Европейските лидери ще обсъдят въпроса за необходимите за покриването на финансовите нужди на Украйна за догодина 70 милиарда евро, а също и този за многогодишната финансова рамка на ЕС на специално заседание на 26 и 27 ноември, заяви представител на Съюза, цитиран от Ройтерс.

Украйна, която воюва с Русия от 2022 г., се нуждае от яснота как би могла да запълни дупката в бюджета си за следващата година.

Междувременно правителствата на държавите членки на ЕС трябва да се споразумеят за бюджета на Съюза за периода от 2028 до 2034 г., преди предизборните кампании във Франция, Италия, Полша, Гърция, Естония, Словакия и Финландия догодина да политизират въпроса.

Финансовата помощ за Украйна през тази година вече е осигурена, като предстои да бъде преведен транш от 31 милиарда евро, веднага щом Киев одобри планираните реформи.

Сумата е част от заем на стойност 45 милиарда евро, който ЕС трябва да отпусне на Украйна тази година. Траншът от 14 милиарда евро вече е преведен.

За следващата година предстои да бъде преведен втори заем от 45 милиарда евро за Украйна, но финансовите нужди на Киев ще бъдат много по-големи заради продължаващата война с Русия.

Държавите членки на ЕС разчитаха на трети страни като Норвегия, Швейцария, Канада, Япония и Великобритания да отделят допълнителни 45 милиарда евро, които да бъдат разпределени за тази и следващата година, но официални представители на ЕС посочват, че не всички средства са били осигурени, а тъй като помощта за Киев вече се оценява на 70 милиарда евро, държавите от ЕС ще трябва да пристъпят към нова форма на финансиране, вероятно друг заем, посочва Ройтерс.

Източник: БТА

Депутат от популистката партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) беше обвинен, че е направил расистки жест в парламента на провинция Мекленбург-Предна Померания, което предизвика възмущение сред другите партии, предаде ДПА.

Депутатът Томи Торман от антиимигрантската АзГ, която спечели най-много гласове по време на местните избори в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания миналия месец, публикува свое видео в социалната мрежа „Инстаграм“, заснето в залата на местния парламент преди откриването на първата му сесия вчера.

На видеозаписа се вижда как Торман насочва камерата към колегите си от АзГ – най-голямата политическа фракция в парламента, преди да завърши видеото с израза „така трябва да бъде“, като същевременно оформя кръг с палеца и показалеца си, а останалите му три пръста са изпънати.

Този жест, който се използва от много хора за знака ОК, се среща и при крайнодесни екстремисти и обозначава превъзходството на бялата раса, отбелязва ДПА.

Останалите политически сили, представени в парламента на Мекленбург-Предна Померания изразиха възмущение от жеста.

Хенис Хербст, лидерът на парламентарната група на „Левите“, призова председателя на парламента да разследва инцидента и да наложи наказание на Торман.

От своя страна депутатите на Германската социалдемократическа партия (ГСДП), които се надяват да оглавят следващото местно правителство, призоваха Торман да бъде изключен от парламентарната си група.

АзГ отхвърли обвиненията срещу Торман, като изтъкна, че депутатът просто е използвал този жест, за да покаже, че всичко е наред.

„Отново бихме искали да уточним, че за нас и г-н Торман това не е политически символ, следователно отхвърляме спекулациите на нашите политически съперници“, посочи парламентарната група на АзГ.

Източник: БТА

Разследване за споразумението за миграция между Италия и Албания спечели наградата за журналистика „Дафне Каруана Галиция“ за 2026 г. Отличието бе връчено тази вечер в Европейския парламент в Страсбург на журналистите Джакомо Дзандонини и Майте Вермеулен, чийто материал е публикуван в нидерландската журналистическа платформа De Correspondent.

Обект на разследването е споразумението, съгласно което Италия е изградила център за задържане и център за разглеждане на молби за убежище на албанска територия. В продължение на 18 месеца журналистите са подали над 30 искания за достъп до информация в шест европейски държави, както и до Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс). Те са проследили финансовите потоци и са интервюирали служители в центровете, задържани мигранти, адвокати, депутати, представители на правителството и местни жители в Албания.

По думите на Вермеулен никога досега журналистите не са се сблъсквали с европейска операция по миграцията, която да е толкова строго охранявана. Тя е скрита не само зад огромни стени, но и във финансови документи, споразумения за неразгласяване и сложни правни конструкции, посочи журналистката. Според съобщението на ЕП достъпът до центровете е бил отказан на журналистите, броят на задържаните не се оповестява публично, разходите се покриват чрез процедури при извънредни ситуации, заобикалящи обществените поръчки, а персоналът подписва декларации за поверителност.

Вермеулен определи като тревожен факта, че много европейски политици виждат в споразумението модел за бъдещата миграционна политика на ЕС. Изнасянето на мигранти на далечни места не е решение на проблемите ни, каза тя. 

Церемонията бе открита от заместник-председателя на ЕП Пина Пичерно, която в словото си посочи, че свободата на пресата никога не е спечелена завинаги и е ежедневна битка. 

„Девет години след бруталното убийство на Дафне Каруана Галиция, нашата решимост да видим справедливост остава непоклатима. Тези, които искаха да я заглушат, не успяха“, каза председателят на Европейския парламент Роберта Мецола която също изнесе слово в рамките на церемонията. В речта си тя посочи, че обещанията за пълно разследване трябва да бъдат повече от думи, а докладът от публичното разследване в Малта трябва да бъде изпълнен. По думите й парламентът няма да спре, докато всички, които са поставили бомбата, поръчителят и онези, които години наред са се опитвали да прикрият престъплението, не бъдат подведени под отговорност.

Председателят на Международната асоциация на пресата и член на журито Дафид аб Яго, който връчи наградата на победителите каза, че към момента на смъртта си Каруана Галиция е била изправена пред 48 дела за клевета, а семейството ѝ все още носи тежестта на последното от тях.

Наградата е учредена в памет на малтийската разследваща журналистка и блогърка Дафне Каруана Галиция, убита през октомври 2017 г. Тя се връчва всяка година за журналистика, която насърчава или защитава основните принципи и ценности на ЕС, сред които човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека.

В конкурса могат да участват професионални журналисти и екипи от всяка националност с материали, публикувани или излъчени от медия със седалище в държава – членка на ЕС. В шестото издание на наградата, между 4 май и 31 юли 2026 г., са подадени 344 кандидатури от журналисти от всички 27 държави членки, от които са избрани десет финалисти. Наградата е на стойност 20 000 евро.

През 2025 г. наградата „Дафне Каруана Галиция“ бе връчена за разследване на руския сенчест флот, координирано от платформата за разследваща журналистика Follow the Money („Следвай парите“). Разследването разкрива скрити финансови мрежи, които позволяват на Русия да заобикаля санкциите върху търговията с петрол, и е плод на сътрудничеството на 13 редакции и 40 журналисти. 

Дафне Каруана Галиция е малтийска журналистка, блогър и активист в борбата с корупцията, автор на задълбочени анализи на корупцията, прането на пари, организираната престъпност, продажбата на гражданство и връзките на малтийското правителство с т.нар. Панамски досиета. След тормоз и заплахи, на 16 октомври 2017 г. журналистката беше убита при бомбен атентат срещу колата ѝ. Общественото възмущение от начина, по който властите разследваха убийството, доведе до оставката на премиера Джоузеф Мускат. Членовете на Европейския парламент критикуваха пропуските в разследването, а през декември 2019 г. призоваха Европейската комисия да предприеме действия по случая.

Източник: БТА