„Икономиката прояви устойчивост, но тази устойчивост достига своите граници“, заяви главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Силвана Тенрейро при представянето на октомврийското издание на доклада „Перспективи за световната икономика“ (World Economic Outlook – WEO).

Рисковете за растежа са насочени предимно надолу. Сред основните предизвикателства са поскъпването на енергията и другите суровини заради войната в Близкия изток, концентрацията на инвестициите и веригите за доставки, свързани с изкуствения интелект (ИИ), както и високият държавен дълг и нарастващите разходи за финансиране, посочи Тенрейро.

Според нея световната икономика е изправена пред въздействието на две противоположни сили. Пос­къпването на енергията и суровините действа като отрицателен шок в предлагането, който повишава цените и ограничава икономическата активност. В същото време технологичният бум, движен основно от ИИ, подкрепя търсенето, търговията и инвестициите, като оказва натиск и върху цените.

Досега въздействието на енергийния шок е било ограничено от пренасочването на доставките, увеличаването на производството в други държави, използването на запасите, преминаването към други енергийни източници, включително възобновяеми, и повишаването на енергийната ефективност.

„Без тези възможности за приспособяване“ растежът на световната икономика през тази година би бил 2,5 процента вместо прогнозните 3,1 процента, заяви Тенрейро. Тя предупреди, че някои от тези буфери, особено запасите и подобренията в енергийната ефективност, достигат своите ограничения. По-продължително прекъсване на производството и транспорта в Близкия изток може да доведе до допълнително поскъпване на енергията и другите суровини. Екстремни метеорологични явления, предизвикани от Ел Ниньо, също могат да засилят натиска върху стоковите пазари.

Рискове от бума на изкуствения интелект

Тенрейро посочи, че инвестициите и търговията, свързани с ИИ, са важен двигател на световния растеж. Между 2023 и 2025 г. световната търговия нараства кумулативно с 8,3 процента, докато търговията със стоки, свързани с ИИ, се увеличава с 29 процента. Без търговията с тези стоки общият растеж на световната търговия би бил 4,6 процента, каза главният икономист на МВФ.

Същевременно веригите за доставки на продукти, свързани с ИИ, са силно концентрирани в ограничен брой държави, отрасли и компании. Това създава потенциални тесни места. Корекция на пазарните оценки и заплахи за киберсигурността, свързани с ИИ, могат да навредят на растежа и да увеличат рисковете за финансовата стабилност.

В отговор на въпрос за последиците от евентуално отслабване на технологичния бум Тенрейро представи три сценария, разгледани от МВФ. В базовата прогноза се приема, че бумът постепенно отслабва. При първия алтернативен сценарий той продължава по-дълго и е съпроводен от реално повишаване на производителността, което води до допълнително разширяване на икономическата активност без инфлационен натиск.

При втория сценарий търсенето остава силно, но очакваното повишаване на производителността не се реализира. В този случай положителният ефект върху растежа е по-малък, а инфлацията е по-висока. Третият сценарий предвижда преоценка на очакваните печалби от ИИ, която води до свиване на търсенето.

Високият дълг ограничава възможностите за реакция

По-високите разходи за финансиране в съчетание с големия държавен дълг засилват опасенията за публичните финанси. В един от неблагоприятните сценарии в първа глава на доклада по-високите цени на суровините и опасенията за фискалните перспективи водят до преоценка на рисковете по държавните заеми, повишаване на премията за срочност и увеличаване на инфлационните очаквания. При този сценарий растежът в развитите и развиващите се икономики би бил с 0,5–0,6 процентни пункта по-нисък до 2027 г. спрямо базовата прогноза, а инфлацията би била значително по-висока.

Тенрейро призова държавите с високи дългове и бюджетни дефицити да започнат фискална консолидация, така че дефицитите и в крайна сметка дългът да поемат по низходяща траектория. Мерките за подкрепа, когато са необходими, трябва да бъдат временни и целеви, за да защитават най-уязвимите, без да нарушават ценовите сигнали.

