Илон Мъск подкрепи идеята за сливане на производителя на електромобили „Тесла“ (Tesla) и космическата компания „СпейсЕкс“ (SpaceX), което би създало една от най-скъпите корпорации в света с обща стойност от около 3,5 трлн. долара. Подобно обединение би свързало дейности в автомобилостроенето, космическите технологии, изкуствения интелект, роботиката и енергетиката, но би поставило сложни регулаторни и управленски въпроси, посочва Ройтерс в свой анализ.

Мъск заяви във вторник, че вижда значителни предимства в обединяването на компаниите заради възможностите за сътрудничество при разработването на изкуствен интелект, проектирането на чипове, роботиката, спътниковата свързаност и центровете за данни в орбита. Изказването му представлява подкрепа за идеята, а не обявяване на договорена сделка.

Макар първоначално „Тесла“ и „СпейсЕкс“ да развиваха до голяма степен отделни бизнеси, дейностите им все повече се пресичат. Евентуално сливане би създало обща структура за осъществяване на дългосрочната визия на Мъск за технологична и производствена група с присъствие на Земята и в Космоса.

Обединяването би могло да улесни разпределението на капитал, инженерни специалисти и инфраструктура между проектите. В момента инициативите, които обхващат няколко компании, изискват одобрения от отделни управителни съвети и акционери.

Сливането би могло да засили и влиянието на Мъск. Той притежава близо една пета от „Тесла“ и контролира правата на глас в „СпейсЕкс“. Милиардерът отдавна заявява, че се нуждае от по-голям контрол върху производителя на електромобили, за да развива стратегията му в областта на изкуствения интелект и роботиката.

За акционерите на „Тесла“ евентуалната сделка би означавала достъп до бизнеса със сателитен интернет „Старлинк“ (Starlink), услугите по космически изстрелвания и бъдещите проекти на „СпейсЕкс“. Инвеститорите в космическата компания на свой ред биха получили участие в производството на автомобили, съхранението на енергия, автономното управление и роботиката на „Тесла“.

Поддръжниците на обединението биха могли да изтъкнат възможността за по-ефективно финансиране на взаимосвързани дейности. За инвеститорите обаче това би означавало и поемане на по-широк кръг технически, регулаторни и оперативни рискове, част от които имат ограничена връзка помежду си.

Сред възможните области за сътрудничество са комуникациите между спътниците на „Старлинк“ и роботакситата, автономните системи и хуманоидните роботи „Оптимус“ (Optimus) на „Тесла“. Батериите и системите за съхранение на енергия на автомобилния производител биха могли да подпомагат енергийните нужди на „СпейсЕкс“, включително при бъдещи центрове за данни.

Двете компании вече участват в обявения от Мъск проект „Терафаб“ (Terafab), насочен към производство на усъвършенствани чипове. Те са предназначени за автономните автомобили и роботите на „Тесла“, както и за проектите на „СпейсЕкс“ в областта на изкуствения интелект и изчислителната инфраструктура. Мъск се надява масовото производство да започне до края на 2028 г.

Опитът на „Тесла“ в мащабното автоматизирано производство би могъл да подпомогне увеличаването на производството на космическата система „Старшип“ (Starship). Предвижда се и използване на компоненти, разработени за ракети, в следващото поколение на спортния автомобил „Роудстър“ (Roadster).

Общата структура би позволила координиране на доставките на батерии, полупроводници, производствено оборудване, специализирани метали, електроника и компоненти за задвижване.

Сред най-сериозните препятствия пред подобна сделка са геополитическите и регулаторните рискове. „СпейсЕкс“ е основен изпълнител на поръчки за американските въоръжени сили, разузнавателните служби и НАСА. „Тесла“ същевременно има значително производствено и търговско присъствие в Китай чрез завода си в Шанхай.

Съчетаването на тези дейности би могло да привлече засилен контрол както от американските органи, отговарящи за националната сигурност, така и от китайските власти.

Акционерите ще трябва да бъдат убедени, че обединението създава повече стойност от самостоятелното развитие на компаниите. Въпросите за конфликтите на интереси, правата на глас и разпределението на средствата също ще бъдат съществени при евентуална сделка.

Сливането няма да премахне трудностите при осъществяването на скъпите и технически сложни проекти, сред които „Старшип“, роботакситата, хуманоидните роботи и орбиталните центрове за данни. То би събрало тези рискове в една корпоративна структура, отбелязва Ройтерс. 

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА

Производството на товарните самолети „777“ на американския самолетостроител „Боинг“ (Boeing) е преустановено от близо два месеца заради спор с единствения доставчик на ключов компонент за крилата, съобщиха пред Ройтерс трима източници, запознати с въпроса.

Недостигът засяга и производството на модела „767“, който се използва като товарен самолет и като основа за военни самолети за дозареждане във въздуха. „Боинг“ определя липсващия компонент като „незаменим“.

Според съдебни документи през август самолетостроителят е завел дело срещу базирания във Флорида доставчик „Ваеро“, като е посочил, че прекъсването на доставките му струва до 6,5 млн. долара дневно.

Двете компании са постигнали споразумение в края на септември, но производството на товарния „777“ остава спряно, заявиха източниците. „Боинг“ отказа коментар, а доставчикът не е отговорил на запитването на Ройтерс.

Американският концерн се опитва да поеме сам производството на компонента, за да гарантира бъдещите доставки, допълниха източниците. Новият модел „777Х“ не е засегнат, тъй като крилата му са изработени от композитни материали.

Заради липсващите части „Боинг“ е бил принуден да изведе два частично сглобени товарни самолета „777“ от линията за окончателно сглобяване. Според авиационната консултантска компания „Ай Би Ей“ (IBA) единият е бил предназначен за „ФедЕкс“ (FedEx).

От началото на годината „Боинг“ е доставил 21 товарни самолета „777“. Според източниците още няколко машини, чиито крила са били монтирани преди възникването на спора, могат да бъдат предадени на клиентите до края на годината.

Ключови думи: 

Източник: БТА