Куба обяви реформа на своя петролен и газов сектор, като разреши предоставянето на концесии на чуждестранни инвеститори и отвори сектора за участие на местни частни предприятия. Мярката е част от либерализацията на кубинската икономика, предаде Франс прес.

Комунистическата страна, която е изпаднала в енергийна криза и е подложена на силен натиск от Вашингтон, се стреми да увеличи производството си на петрол и природен газ.

Новото законодателство е част от пакета от 176 реформи в подкрепа на пазарната икономика, приети през юни. Те предвиждат отварянето на цели сектори от икономиката за частния сектор.

От началото на 90-те години в Куба присъстват чуждестранни компании, работещи в областта на въглеводородите. Досега обаче те са могли да участват единствено чрез договори за поделяне на добива, сключвани в рамките на съвместни предприятия с кубинската държава. Новото законодателство въвежда и други възможности, сред които предоставянето на петролни концесии, които могат да се окажат по-привлекателни за някои инвеститори, обясни Педро Абигонтус, представител на министерството на енергетиката и мините, цитиран от официалния портал „ Кубадебате“.

Паралелно с това законът предвижда участието на национални частни икономически субекти в дейностите на петролната индустрия, добави той.

Целта на новото законодателство е постепенно увеличаване на производството на суров петрол и природен газ, без да се изоставя държавният контрол върху петролните ресурси.

От януари САЩ налагат петролна блокада на Куба. Тя задълбочи икономическата и енергийната криза, обхванала страната с население от 9,4 милиона души. Неотдавна Вашингтон наложи санкции и на няколко държавни предприятия и ръководители от петролния сектор.

Куба произвежда около 40 процента от петрола, който потребява. Основната част от това производство е предназначена за работата на седем остарели електроцентрали, които представляват гръбнака на електроенергийната система на страната.

Вашингтон разрешава изпращането на горива от САЩ единствено за зараждащия се частен сектор на Куба. Тези покупки, разрешени от февруари, покриват само 3 процента от потребностите на страната, според кубинските власти.

По официални данни в момента в Куба работят над 15 000 малки и средни предприятия, които осигуряват заетост на повече от една трета от работната сила.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп смята, че комунистическият остров, намиращ се на 150 километра от бреговете на Флорида, представлява „изключителна заплаха“ за националната сигурност на страната му. Той неколкократно е предупреждавал, че може да „поеме контрола“ над него.

Същевременно Куба отхвърли твърденията на американските власти, че 90 пратки гориво, задържани миналата седмица, са били предназначени за острова. В сряда американските власти съобщиха, че са задържали 90 пратки гориво, предназначени за Куба, на приблизителна стойност 3 милиона долара. Според тях горивото е било предназначено за „Енетек“ – кубинска държавна компания, която е под американски санкции от юли.

Според Хосе Фигероа от министерството на вътрешната сигурност на САЩ пратките е трябвало да „бъдат изпратени на кубинското правителство чрез структура, санкционирана от американското правителство“.

„Куба няма нищо общо с това“, заяви министърът на енергетиката и мините на Куба Висенте де ла О Леви по време на среща с журналисти. „Нямаме дори договор за тези покупки“, подчерта той.

Източник: БТА

Канадският министър-председател Марк Карни призова канадската провинция  Албърта да остане част от Канада. Той предупреди, че гласуването следващата седмица относно това дали да бъде проведен референдум за отделяне на провинцията от Канада ще постави началото на „дълъг и несигурен процес“ в опасен за държавата момент, предаде Асошиейтед прес.

„След една седмица жителите на Албърта ще имат възможност да вземат важно решение за своето бъдеще  – дали да останат част от Канада, или да започнат дълъг и несигурен процес, чрез който Албърта би могла да се отдели от страната“, каза Карни.

Гласуването на 19 октомври ще даде възможност на жителите на Албърта да изразят мнението си дали провинцията трябва да остане в състава на Канада, или да започне процедура по организиране на референдум за отделяне.

Движението за независимост на Албърта набира сила след години на организационна дейност. Някои от неговите лидери се появиха на политическата сцена покрай протестите от 2022 г. Те започнаха като демонстрации срещу задължителната ваксинация срещу COVID-19 за шофьорите на камиони, преминаващи границата, но прераснаха в седмици на протести срещу ковидните ограничения и либералното правителство на тогавашния премиер Джъстин Трюдо.

Гласуването идната седмица ще се проведе на фона на сериозно обтегнатите отношения между дългогодишните съюзници Канада и САЩ заради търговската война на американския президент Доналд Тръмп и заплахите му срещу канадския суверенитет. Тръмп неведнъж е заявявал, че иска Канада да стане 51-вият щат на САЩ.

