/ЕС/

Източник: БТА

„Икономиката прояви устойчивост, но тази устойчивост достига своите граници“, заяви главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) Силвана Тенрейро при представянето на октомврийското издание на доклада „Перспективи за световната икономика“ (World Economic Outlook – WEO).

Рисковете за растежа са насочени предимно надолу. Сред основните предизвикателства са поскъпването на енергията и другите суровини заради войната в Близкия изток, концентрацията на инвестициите и веригите за доставки, свързани с изкуствения интелект (ИИ), както и високият държавен дълг и нарастващите разходи за финансиране, посочи Тенрейро.

Според нея световната икономика е изправена пред въздействието на две противоположни сили. Пос­къпването на енергията и суровините действа като отрицателен шок в предлагането, който повишава цените и ограничава икономическата активност. В същото време технологичният бум, движен основно от ИИ, подкрепя търсенето, търговията и инвестициите, като оказва натиск и върху цените.

Досега въздействието на енергийния шок е било ограничено от пренасочването на доставките, увеличаването на производството в други държави, използването на запасите, преминаването към други енергийни източници, включително възобновяеми, и повишаването на енергийната ефективност.

„Без тези възможности за приспособяване“ растежът на световната икономика през тази година би бил 2,5 процента вместо прогнозните 3,1 процента, заяви Тенрейро. Тя предупреди, че някои от тези буфери, особено запасите и подобренията в енергийната ефективност, достигат своите ограничения. По-продължително прекъсване на производството и транспорта в Близкия изток може да доведе до допълнително поскъпване на енергията и другите суровини. Екстремни метеорологични явления, предизвикани от Ел Ниньо, също могат да засилят натиска върху стоковите пазари.

Рискове от бума на изкуствения интелект

Тенрейро посочи, че инвестициите и търговията, свързани с ИИ, са важен двигател на световния растеж. Между 2023 и 2025 г. световната търговия нараства кумулативно с 8,3 процента, докато търговията със стоки, свързани с ИИ, се увеличава с 29 процента. Без търговията с тези стоки общият растеж на световната търговия би бил 4,6 процента, каза главният икономист на МВФ.

Същевременно веригите за доставки на продукти, свързани с ИИ, са силно концентрирани в ограничен брой държави, отрасли и компании. Това създава потенциални тесни места. Корекция на пазарните оценки и заплахи за киберсигурността, свързани с ИИ, могат да навредят на растежа и да увеличат рисковете за финансовата стабилност.

В отговор на въпрос за последиците от евентуално отслабване на технологичния бум Тенрейро представи три сценария, разгледани от МВФ. В базовата прогноза се приема, че бумът постепенно отслабва. При първия алтернативен сценарий той продължава по-дълго и е съпроводен от реално повишаване на производителността, което води до допълнително разширяване на икономическата активност без инфлационен натиск.

При втория сценарий търсенето остава силно, но очакваното повишаване на производителността не се реализира. В този случай положителният ефект върху растежа е по-малък, а инфлацията е по-висока. Третият сценарий предвижда преоценка на очакваните печалби от ИИ, която води до свиване на търсенето.

Високият дълг ограничава възможностите за реакция

По-високите разходи за финансиране в съчетание с големия държавен дълг засилват опасенията за публичните финанси. В един от неблагоприятните сценарии в първа глава на доклада по-високите цени на суровините и опасенията за фискалните перспективи водят до преоценка на рисковете по държавните заеми, повишаване на премията за срочност и увеличаване на инфлационните очаквания. При този сценарий растежът в развитите и развиващите се икономики би бил с 0,5–0,6 процентни пункта по-нисък до 2027 г. спрямо базовата прогноза, а инфлацията би била значително по-висока.

Тенрейро призова държавите с високи дългове и бюджетни дефицити да започнат фискална консолидация, така че дефицитите и в крайна сметка дългът да поемат по низходяща траектория. Мерките за подкрепа, когато са необходими, трябва да бъдат временни и целеви, за да защитават най-уязвимите, без да нарушават ценовите сигнали.

Паричната политика трябва да остане насочена към ценовата стабилност. Лихвените условия трябва да са достатъчно рестриктивни, за да предотвратят вторични инфлационни ефекти и да осигурят своевременно връщане на инфлацията към целевите равнища. Подходът трябва да се съобразява с началното равнище на инфлацията, състоянието на пазара на труда и излагането на технологични и суровинни шокове, подчерта Тенрейро.

Източник: БТА

Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8 на 2,6 на сто и преразгледа възходящо очакваната средногодишна инфлация от 3,8 на 4,9 на сто спрямо пролетната си оценка. Това показва октомврийското издание на доклада „Световни икономически перспективи“ (World Economic Outlook), публикувано днес.

