Икономика
Либия се нуждае от инвестиции в размер до 40 млрд. долара, за да увеличи добива на петрол до 2 млн. барела дневно

Либия се нуждае от инвестиции в размер между 30 и 40 млрд. долара, за да разработи нефтените и газовите си ресурси и да се утвърди отново сред големите производители на суров петрол в света, заяви председателят на либийската Национална петролна корпорация (НПК) Масуд Сюлейман пред „Файненшъл таймс“.
Северноафриканската страна, която остава разделена между съперничещи си администрации на изток и запад, разполага с най-големите доказани петролни запаси в Африка според Управлението за енергийна информация на САЩ. През последните години Либия привлече редица международни петролни компании, но развитието на новите находища е възпрепятствано от недостига на капитал.
„Разполагаме с много неразработени ресурси. Нуждаем се от значително финансиране – между 30 и 40 млрд. долара“, каза Сюлейман.
НПК си е поставила за цел да увеличи добива на петрол в страната до 2 млн. барела дневно до 2030 г. спрямо около 1,4 млн. барела в момента. Сюлейман определи целта като „амбициозна, но реалистична“. По думите му в Либия има повече от 60 открити нефтени и газови находища, които все още не са разработени.
Международни компании, сред които италианската „Ени“ (Eni), френската „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies) и американските „Шеврон“ (Chevron) и „КонокоФилипс“ (ConocoPhillips), развиват дейност в страната. Инвестициите обаче са затруднени от политическата нестабилност, опасенията за корупция и проблемите с управлението, както и от недостига на средства в НПК.
Рисковете за петролната инфраструктура отново излязоха на преден план този месец, след като серия от атаки с дронове бяха насочени срещу рафинерията в Завия, в Западна Либия. При нападенията избухна пожар в резервоар за бензин и бяха нанесени щети на други части от съоръжението. Атакувана беше и близка електроцентрала.
Властите в Триполи не са посочили кой стои зад нападенията, а голяма част от Западна Либия остава под контрола на въоръжени групировки.
Сюлейман заяви, че атаките са били ограничени до „малък географски район“ и са извършени от „малък брой престъпници“, които властите се опитват да неутрализират. По думите му всички обекти, предлагани за инвестиции в петролния и газовия сектор, се намират извън зоните на напрежение и са под надеждна охрана.
Недостигът на средства кара НПК да обмисля и промяна на модела, по който работи с чуждестранните компании. При действащите договори за споделяне на добива либийската държавна компания трябва да финансира своя дял от разходите за разработване на находищата. Това прави проектите зависими от своевременното осигуряване на държавно финансиране.
„Обмисляме промяна на бизнес модела между НПК и нашите международни партньори. Страдаме от недостиг на средства и това забавя драстично проектите ни за развитие“, каза Сюлейман.
Сред разглежданите възможности е връщане към концесионен модел, при който инвеститорите ще поемат по-голяма част от първоначалните разходи. Друг вариант е промяна на сегашните договори за споделяне на добива, така че чуждестранните партньори да могат да осигуряват повече финансиране.
Като пример за новия подход НПК през юли подписа споразумение за блок „Зона 47“ с базираната в Катар „Ю Си Си холдинг“ (UCC Holding), без да провежда конкурентен търг.
„Нямаше тръжна процедура, а директни преговори“, каза Сюлейман. Той защити сделката с аргумента, че ЮСиСи и нейните партньори ще финансират проекта, като добави, че делът на НПК от добива ще се увеличи след 10 години.
Либийската компания възнамерява да привлече и две външни компании – „Кей Ту Интегрити“ (K2 Integrity) и „Кей Би Ар“ (KBR), които да извършват одит и да предоставят на чуждестранните инвеститори допълнителни гаранции за прозрачността на дейността ѝ.
Способността на Либия да привлича капитал остава зависима и от политическото разделение на страната. Повечето от най-големите петролни находища и експортни терминали се намират в райони, контролирани от Халифа Хафтар, който доминира в източната част на Либия. На запад базираното в Триполи и признато от ООН Правителство на националното единство разчита на подкрепата на множество въоръжени групировки.
