/ВН/

Източник: БТА

Сръбският министър на минното дело и енергетиката в оставка Дубравка Ханданович обяви, че са пристигнали първите тръби за газовата връзка Сърбия-Северна Македония, която е част от Вертикалния газов коридор,  и инсталирането им започнало, предават сръбските медии.

Тя посочи, че отчуждаването по трасето в Сърбия, през което ще премине газопроводът, трябва да се ускори.

Според нея общата дължина на газопровода на територията на Сърбия ще бъде 147 километра, а маршрутът ще минава от Орлян, през Лесковац и Враня, до границата със Северна Македония.

Както тя заяви, в изграждането на този газопровод с всички съоръжения, които той включва, ще бъдат инвестирани общо 153 милиона евро, а капацитетът му ще бъде 1,5 милиарда кубически метра газ годишно.

„Този ​​газопровод ни свързва с нови направления, които са важни за енергийното бъдеще на региона, където искаме да се позиционираме като важен газов хъб и незаменима транзитна страна. Чрез него газът може да достигне Сърбия през Северна Македония, а след това потенциално и по-нататък, до пазарите на Централна Европа“, каза сръбският министър пред ТАНЮГ.

Тя подчерта, че стойността на газопровода не е само в допълнителните капацитети, но и във факта, че „вече не сме обвързани само с една посока на доставки, което ни позволява да реагираме по-бързо на смущения на пазара, технически проблеми или промени в условията на доставки“.

„Това не означава, че се отказваме от руския газ, напротив, той е най-благоприятен за нас, но е важно да сме в по-безопасно положение в случай на геополитически сътресения, да имаме възможност за доставки от няколко посоки“, каза Ханданович  и добави, че новата междусистемна връзка е важна и за по-нататъшното развитие на газоразпределителната мрежа в Южна и Югоизточна Сърбия.

Планирано е новата газова връзка да бъде завършена през 2028 г., както на територията на Сърбия, така и на територията на Северна Македония. За достигане на газови източници от Гърция новият газопровод ще бъде свързан чрез газовата връзка Северна Македония-Гърция, която е в процес на изграждане и ще бъде завършена през 2027 г.

За първи път Ханданович обяви престоящия старт на газовата връзка след провеждането в началото на октомври в Белград на втората среща на министрите на енергетиката на Сърбия, Северна Македония, Гърция и България.

На срещата бе потвърден силният ангажимент към развитието на Вертикалния газов коридор и засилване на ролята му на надежден енергиен вход към Югоизточна и Централна Европа и Западните Балкани. Чрез продължаващото развитие на своята газопреносна мрежа, междусистемните връзки с България и Северна Македония, както и инфраструктурата за втечнен природен газ, включително терминалът в Александруполис, Гърция увеличава капацитета си за насочване на диверсифицирани газови доставки на север, съобщи тогава българското министерство на енергетиката.

Очаква се до 2027 г. капацитетът за износ да достигне 9,5 млрд. куб. м. Тази инфраструктура, заедно с допълнителни доставки на втечнен природен газ, ще улесни потоците на газ към съседните пазари, включително Сърбия и Северна Македония, като същевременно ще засили регионалната диверсификация и устойчивост и ще подпомогне постепенното отказване от руски газ за държавите – членки на ЕС, в съответствие с регламента REPowerEU.

Източник: БТА

Европейски лидери и високопоставени представители на международни институции ще се съберат утре в Черна гора за среща на върха в рамките на Берлинския процес. Очаква се в нея да участва и министър-председателят на Косово Албин Курти, наред с други лидери от региона. Косово се надява, че срещата на върха ще спомогне за напредъка по зациклили регионални споразумения и за укрепване на икономическото и политическото сътрудничество между страните от Западните Балкани, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Депутатът от движение „Самоопределение“ Лиза Гаши каза пред КосоваПрес, че Берлинският процес е важен за Косово, тъй като цели изграждането на добросъседски отношения и решаването на конкретни предизвикателства в региона.

Тя добави, че Косово е изпълнило всички споразумения в рамките на Берлинския процес, като също така открои одобряването на три протокола към ЦЕФТА, свързани с улесняването на търговията и разширяването на търговията с услуги.

„Косово постигна напредък по петте споразумения в рамките на Берлинския процес, но също така одобри и трите протокола на ЦЕФТА, включително тези, отнасящи се до свободната търговия и търговията с услуги. В този смисъл, Косово предприе действия по всички споразумения от Берлинския процес, а също така ще придвижи напред и някои от решенията в рамките на ЦЕФТА, чието изпълнение досега беше спряно. Този процес винаги е добре дошъл в Косово, тъй като чрез Берлинския процес ние се стремим да изградим добросъседски отношения и да се справим с реалните предизвикателства, пред които сме изправени на място. Предстоящата среща на върха в рамките на Берлинския процес трябва преди всичко да доведе до напредък по всички споразумения, които са блокирани от други държави, но също така да допринесе за постигането на евентуални нови споразумения, които биха били от полза за региона“, каза Гаши.

Тя обаче подчерта, че изпълнението на регионалните споразумения продължава да среща пречки, като посочи неизпълнението, според нея, от страна на Сърбия на определени споразумения, както и липсата на напредък по отношение на признаването на личните карти и свободата на движение между Косово и Босна и Херцеговина.

Междувременно в отговор на запитване от КосоваПрес германското посолство в Косово подчерта значението на Берлинския процес за укрепване на регионалното сътрудничество и подкрепа на европейската интеграция на шестте държави от Западните Балкани.

Според посолството Германия си поставя за цел да приближи всички регионални партньори към членство в Европейския съюз чрез по-силни регионални връзки, по-голяма свобода на движение и по-тясно практическо сътрудничество.

Агенция КосоваПрес отправи въпрос и към правителството на Косово дали се очаква постигането на нови споразумения на утрешната среща на върха, но не получи отговор.

Срещата на върха се провежда в момент, когато изпълнението на съществуващите споразумения, свободата на движение и по-задълбоченото икономическо сътрудничество остават сред ключовите въпроси по пътя на Западните Балкани към европейска интеграция.

Миналата година срещата на върха в рамките на Берлинския процес се проведе в Лондон под председателството на Обединеното кралство. Според официалните заключения от срещата, акцентът беше поставен върху икономическата и регионалната интеграция, сигурността, добросъседските отношения и по-тесните връзки с ЕС.

Началото на Берлинския процес е поставено от Германия през 2014 г. като инициатива за засилване на сътрудничеството между шестте държави от Западните Балкани: Косово, Албания, Сърбия, Черна гора, Северна Македония и Босна и Херцеговина. Първата среща на върха се състоя в Берлин на 28 август 2014 г.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА