Асоциацията на банките в България (АББ) публикува на официалната си интернет страница разяснения относно някои от най-разпространените според организацията твърдения по отношение на банковите печалби. От АББ посочват, че в публичното пространство темата за банковите печалби често е съпътствана от твърдения, които невинаги отразяват цялата картина, поради което са събрали пет от най-разпространените от тях, разглеждайки ги през призмата на фактите и данните.

Целта ни е да внесем повече яснота и контекст в обществения разговор за банките и ролята им в икономиката, посочват от асоциацията.

Публикацията на АББ идва на фона на предложението на правителството за еднократно облагане свръхпечалбите на няколко сектора у нас, включително и банковия сектор, уточнява БТА. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев предупреди в края на септември, че допълнително облагане на банковите печалби може да доведе до по-скъп или по-трудно достъпен кредит, да ограничи частните инвестиции и да повиши цената на държавното финансиране. От своя страна АББ също оповести становище в началото на октомври, заявявайки, че не подкрепя предложението за облагане на свръхпечалбите на банковия сектор. Наличието на извънредна печалба не е обосновано, а мярката поставя под риск способността на банките да финансират икономиката. Принципите на равнопоставеност и правна сигурност са нарушени и мярката не съответства на националното и европейското право, сочи становището.

В последната си публикация от днес, относно твърдението, че банковите печалби у нас са скочили с 588 на сто, от АББ посочват, че през 2019 г. печалбата на банковия сектор е 0,82 млрд. евро, а през 2025 г. – 1,85 млрд. евро, което е далеч под 588 на сто ръст.

През 2020 г. вследствие на пандемията, печалбата на банковия сектор бележи съществено понижение от 51 на сто и достига 0,42 млрд. евро. Именно изборът на кризисна година за референтна създава впечатлението за съществен ръст на печалбата впоследствие. Но дори при избора на тази извънредна пандемична година ръстът от 0,42 млрд. евро до 1,85 млрд. евро e далеч по-малко от 588 на сто, подчертава организацията.

Темпът на нарастване на печалбата напълно съответства на този при активите, капитала и кредитното портфолио, както и при други макроикономически индикатори като БВП, които са нараснали приблизително два пъти за периода 2019-2025 г. Не може да се говори за нарастване само на една от тези величини – всички те логично и пропорционално се повишават в съвкупност, вследствие на икономическата активност и положителното развитие на икономиката в страната, пишат от АББ.

Относно твърдението, че таксите носят половината от печалбите на банките, от АББ пишат, че приходите от банкови такси се съдържат в нелихвения доход на банките. По данни на Европейския банков орган средният му размер в ЕС и Европейското икономическо пространство е 28,6 на сто. За цялата банкова система у нас той е 19,5 на сто – далеч под половината и значително под средното. В него се включват също консултантски услуги, управление на активи, брокерски и попечителски услуги, пласиране на емисии, разпространение на инвестиционни продукти и др. Затова таксите, които потребителите заплащат, представляват малка част от тези 19,5 на сто.

Проучване на АББ през 2025 г. показа, че цената на преводите през дигитални канали са до 5,4 пъти по-ниски спрямо тези на хартиен носител, а делът им за банковата система е над 76 на сто. От своя страна, абонаментните пакети за обслужване осигуряват над шест пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките, пишат от асоциацията.

Относно твърденията, че 45 на сто от печалбата на банките се изнася като дивидент, от АББ посочват, че поради кризата, която пандемията предизвика, в периода 2020-2022 г. на банките беше забранено да разпределят дивидент. От 2018 г. насам инвестициите и реинвестициите (изразени в увеличение на собствения капитал на банките) надвишават 5,5 млрд. евро. Ако се сравни тази сума с реализираните през периода печалби, то тя е над 70 на сто. Това означава, че срещу всяко 1 евро печалба, стоят 70 евроцента инвестирани и реинвенстирани обратно в страната, заявяват от АББ.
 
Относно твърдението, че печалбите на банките са от високи лихви, от АББ посочват, че през 2022 г. лихвеният цикъл се обърна и в редица държави по света започна повишаване на лихвите. Банките в България обаче продължиха да понижават лихвите. Ипотечните кредити у нас са най-достъпните в Европа – към края на първото полугодие на 2026 г. ГПР за жилищни кредити в България е най-нисък в цялата еврозона на ниво от 2,75 на сто. Лихвеният процент по новоотпуснати жилищни кредити е още по-нисък – 2,41 на сто, пишат от асоциацията.

Относно твърдението, че банките не допринасят достатъчно за обществото, от АББ заявяват, че по време на пандемията в рамките на частния мораториум по кредитите банките отложиха плащания за над 5 млрд. евро. Клиентите получиха възможност да не плащат вноски по своите кредити, докато не възстановят нормалния си ритъм на работа и икономическа активност.

Секторът беше водещ в усилията за присъединяването на държавата към еврозоната и осигури плавен преход – като вложи значителни собствени финансови, технологични и човешки ресурси за над 255 млн. евро.