Хафтар и свързаните с него сили периодично са блокирали петролни находища и пристанища. Експертна комисия на ООН заяви през март, че въоръжени групировки, свързани с управляващите среди както в източната, така и в западната част на страната, са засилили способността си да упражняват влияние върху НПК.
Сюлейман заяви, че всички страни в политически разделената държава приемат НПК като единна национална институция, но призна, че компанията е подложена на натиск.
„Имаме добри отношения, пътуваме на изток и на запад и разговаряме лице в лице с ключовите хора“, каза той. По думите му чуждестранните инвеститори трябва да общуват с местните фракции, за да улесняват дейността си.
Финансовите проблеми на НПК продължават въпреки високите цени на петрола на фона на войната срещу Иран и наскоро приетия национален бюджет, в който са предвидени около 2 млрд. долара за оперативните разходи на компанията.
Според Сюлейман тази сума е недостатъчна. По думите му НПК трябва да може да задържа между 6 и 7 долара от всеки произведен барел петрол, за да финансира дейността си.
Допълнително бреме представлява системата за субсидиране на горивата. НПК внася около 80 на сто от необходимите горива по международни цени, след което те се продават на вътрешния пазар на силно субсидирани цени.
Същевременно контрабандата на горива се е превърнала в доходоносен бизнес, контролиран от въоръжени групировки, които според експерти на ООН се ползват със защита от представители на политическите елити от двете страни на разделената страна.
„Контрабандата нанася сериозни щети на икономиката ни“, каза Сюлейман. „Това е нещо, което е извън нашия контрол и правомощия и изисква незабавни действия, а в противен случай ще доведе до икономически колапс в Либия”, предупреди той.
Източник: БТА
Икономика
Над 181 000 жители в Северозападния и Северния централен район получиха достъп до високоскоростен интернет по проект на А1 по ПВУ

Над 181 000 жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район на България вече имат достъп до високоскоростен интернет в резултат от проект на А1 по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това съобщи старши мениджърът „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1 Валентина Иванова по време на традиционното медийно събитие A1 Tech Trip 2026.
В рамките на проекта А1 е изградила 919 км нова оптична инфраструктура и е надградила 1251 км от съществуващата мрежа.
По проекта е изградена оптична свързаност до 64 общини и три гранични контролно-пропускателни пункта, както и до 280 базови станции. В резултат на инвестицията над 181 000 жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район вече имат достъп до високоскоростен интернет, посочи Иванова.
По думите й това е един от най-мащабните инфраструктурни проекти, реализирани от компанията през последната година.
„Физическата инфраструктура е базата на развитието. Без тази инфраструктура няма как да има цифровизация, да се развиват 5G мрежата и технологиите“, посочи Иванова.
Тя отбеляза, че в обхванатите региони има 253 населени места, определени като зони с недостатъчно покритие. От тях 105 са получили оптична свързаност и високоскоростни услуги.
По думите й проектът е допринесъл и за подобряване на мобилното покритие в слабо населените райони. Мобилното покритие в тези зони се е увеличило с 85 процента, а обхванатото население – с 22 процента.
За реализацията на проекта А1 е разполагала с 14 месеца, като освен изграждането на инфраструктурата е било необходимо да бъдат осигурени множество разрешителни и да се координира работата с държавни институции, общински администрации и експлоатационни дружества.
Иванова посочи, че първоначално в обхвата на проекта е било предвидено да бъдат постигнати няколко основни индикатора – 350 000 жители да получат достъп до високоскоростни услуги, да бъде изградена оптична свързаност до 700 базови станции и 185 общини, както и да бъдат изградени до 3300 км нова оптична инфраструктура и да бъдат надградени 3700 км съществуваща инфраструктура в цялата страна.
Изпълнението на проекта е разпределено между трите големи телекомуникационни оператора, като районите, в които А1 оперира, са Северозападният и Северният централен район.
Финансирането за А1 по проекта е било 69 млн. евро, като компанията е инвестирала допълнително 15 млн. евро за 5G оборудване, разширяване на транспортната мрежа и 10 процента собствено участие, посочи Иванова.
Тя подчерта значението на съвместната работа между държавата и телекомуникационния оператор за реализацията на проекта в поставения срок.