Паричната политика трябва да остане насочена към ценовата стабилност. Лихвените условия трябва да са достатъчно рестриктивни, за да предотвратят вторични инфлационни ефекти и да осигурят своевременно връщане на инфлацията към целевите равнища. Подходът трябва да се съобразява с началното равнище на инфлацията, състоянието на пазара на труда и излагането на технологични и суровинни шокове, подчерта Тенрейро.

Източник: БТА

Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8 на 2,6 на сто и преразгледа възходящо очакваната средногодишна инфлация от 3,8 на 4,9 на сто спрямо пролетната си оценка. Това показва октомврийското издание на доклада „Световни икономически перспективи“ (World Economic Outlook), публикувано днес.

За 2027 г. Фондът очаква икономическият растежъ на България леко да се ускори до 2,7 на сто. Прогнозата е повишена спрямо заложените през април 2,5 на сто. Същевременно очакването за средногодишната инфлация през следващата година е увеличено от 3,7 на 4,8 на сто.

Значително е влошена и прогнозата за текущата сметка (отразява международното финансово състояние на дадена страна, като измерва разликата между сумите, които тя получава от износ на стоки, услуги и доходи от чужбина, и парите, които изплаща за внос към останалия свят – бел. ред.). МВФ очаква дефицитът по текущата сметка да достигне 8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. при прогнозирани през април 4 на сто. За 2027 г. се предвижда дефицит от 6,6 на сто от БВП спрямо предишна оценка за 3,2 на сто.

Прогнозите за пазара на труда остават без промяна. Безработицата се очаква да се понижи от 3,6 на сто през 2025 г. до 3,4 на сто през настоящата и 3,3 на сто през идната година.

Очаква се българската икономика да нараства значително по-бързо от средното за еврозоната, но и инфлацията в страната ще остане осезаемо по-висока. За валутния съюз МВФ прогнозира растеж от 1,1 на сто и инфлация от 3,1 на сто през 2026 г. За 2027 г. очакванията са съответно за растеж от 1,2 на сто и инфлация от 2,8 на сто.

Новата прогноза на МВФ за растежа на България през текущата година е по-предпазлива от оценката на Министерството на финансите. В есенната си макроикономическа прогноза финансовото ведомство повиши очакването си за растежа през 2026 г. от 2,6 на 3 на сто, позовавайки се на по-благоприятни от очакваното отчетни данни през първата половина на годината.

За 2027 г. Министерството запази прогнозата си за растеж от 2,5 на сто. Ведомството очаква средногодишна инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), от 4,8 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 г.

Инфлационните показатели на двете институции не са напълно съпоставими. Министерството на финансите изрично използва ХИПЦ, докато таблицата на МВФ за България съдържа средногодишното изменение на индекса на потребителските цени.

През септември международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) обяви, че очаква българската икономика да нарасне с 2,8 на сто през 2026 г. и с 2,9 на сто през 2027 г.

В същото време тя повиши прогнозата си за средногодишната инфлация през 2026 г. от 3,8 на 4,9 на сто, а за 2027 г. — от 3,8 на 4 на сто, като прогнозата ѝ за инфлацията през настоящата година съвпада с тази на МВФ.

Световната банка в началото на месеца запази прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. на 2,6 на сто, но понижи очакването за 2027 г. от 2,9 на 2,6 на сто. Според международната финансова институцията по-високите цени на енергията и по-слабият растеж на търговските партньори ще ограничат икономическата активност.

Европейската банка за възстановяване и развитие очаква увеличение на БВП на България с 2,7 на сто през тази и с 2,5 на сто през идната година.

България на фона на съседни страни

Октомврийската прогноза на МВФ показва различни тенденции при три съседни на България държави — от по-висока инфлация и слаб растеж в Румъния до по-добри очаквания за икономическия растеж в Сърбия.