За 2027 г. Фондът очаква икономическият растежъ на България леко да се ускори до 2,7 на сто. Прогнозата е повишена спрямо заложените през април 2,5 на сто. Същевременно очакването за средногодишната инфлация през следващата година е увеличено от 3,7 на 4,8 на сто.

Значително е влошена и прогнозата за текущата сметка (отразява международното финансово състояние на дадена страна, като измерва разликата между сумите, които тя получава от износ на стоки, услуги и доходи от чужбина, и парите, които изплаща за внос към останалия свят – бел. ред.). МВФ очаква дефицитът по текущата сметка да достигне 8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. при прогнозирани през април 4 на сто. За 2027 г. се предвижда дефицит от 6,6 на сто от БВП спрямо предишна оценка за 3,2 на сто.

Прогнозите за пазара на труда остават без промяна. Безработицата се очаква да се понижи от 3,6 на сто през 2025 г. до 3,4 на сто през настоящата и 3,3 на сто през идната година.

Очаква се българската икономика да нараства значително по-бързо от средното за еврозоната, но и инфлацията в страната ще остане осезаемо по-висока. За валутния съюз МВФ прогнозира растеж от 1,1 на сто и инфлация от 3,1 на сто през 2026 г. За 2027 г. очакванията са съответно за растеж от 1,2 на сто и инфлация от 2,8 на сто.

Новата прогноза на МВФ за растежа на България през текущата година е по-предпазлива от оценката на Министерството на финансите. В есенната си макроикономическа прогноза финансовото ведомство повиши очакването си за растежа през 2026 г. от 2,6 на 3 на сто, позовавайки се на по-благоприятни от очакваното отчетни данни през първата половина на годината.

За 2027 г. Министерството запази прогнозата си за растеж от 2,5 на сто. Ведомството очаква средногодишна инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), от 4,8 на сто през 2026 г. и 4 на сто през 2027 г.

Инфлационните показатели на двете институции не са напълно съпоставими. Министерството на финансите изрично използва ХИПЦ, докато таблицата на МВФ за България съдържа средногодишното изменение на индекса на потребителските цени.

През септември международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) обяви, че очаква българската икономика да нарасне с 2,8 на сто през 2026 г. и с 2,9 на сто през 2027 г.

В същото време тя повиши прогнозата си за средногодишната инфлация през 2026 г. от 3,8 на 4,9 на сто, а за 2027 г. — от 3,8 на 4 на сто, като прогнозата ѝ за инфлацията през настоящата година съвпада с тази на МВФ.

Световната банка в началото на месеца запази прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. на 2,6 на сто, но понижи очакването за 2027 г. от 2,9 на 2,6 на сто. Според международната финансова институцията по-високите цени на енергията и по-слабият растеж на търговските партньори ще ограничат икономическата активност.

Европейската банка за възстановяване и развитие очаква увеличение на БВП на България с 2,7 на сто през тази и с 2,5 на сто през идната година.

България на фона на съседни страни

Октомврийската прогноза на МВФ показва различни тенденции при три съседни на България държави — от по-висока инфлация и слаб растеж в Румъния до по-добри очаквания за икономическия растеж в Сърбия.

За Гърция е запазена прогнозата за растеж от 1,8 на сто през 2026 г. и е повишено очакването от 1,7 на 1,8 на сто за 2027 г. Инфлационната прогноза е увеличена от 3,5 на 4,2 на сто за тази година и от 2,7 на 3,6 на сто за следващата.

Прогнозата за равнището на безработицата също е повишена — от 7,4 на 8 на сто през 2026 г. и от 7,1 на 7,6 на сто през 2027 г.

За Румъния МВФ вече очаква свиване на икономиката с 0,5 на сто през 2026 г. при априлска прогноза за растеж от 0,7 на сто. За 2027 г. очакваният растеж е понижен от 2,5 на 2,2 на сто.

Инфлацията в Румъния се очаква да достигне 8,2 на сто през 2026 г. спрямо предишна прогноза за 7,8 на сто. За 2027 г. оценката е повишена от 3,9 на 4,1 на сто.

Безработицата се очаква да се повиши от 6 на 6,5 на сто през 2026 г., докато прогнозата за 2027 г. остава 5,9 на сто.

За Сърбия МВФ е преразгледал възходящо очакванията си за растежа на БВП от 2,8 на 3,3 на сто през 2026 г. и от 3,5 на 4 на сто през 2027 г.

За разлика от България, Гърция и Румъния, инфлационната прогноза за Сърбия е понижена. Фондът очаква средногодишната инфлация да бъде 3,1 на сто през 2026 г. при априлска оценка за 5,2 на сто. За 2027 г. прогнозата е намалена от 4,9 на 4,2 на сто.

Източник: БТА