Банките са сред най-големите данъкоплатци, като вследствие на глобалния данък, въведен през 2024 г., те вече са с 50 на сто по-висок данък спрямо другите задължени лица. Същевременно са важен инвеститор в държавни ценни книжа, което подпомага държавата да финансира своя дълг при изгодни условия. Именно обезценката на ДЦК в периода 2020-2022 г. доведе до загуби от приблизително 450 млн. евро. Тъкмо контрастът между този ефект и последвалото възстановяване също е използван при определянето на привидната “свръхпечалба“, добавят от АББ.

Източник: БТА

До края на годината в развитието на електроразпределителната мрежа на територията на област Ловеч ЕРМ Запад ще вложи 6,5 млн. евро, което е увеличение с близо 1,2 млн. евро в сравнение с 2025 г., съобщиха от пресцентъра на „Електрохолд“. Над половината от средствата за тази година – 3,95 млн. евро, са насочени към модернизация и дигитализация на съоръжения средно напрежение.

От „Електрохолд“ са провели работна среща със заместник областния управител на Ловеч Диляна Пиронкова и кметове на общини от региона. Водещите теми са били обновяването на критичната енергийна инфраструктура, автоматизацията на мрежата и подготовката на съоръженията за прехода към екологично отопление. По време на разговорите, в които участва и изпълнителният директор на ЕРМ Запад инж. Радослав Цветков, са представени изпълнените проекти и инвестициите, насочени към повишаване надеждността на електрозахранването в региона.

В ход е изграждането на нов трафопост в Ловеч, подмяна на кабел средно напрежение в Троян, както и внедряването на модерни капсулирани трансформатори с минимални загуби. За осигуряване на сервитутните зони и превенция от последствията от лоши метеорологични условия са отделени 451 000 евро за просеки по електропроводи средно напрежение.

Електроразпределителното дружество изпълнява мащабна програма за автоматизация, включваща монтаж на 65 телеуправляеми товарови прекъсвачи на 22 електропровода 20 kV, което гарантира много по-бързо локализиране и отстраняване на аварии по електропроводните линии. 

Над два пъти са повишени инвестициите в мрежа ниско напрежение на територията на областта, като за 2026 г. те достигат 973 000 евро. Средствата са разпределени за пълна реконструкция на мрежите в градовете Априлци, Тетевен, Ловеч и Луковит, както и в 13 села в четири общини.

Допълнително 590 000 евро се влагат в изнасяне на електромерни табла за повишаване сигурността на електрозахранване и възможностите за контрол на потреблението в градовете Ябланица и Угърчин, както и в 12 села. Близо 900 000 евро са подсигурени за присъединяване на нови потребители и ВЕИ производители към мрежата.

Срещата в Ловеч е част от поредица работни срещи с представители на местните власти в Западна България, на които се обсъждат инвестиционните намерения и възможностите за сътрудничество, допълват от „Електрохолд“.

Миналата седмица бе осъществена среща при областния управител на Плевен Иван Петков с участието на представители и на местните власти от региона.

Източник: БТА

Държавният бюджет на Белгия за 2027 г. няма да бъде представен утре, както беше планирано по-рано, заради разногласия в управляващата коалиция, оглавявана от премиера Барт де Вевер, който предупреди за сериозността на ситуацията, се посочва в разпространено днес прессъобщение от неговия кабинет, цитирано от Франс прес.

„Премиерът констатира, че към този момент правителството не е постигнало споразумение по новия бюджет“, се посочва в съобщението, като се уточнява, че „заради това годишното обръщение на премиера за състоянието на държавата, в което се представят основните насоки на бюджетната политика, няма да бъде произнесено във вторник, 13 октомври. През следващите дни премиерът ще продължи преговорите в рамките на правителството“.

Барт де Вевер, който оглавява от февруари 2025 г. петпартийна коалиция с дясноцентристка ориентация, планира мащабни бюджетни икономии в размер на 10 млрд. евро до 2029 г., за да намали бюджетния дефицит на Белгия, който надхвърля 5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Основната част от мерките предвижда съкращаване на публичните разходи, включително в здравеопазването. От приходната страна обаче се предвижда и увеличение на данъка върху добавената стойност (ДДС) – мярка, срещу която един от коалиционните партньори категорично възразява.

Това се отнася за френскоезичната центристка коалиция „Реформаторско движение“, която се противопоставя решително на всяко ново увеличение на данъците. Според нея подобна стъпка би довела до допълнително засилване на инфлацията.

Преговорите, които Де Вевер първоначално се надяваше да приключат с успех до утре следобед, се водят под натиска на синдикатите, които от месеци организират протести срещу мерките за икономии.

Три дни след протестите в Брюксел, които събраха 30 000 души, днес държавните служители бяха призовани към стачка от една от основните организации в сектора – Общата централа на публичните служби (CGSP), която е част от профсъюза „Обща федерация на труда“ (FGTB).

Към момента Барт де Вевер не е определил нов срок за постигане на компромис, като отхвърли възможността да бъде приет временен бюджет, основан на параметрите на последния годишен бюджет – практика, разрешена от белгийското законодателство.

„Предвид сериозността на бюджетната ситуация и развитието на финансовите пазари вариантът с временни дванадесети части не е приемлив. Премиерът няма да го допусне“, се посочва в съобщението, като се допълва, че „в краткосрочен план трябва да бъде изпратен ясен и категоричен сигнал, че страната ни ще продължи да оздравява публичните си финанси по убедителен и устойчив начин“.

Източник: БТА