Премиерката на провинция Албърта Даниел Смит, която свика вота, подкрепя оставането на провинцията в Канада. Тя заяви, че според последните социологически проучвания подкрепата за отделянето е около 22 процента, равнище, което тя определи като „все още твърде високо според моите предпочитания“.

Кийт Уилсън, един от лидерите на движението за независимост, призова жителите на Албърта да подкрепят започването на процедура за референдум за отделяне. Според него провинцията се нуждае от „лостове за влияние и трайна промяна“ в отношенията си с федералното правителство в Отава.

Карни, който е израснал в Едмънтън, посочи като пример за възможностите на провинцията в рамките на Канада предложения проект за петролопровод до западното крайбрежие. Богатата на петрол Албърта би могла чрез него да получи достъп до нови пазари и да помогне на Канада да диверсифицира износа си на петрол, намалявайки зависимостта си от САЩ.

Той посочи също жилищното строителство и високоскоростните железопътни линии като примери за големите инфраструктурни проекти, които Канада отново реализира. Според него разделението би затруднило осъществяването им.

„Канада работи и се развива“, заяви Карни. „Истината е, че не можем да постигнем нищо от това, ако сме разделени. Не можеш да строиш големи неща върху разломи“, предупреди Карни.

Той заяви, че Канада е изправена пред „реални заплахи за икономика, за сигурността и за начина й на живот“, като добави: „Трябва да бъдем силни, а заедно сме по-силни“.

„Поколения жители на Албърта помогнаха за изграждането на тази страна“, каза Карни. „Тя е ваша. Тя е наша. И си струва да се борим за нея“, допълни той.

Дори евентуална подкрепа за идеята за отделяне, изразена по време на бъдещ референдум, не би направил Албърта автоматично независима. През 1998 г. Върховният съд на Канада постановява, че провинциите не могат да се отделят едностранно и че след подобен вот трябва да последват преговори с федералното правителство.

Източник: БТА

Папа Лъв Четиринадесети постъпва днес в римската многопрофилна болница „Джемели“ за операция за отстраняване на белодробен възел или нодул, предадоха световните агенции. Според експерти този род операция крие малко рискове.

Папата ще бъде приет в края на сутринта. Това за него ще бъде първа хоспитализация, откакто оглави църквата през май миналата година.

В неделя Лъв Четиринадесети лично обяви, че лекарите са му открили белодробно образувание по време на наскорошен преглед, че то е било локализирано и в много ранен стадий и че според медиците трябва да бъде отстранено по оперативен път.

Възстановяването на папата се очаква да продължи около седмица.

В клиниката „Джемели“ папата ще бъде настанен в специален апартамент на последния етаж, оборудван с малък параклис, кухня и заседателна зала, в която ще се събира лекарски консилиум.

Папа Лъв Четиринадесети досега показваше добра форма. Той е почитател на спорта, по-специално на тениса.

Според доктор Марко Скарчи, специалист по гръдна хирургия във Великобритания, операцията, на която ще се подложи папата, не е „особено рискова“ и той очаква папата да се възстанови бързо, макар че „може да са му необходими до три месеца, за да възвърне физическата си форма“.

През следващия месец главата на Римокатолическата църква трябва да предприеме продължително официално посещение в Латинска Америка. В периода от 6 до 17 ноември той планира да посети Уругвай, Аржентина и Перу. 

Повечето белодробни възли или нодули са доброкачествени, тоест не са канцерогенни, но малък процент от тях може да представляват ранен знак за рак на белия дроб.

Професор Франко Венута, ръководител на отделението по гръдна хирургия в болницата „Умберто Първи“ в Рим, припомня, че на рентгена и на скенера белодробния нодул прилича на монета.

Малките нодули обикновено не предизвикват симптоми, но по-големите може да предизвикат задъхване, болки в гърдите и постоянна кашлица, понякога придружавана от кръв.

Тези възли „могат да представляват различни видове доброкачествени образувания –  възпалителни, инфекциозни, автоимунни или вродени –  но е възможно да бъдат и злокачествени“, казва професор Венута.

Отстраняването на възела може да стане при пълна упойка, като понякога се прави едноскопска операция.

Според Венута дори и нодулът на папата да не е доброкачествен, прогнозата ще бъде много положителна. „При човек в добро общо здраве прогнозата при рак на белия дроб, открит в толкова ранен стадий , в конкретния случай белодробен възел без метастази, е изключително благоприятна“, казва професор Венута.

По отношение на пътуването до Латинска Америка на папата той казва, че „по принцип се препоръчва да се избягват пътуванията със самолет в продължение на около 20 дни след подобни хирургични интервенции, въпреки че, разбира се, е възможна известна гъвкавост“.

Заради операцията папата отмени всичките си ангажименти до 20 октомври.

Източник: БТА