За Гърция е запазена прогнозата за растеж от 1,8 на сто през 2026 г. и е повишено очакването от 1,7 на 1,8 на сто за 2027 г. Инфлационната прогноза е увеличена от 3,5 на 4,2 на сто за тази година и от 2,7 на 3,6 на сто за следващата.

Прогнозата за равнището на безработицата също е повишена — от 7,4 на 8 на сто през 2026 г. и от 7,1 на 7,6 на сто през 2027 г.

За Румъния МВФ вече очаква свиване на икономиката с 0,5 на сто през 2026 г. при априлска прогноза за растеж от 0,7 на сто. За 2027 г. очакваният растеж е понижен от 2,5 на 2,2 на сто.

Инфлацията в Румъния се очаква да достигне 8,2 на сто през 2026 г. спрямо предишна прогноза за 7,8 на сто. За 2027 г. оценката е повишена от 3,9 на 4,1 на сто.

Безработицата се очаква да се повиши от 6 на 6,5 на сто през 2026 г., докато прогнозата за 2027 г. остава 5,9 на сто.

За Сърбия МВФ е преразгледал възходящо очакванията си за растежа на БВП от 2,8 на 3,3 на сто през 2026 г. и от 3,5 на 4 на сто през 2027 г.

За разлика от България, Гърция и Румъния, инфлационната прогноза за Сърбия е понижена. Фондът очаква средногодишната инфлация да бъде 3,1 на сто през 2026 г. при априлска оценка за 5,2 на сто. За 2027 г. прогнозата е намалена от 4,9 на 4,2 на сто.

Източник: БТА

Международният валутен фонд (МВФ) запази прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната на равнище 1,1 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г., но повиши значително очакванията си за инфлацията във валутния съюз. В световен план Фондът продължава да очаква растеж от 3,1 на сто през тази година, а прогнозата за 2027 г. е преразгледана възходящо от 3,2 на 3,4 на сто спрямо априлската оценка, показва октомврийският доклад „Световни икономически перспективи“, публикуван днес.

Според МВФ устойчивостта на световната икономика прикрива все по-големи различия между държавите. Растежът се съсредоточава в по-малко икономики, които са по-слабо засегнати от енергийния шок или се възползват от инвестициите, свързани с изкуствения интелект (ИИ). Около 32 икономики вече осигуряват 95 на сто от световния растеж спрямо 54 при априлската прогноза, като оценките за близо 47 на сто от държавите са понижени.

Еврозоната – непроменен растеж, но по-висока инфлация

Очакванията за растежа на еврозоната остават без промяна спрямо април – 1,1 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 година. По-високите цени на енергията и слабото потребителско доверие продължават да ограничават икономическата активност. За разлика от САЩ и някои азиатски икономики, валутният съюз получава по-малка подкрепа от инвестиционния подем около ИИ.

МВФ повиши прогнозата си за средногодишната инфлация в еврозоната до 3,1 на сто през 2026 г. и 2,8 на сто през 2027 г. спрямо съответно 2,6 и 2,2 на сто през април. Фондът очаква базисната инфлация да се върне около 2 на сто едва към средата на 2028 година.

Прогнозата за безработицата е повишена до 6,3 на сто и за двете години при априлски оценки за 6,2 на сто през 2026 г. и 6,1 на сто през 2027 година. Очакваният излишък по текущата сметка също е намален – до 1,2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през тази година и 1,3 на сто през следващата.

Зад непроменената обща прогноза за еврозоната стоят значителни размествания между отделните държави. За 2026 г. МВФ е с по-всиоки оценки за Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Португалия, Финландия, Словакия, Словения, Латвия, Естония и Малта. Прогнозите за Франция, Ирландия, Австрия, България, Хърватия, Литва, Люксембург и Кипър са понижени, а за Белгия и Гърция остават без промяна.

