България настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщиха от пресцентъра на ведомството. Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за ОСП.

„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим“, подчерта министър Абровски. Той изтъкна, че уникалността на българската роза прави уникален и Европейския съюз. По време на заседанието министър Абровски подари на участниците мускалче с българско розово масло – един от най-разпознаваемите символи на българското земеделие и традиции.

Сред другите важни за България въпроси Пламен Абровски открои необходимостта от възможност за продължаване на преходната национална помощ. Страната ни подкрепи документа, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия. „Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика“, каза още министър Абровски.

В рамките на дискусията българският земеделски министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ. Министър Абровски уточни, че страната ни подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата. „Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите в момента разпоредби. Това следва да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение“, посочи още той.

Министър Абровски обърна внимание и на необходимостта бъдещата ОСП да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи. По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития.

Той постави акцент и върху необходимостта от гарантирана подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), за да се осигури непрекъснатост на съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности. „Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила, които да гарантират непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.“, каза в заключение министър Абровски.

България, Гърция, Румъния и Кипър ще настояват за промени в законодателството на ЕС, свързано с болестите по дребните преживни животни, съобщи по-рано днес министър Абровски пред български журналисти в Брюксел, където пристигна за участие в заседанието на своите колеги от ЕС. Четирите държави ще настояват за европейско обезщетение за вредите от налагането на ограничителни мерки при ликвидиране на болестите по тези животни.

Източник: БТА

През 2025 г. са издадени 8939 книги с тираж 4 438 491 и 1328 брошури с тираж 874 035 броя, сочат данни от публикацията на Националния статистически институт (НСИ) „Книгоиздаване и печат 2025“, поместена на интернет страницата на институцията. В сравнение с предходната година през 2025 г. броят на издадените книги и брошури се увеличава със 124, или с 1,2 на сто.

Справка в НСИ показва, че през 2024 г. са били издадени 8891 книги с тираж 5 297 385 и 1252 брошури с тираж 1 009 001 броя.

По тематични области според признака „предназначение на литературата“ разпределението на изданията по раздели през 2025 г. е: научна литература – 2663 заглавия с тираж 389 000; художествена литература за възрастни –  2743 заглавия с тираж 1 136 000; популярна литература – 2066 заглавия с тираж 1 005 000; учебна литература – 1325 заглавия с тираж 1 753 000; литература за деца и юноши – 1160 заглавия с тираж 913 000, от които 723 заглавия детска художествена литература с тираж 528 000; други – 310 заглавия с тираж 116 000.

Заглавията, издадени на оригиналния език на написване (вкл. на български език), са 8182, или 79,7 на сто от общо издадените книги и брошури. Преводните заглавия са 2085 с тираж 1 512 000, като от тях повече от половината са преведени от английски език (50,9 на сто), от френски – 10,3 на сто, руски – 6 на сто, и немски език – 5,8 на сто. 

Най-голям е броят на издадените книги и брошури в област София (столица) – 6527, следвана от областите Пловдив (876) и Варна (519).

През 2025 г. са издавани 167 вестника с годишен тираж 88 501 000, като спрямо предходната година заглавията намаляват с 11. Справка в НСИ показва, че през 2024 г. са били издавани 178 вестника с годишен тираж 95 623 000, като спрямо предходната година заглавията са били с две по-малко.

По периодичност през 2025 г. най-голям е броят на заглавията, излизащи един път седмично – 76. Най-голям брой вестници са издавани в област София (столица) – 73 заглавия, или 43,7 на сто от всички издавани в страната. През 2025 г. са издадени 477 списания и 48 бюлетина, като в сравнение с 2024 г. списанията се увеличават с 9,9 на сто, а бюлетините с 2,1 на сто. 

На чужди езици са издавани 86 списания и бюлетини, като най-многобройни са на английски език – 74 заглавия с тираж 115 000, следвани от 3 издания на румънски език.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА