Производството на товарните самолети „777“ на американския самолетостроител „Боинг“ (Boeing) е преустановено от близо два месеца заради спор с единствения доставчик на ключов компонент за крилата, съобщиха пред Ройтерс трима източници, запознати с въпроса.

Недостигът засяга и производството на модела „767“, който се използва като товарен самолет и като основа за военни самолети за дозареждане във въздуха. „Боинг“ определя липсващия компонент като „незаменим“.

Според съдебни документи през август самолетостроителят е завел дело срещу базирания във Флорида доставчик „Ваеро“, като е посочил, че прекъсването на доставките му струва до 6,5 млн. долара дневно.

Двете компании са постигнали споразумение в края на септември, но производството на товарния „777“ остава спряно, заявиха източниците. „Боинг“ отказа коментар, а доставчикът не е отговорил на запитването на Ройтерс.

Американският концерн се опитва да поеме сам производството на компонента, за да гарантира бъдещите доставки, допълниха източниците. Новият модел „777Х“ не е засегнат, тъй като крилата му са изработени от композитни материали.

Заради липсващите части „Боинг“ е бил принуден да изведе два частично сглобени товарни самолета „777“ от линията за окончателно сглобяване. Според авиационната консултантска компания „Ай Би Ей“ (IBA) единият е бил предназначен за „ФедЕкс“ (FedEx).

От началото на годината „Боинг“ е доставил 21 товарни самолета „777“. Според източниците още няколко машини, чиито крила са били монтирани преди възникването на спора, могат да бъдат предадени на клиентите до края на годината.

Ключови думи: 

Източник: БТА

Германия е сред страните с най-нисък дял на високотехнологичните отрасли в разходите за научноизследователска и развойна дейност в промишлеността сред развитите индустриални страни, сочи проучване на мюнхенския институт „Ифо“, заключенията от което бяха изпратени до БТА. По-високият дял на високотехнологичните отрасли обаче е свързан с по-силен икономически растеж в средносрочен план. Новото проучване на „Ифо“ обхваща 18 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Само 20 на сто от разходите на промишлеността за научни изследвания са насочени към високотехнологични отрасли като фармацевтичната промишленост, производството на чипове и авиокосмическата индустрия. На другия полюс са САЩ, където делът на високотехнологичните отрасли достига 68 на сто. Франция е в средата на класацията с 46 на сто.

„Германия съсредоточава научните си изследвания върху традиционни промишлени отрасли. За разлика от нея, страните с по-висок дял на високотехнологичните изследвания обикновено отчитат по-силен икономически растеж, дори когато се вземат предвид различията в общия размер на разходите за научни изследвания“, заяви Оливер Фалк, директор на Центъра за икономика на иновациите и цифровата трансформация към института „Ифо“.

Разликата между Германия и водещите страни се увеличава от години. Делът на високотехнологичните отрасли в разходите за промишлени научни изследвания в Германия е спаднал от 32 на сто през 1995 г. до около 20 на сто през 2023 г. За същия период в САЩ той се е увеличил от 57 на 68 на сто.

Същевременно три четвърти от разходите на Германия за научноизследователска и развойна дейност са насочени към т.нар. среднотехнологични отрасли като автомобилостроенето, машиностроенето и химическата промишленост. По този показател Германия е сред водещите страни.

Изследователите са проучили по-специално връзката между структурата на разходите за научни изследвания и икономическия растеж. Ако делът на високотехнологичните отрасли в дадена страна е с 10 процентни пункта по-висок през определена година, то реалният икономически растеж на човек от населението през идните пет години ще бъде средно с малко под 0,5 процентни пункта годишно по-голям.

Ако през 2023 г. делът на високотехнологичните отрасли в разходите на Германия за научноизследователска и развойна дейност беше достигнал средното международно равнище от 38 на сто вместо отчетените 20 на сто, годишният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на човек от населението би бил с около 0,9 процентни пункта по-висок в средносрочен план, показва проучването.

Авторите смятат, че определянето на цел за разходите, основана единствено на техния обем, не е достатъчно. „От значение е не само размерът на разходите, но и дали те се насочват към технологии, свързани с по-висок растеж. Същевременно политиците трябва да създадат рамкови условия, които да направят по-привлекателни за компаниите рисковите иновационни проекти, които могат да доведат до съществени промени“, заяви изследователят от института „Ифо“ Ючън Го. Това включва данъчна система, благоприятстваща иновациите, както и по-добър достъп до рисков капитал, допълни той.