За 2027 г. перспективите са подобрени за Италия, Ирландия, Португалия, Гърция, България, Словения, Естония, Кипър и Малта. Оценките са влошени за Германия, Франция, Нидерландия, Австрия, Финландия, Хърватия, Литва, Люксембург и Латвия, а за Испания, Белгия и Словакия остават непроменени.

Сред четирите най-големи икономики в еврозоната най-осезаемо е подобрението за Германия през 2026 г. – от 0,8 на 1,3 на сто. За Италия прогнозата се повишава от 0,5 на 0,8 на сто, а за Испания – от 2,1 на 2,5 на сто. Очакването за Франция обаче е намалено наполовина – от 0,9 на 0,4 на сто.

Световната икономика – устойчивост с все по-тясна основа

Световният икономически растеж се очаква да се забави от 3,5 на сто през 2025 г. до 3,1 на сто през 2026 г., след което да се ускори до 3,4 на сто през 2027 година. Оценката за тази година е същата като през април, а за следващата е повишена с 0,2 процентни пункта.

Световната инфлация се очаква да се ускори от 4,1 на сто през 2025 г. до 4,7 на сто през 2026 г., а след това да се върне на ниво 4,1 на сто през 2027 година. Спрямо април прогнозите са увеличени съответно с 0,3 и 0,4 процентни пункта. Основните причини са по-високите цени на енергията и храните.

Средната цена на петрола се оценява на 95,74 долара за барел през 2026 г. спрямо 67,74 долара през 2025 година. Това е увеличение от над 41 на сто. За 2027 г. МВФ допуска понижение до 87,39 долара за барел.

Кои икономики движат растежа

Икономиката на САЩ се очаква да нарасне с 2,3 на сто и през 2026-а, и през 2027 година. Прогнозата за тази година е непроменена спрямо април, а за следващата е повишена с 0,2 процентни пункта. Растежът се подкрепя от устойчивото частно потребление, фискалната политика, благоприятните финансови условия, инвестициите в технологии и повишаването на производителността. Статутът на САЩ като нетен износител на енергия ограничава прякото отражение на войната в Близкия изток.

За Китай МВФ очаква растеж от 4,5 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 година. Оценката за тази година е с 0,1 процентен пункт над априлската. По-високите цени на петрола, продължителната несигурност и структурните проблеми, включително в сектора на недвижимите имоти, ограничават активността, но държавната подкрепа предотвратява по-рязко забавяне, отбелязват експертите на Фонда.

Индия остава сред най-бързо растящите големи икономики. Въз основа на взетата предвид от МВФ финансова година е прогнозиран растеж от 7 на сто през 2026 г. и през 2027 г., като и двете оценки са повишени с по 0,5 процентни пункта спрямо април. Основните двигатели са устойчивото вътрешно търсене и силният сектор на услугите. На календарна основа МВФ очаква растеж от 7,4 на сто през 2026 г. и 7 на сто през 2027 година.

Икономиката на Япония се очаква да нарасне с 0,7 на сто и през двете години. Прогнозата за 2026 г. е непроменена, а за 2027 г. е повишена с 0,1 процентен пункт. Фискалната подкрепа частично смекчава поскъпването на енергията, а през идната година се очаква ефектът от енергийния шок да отслабне при постепенно нормализиране на паричната политика.

За Русия МВФ понижава прогнозата си с по 0,2 процентни пункта до 0,9 на сто и за 2026-а, и за 2027 година. По-високите цени на суровините подкрепят икономическата активност, но положителният ефект се ограничава от по-слабия износ на петрол заради нанесените щети върху енергийната инфраструктура.

За Украйна МВФ преразглежда низходящо прогнозата за растежа през 2026 г. от 2 на сто през април до 1 на сто, докато очакването за 2027 г. остава 3,5 на сто. Средногодишната инфлация се предвижда да бъде 8,9 на сто през тази година и 8,7 на сто през следващата, а дефицитът по текущата сметка – съответно 11 и 4,7 на сто от БВП. Безработицата се очаква да бъде 10,2 на сто през 2026 г. и 11,3 на сто през 2027 година.

