“ често стигматизират етническите общности и че поддържането на връзки с местни жители не означава осъществяване на криминална дейност.

Федералната служба за защита на Конституцията отдавна гледа с подозрение на „Левите“, също както и на АзГ. В предизборната си програма „Левите“ в Берлин призоваваха за премахване на столичната агенция за вътрешна сигурност и замяната ѝ с „прозрачен, демократично контролиран орган, близък до хората“.

Въпреки това депутатът от „Левите“ във федералния парламент (Бундестага) Ферат Кочак призна, че е поддържал контакти в социалните мрежи с член на голяма фамилия в Берлин, обвинявана във връзки с криминални групировки. Кочак заяви, че ще „отдели време, за да разсее всякакви съмнения“ и че ще „преразгледа своя стил на общуване“.

„За народните представители няма никакво оправдание да поддържат връзки с лица, свързвани с организираната престъпност“, написа Кочак в социалната мрежа Екс. (БТА)

(Превод от английски език: Николай Велев)

Източник: БТА

Тайландският Конституционен съд отхвърли жалба срещу законността на парламентарните избори, проведени през февруари, като взе решение, че използваните бюлетини не нарушават тайната на вота, предаде Ройтерс.

Близо 38 милиона тайландци гласуваха на изборите на 8 февруари, които бяха убедително спечелени от партията „Бумджайтай“ на премиера Анутин Чарнвиракул. Това позволи на формацията да състави коалиционно правителство, контролиращо над 290 от общо 500 места в парламента.

Решението на съда премахва възможността за повторно провеждане на изборите и е благоприятно за Анутин, чиято партия е изправена пред трудности в изграждането на обществено доверие на фона на забавяща се икономика, обвинения в корупция и твърдения за намеса в процеса по избор на Сената, които тя отрича.

Решението беше внимателно следено в Тайланд, където Конституционният съд играе ключова роля в политическите сътресения през последните две десетилетия. Негови решения са водили до разпускането на големи политически партии, анулирането на парламентарни избори и падането на няколко правителства. Делото произтича от жалба, внесена от омбудсмана, според която баркодовете и кю ар кодовете, отпечатани върху бюлетините, биха могли да бъдат използвани за установяване за кой кандидат или партия е гласувал даден избирател.

Избирателната комисия обаче посочи, че кодовете се използват за целите на сигурността и че идентифицирането на конкретен избирател би изисквало достъп до частта на бюлетините, който се откъсва и която се съхранява отделно.

Същият съд анулира парламентарните избори през 2006 г., след като установи, че разположението на изборните секции е компрометирало тайната на вота и че изборите са били насрочени твърде прибързано.

През 2014 г. съдът също анулира парламентарни избори, след като антиправителствени протестиращи блокираха част от секциите в Банкок и южните райони на страната, което попречи гласуването да се проведе едновременно в цялата държава.

И в двата случая решенията бяха постановени в периоди на дълбока политическа криза. Впоследствие се стигна и до военни преврати, припомня Ройтерс.

Източник: БТА