Източник: БТА

Рязко поевтиняване се наблюдава на зърнените пазари през седмицата, след като Кремъл се съгласи по принцип да възобнови тристранните преговори с Вашингтон и Киев след 10 ноември, а цената на пшеницата на Чикагската стокова борса се понижи до тримесечни дъна, отчитат експертите на Софийската стокова борса (ССБ) в своя анализ.

Пшеницата поевтиня рязко и на двете борси. В четвъртък на Чикагската стокова борса (CBOT) декемврийските контракти понижиха стойността си до около 230 долара за тон, което е тримесечно дъно. На „Юронекст“ (Euronext) понижението в сряда е от около 244 евро за тон до 232,75 евро (около 261 долара за тон), като само за един ден загубите са 8,75 евро. Фондовете намалиха нетните си дълги позиции на „Юронекст“, а обилните световни запаси – голямата руска реколта и повишената с 13 на сто прогноза за аржентинската пшеница, допълнително натежаха. Пазарът обаче остава уязвим за обрат: Одеса все още е блокирана, черноморските терминали са почти спрени след атаки с дронове, „СовЕкон“ (SovEcon) понижи прогнозата за украинския износ на пшеница до 14,4 млн. тона, а засяването на зимните култури в Русия е най-бавното от 2013 г. 

Купувачите се връщат при по-ниските цени. Египет направи първите си покупки от месеци, а Йордания обяви тендер за 120 000 тона. 

Царевицата на Чикагската стокова борса продължи да поевтинява под натиска на жътвата. Декемврийските контракти се понижиха до около 181 долара за тон, като до вторник записа шест поредни сесии на спад. Жътвата в САЩ е на 44 процента спрямо средно 52 на сто, но сухото време ускорява темпото, а американският износ от началото на сезона е с 34 процента под миналогодишния. На „Юронекст“ ноемврийският договор се задържа на високи нива около 291 – 295 евро за тон (около 327 – 331 долара). Във вторник беше единствената зърнена култура в Европа с ръст. В сряда цените се понижиха до 291,25 евро заради рекордния внос: доставките на бразилска царевица за Европа през октомври достигнаха 1,65 млн. тона спрямо около 200 000 тона година по-рано, а вносът на ЕС е с 40 на сто по-голям от миналогодишния. Разликата между европейската и американската царевица остава около 145 долара за тон. 

Захарта се отдръпна от върховете си заради реализиране на печалби и липсата на нови покупки от фондовете. Суровата захар в Ню Йорк (мартенски контракт) поевтиня до около 444 долара за тон в сряда, което е най-ниското ниво от две седмици, а бялата захар в Лондон (декемврийски договор) – от около 561 до 533,90 долара за тон. Търговията се водеше основно от дребни спекуланти, а при спада бяха изпълнени поръчки на преработвателите. 

В подкръг „Зърно“ на Софийска стокова борса АД след сделките от началото на месеца за хлебна пшеница на 198 евро за тон, сега остава котировката „купува“ фуражна пшеница на 192 евро за тон. 

В подкръг „Хранителни стоки“ продължава предлагането на множество видове консервирани храни след сделките от преди седмица за пастет, пълнени пиперки, боб яхния и други. 

Продават се и конфитюр „Ягода“ на 3,25 евро за килограм и мармалад „Шипка“ на 3,71 евро за килограм. В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ АД през тази седмица се реализираха сделки за газ пропан-бутан от 510 до 530 евро за хиляда литра, за гориво за отопление от 1509,66 до 1622,68 евро за хиляда литра и за газьол за ПКЦ от 1519,25 до 1594,14 евро за хиляда литра. В групата на горивата се осъществиха продажби и за автомобилен бензин А95Н от 1341,67 до 1410 евро за хиляда литра, за автомобилен бензин А100 на 1550 евро за хиляда литра, за дизелово гориво Б6 в диапазон 1541,67 – 1 600 евро за хиляда литра и за дизелово гориво Е5 на 1522,61 евро за хиляда литра. 

Пелети се изтъргуваха в рамките на 415-465 евро за тон. При металите се изкупиха скрап от черни метали на 108,80 евро за тон и скрап от олово на 646 евро за тон. 

Източник: БТА