Най-тежко засегнат остава Близкият изток. Фондът вече очаква свиване с 0,3 на сто през 2026 г. за региона на Близкия изток и Централна Азия вместо априлската прогноза за растеж от 1,9 на сто. За 2027 г. обаче прогнозата е повишена от 4,6 на 6,3 на сто при очакване за възстановяване на производството, износа и логистиката.

Икономиката на Саудитска Арабия се очаква да се свие с 3,3 на сто през 2026 г. при априлска прогноза за растеж от 3,1 на сто, след което да нарасне със 7,9 на сто през 2027 година. Бахрейн, Ирак, Кувейт и Катар вероятно ще отчетат двуцифрени спадове през тази година, последвани от двуцифрено възстановяване догодина, ако енергийният износ и транспортът се нормализират.

Двойното въздействие на изкуствения интелект

Инвестициите в ИИ са един от основните източници на устойчивост за световната икономика. Разходите за полупроводници, центрове за данни, облачна инфраструктура, електроенергия, мрежи, охлаждащи системи и специализирани имоти стимулират търсенето и инвестициите, преди очакваното повишаване на производителността да се е проявило в пълна степен.

Ползите обаче са силно концентрирани. САЩ и Китай осигуряват над 75 на сто от нетния внос на изчислителна техника, свързана с ИИ, и 57 на сто от новите центрове за данни, изградени след 2024 година. Тайван и Южна Корея формират 62 на сто от нетната търговия с хардуер за изчисления, свързани с ИИ.

При благоприятен сценарий по-продължителният инвестиционен подем около ИИ може да повиши равнището на световния БВП с 0,6 на сто до 2029 г., като най-големи биха били ползите за САЩ и азиатските технологични износители. Ако очакваното повишаване на производителността не се реализира и последва пазарна корекция, световното производство може да се окаже с до 1,1 на сто под базовата прогноза през 2028 г. при особено силен отрицателен ефект върху САЩ и Азия.

МВФ предупреждава, че инвестиционният подем около ИИ може едновременно да подкрепя растежа и да засилва инфлационния натиск, тъй като повишава търсенето на електроенергия, строителни услуги, земя, оборудване и квалифицирани кадри. Високите оценки на технологичните компании и концентрацията на пазарна капитализация създават и риск за финансовата стабилност.

Препоръките на МВФ

Фондът призовава правителствата да възстановяват фискалните си резерви чрез надеждни средносрочни планове, по-широка данъчна основа, по-добра събираемост и по-ефективни публични разходи. Подкрепата за домакинствата при енергийния шок трябва да бъде временна и насочена към най-уязвимите, като широкообхватните субсидии за горива, общите данъчни облекчения и административното ограничаване на цените трябва да се избягват.

Паричната политика трябва да остане насочена към ценовата стабилност. Централните банки могат да не реагират на прекия и временен ефект от енергийното поскъпване, ако инфлационните очаквания останат стабилни. Ако обаче по-високите цени започнат да влияят върху заплатите, ценообразуването и базисната инфлация, основанието за затягане на паричната политика се засилва.

Освен това МВФ препоръчва по-бързо изграждане на възобновяеми енергийни мощности, електроенергийни мрежи, системи за съхранение и междусистемни връзки. За използването на потенциала на ИИ са необходими инвестиции в умения, цифрова свързаност, киберсигурност и защита на данните.

На равнище отделни големи икономики Фондът призовава Китай да насочи растежа в по-голяма степен към вътрешното потребление, САЩ да започнат надеждна фискална консолидация, а Европейския съюз да задълбочи единния пазар, да ускори реформите и да насърчи инвестициите. МВФ препоръчва да се избягват забрани за износ и други ограничителни мерки, които могат допълнително да задълбочат недостига на енергия и храни и да засилят колебанията на световните цени.

Източник: БТА