„Работихме съвместно за нуждите на хората, като един екип“, каза Иванова.
По време на A1 Tech Trip 2026 компанията представи развитието на фиксираната и мобилната си мрежа, нови дигитални услуги, приложенията на изкуствения интелект и мерки за повишаване на киберустойчивостта. Сред акцентите на събитието бяха още развитието на оптичната инфраструктура и дигиталните услуги за потребителите и бизнеса.
Източник: БТА
Икономика
Много автори в Нидерландия не получават приходи от творбите, предлагани на платформите за аудиокниги

Около 42 процента от писателите и преводачите в Нидерландия не получават нищо от издателите си за аудиокнигите, предлагани на търговски платформи, съобщава телевизия Ен О Ес, като цитира проучване сред 700 членове на Гилдията на авторите и Фондация „Лира“.
Новината идва около година, след като бе съобщено, че покойната поетеса Лике Марсман е получила малко повече от 8,5 цента за всяка изслушана аудиокнига, след като спечели наградата „Флаюстер“ на нидерландска стрийминг платформа за аудиокниги, подкасти и електронни книги за най-добро аудиокнига за 2025 г. Сега авторите и преводачите, които получават възнаграждение, казват, че сумата е „много ниска“, което според тях е шокиращо, съобщава Ен О Ес.
Освен това авторите често не могат да посочат точните си приходи, тъй като обикновено не се заплаща поотделно за всяка стрийминг услуга, а те получават нещо като общо възнаграждение за всички платформи за аудиокниги. Авторите и преводачите не само печелят малко от книгите на аудиоплатформите, но често остава неизвестно къде се предлага тяхното творчество и какви приходи им носи това.
Има данни за възнагражденията за аудиокниги, които са били заемани в цифров формат чрез онлайн библиотеката. Националната библиотека „KB“ посочва, че при онлайн библиотеката е ясно предварително колко ще спечелят авторите от една прослушана книга. Приходите от това са по-високи отколкото при търговските платформи, но често и те са ниски. Средното възнаграждение за едно заемане възлиза на 39 цента.
Нидерландският пазар на аудиокниги се оценява на около 50 милиона евро, като приходите са нараснали с една трета през миналата година.
Говорителката на Сдружението на авторите заяви пред Ен О Ес, че не вярва издателите умишлено да ощетяват авторите, но постави под въпрос бизнес модела, стоящ зад комерсиалните аудиоплатформи. Според нея издателите трябва да бъдат по-прозрачни относно споразуменията, които сключват със стрийминг услугите.
„За книга, която купувате в магазин и държите на нощното си шкафче, авторът получава фиксиран процент от около 2 евро“, обяснява Мартийн Давид от Асоциацията на издателите. „При стрийминг услугите нещата не стоят така. Те плащат, например, според броя минути или часове, през които книгата се слуша.“
През януари „Флаюстер“, част от медийната група Де Пи Джи Медия (DPG Media), заяви пред Ен О Ес, че хонорарите, които издателите получават, са в съответствие с пазара, но отказа да обясни как се изчисляват плащанията. Друга популярна платформа – „Кобо+“, също заяви, че „не желае да споделя подробности“ за тарифите и произтичащите от тях приходи.
Авторът на бестселъри Лекс Палео също забелязва, че печалбите от аудиокнигите не стигат до писателите и издателствата. Той смята, че те отиват предимно при големите платформи за аудиокниги, като например „Сторител“ (Storytel), „Спотифай“ (Spotify) и „Букбийт“ (Bookbeat).
Според него приходите от стрийминг услугите не са съизмерими с тези от „физическите книги“. Въпреки това той счита, че платформите за аудиокниги са ценно допълнение към пазара. По думите му, те са нещо като реклама, благодарение на която хора, които обикновено не влизат в контакт с книги, сега го правят. „Това е начин да ги запознаеш с твоето творчество“, казва Палeо. Той също така смята, че и самите писатели трябва да поемат отговорност и да бъдат внимателни, когато подписват договор с издателство.
Източник: БТА
Икономика
Горивата у нас продължават да поскъпват и през тази седмица, дизелът се повиши до 1,95 евро за литър

Горивата у нас продължават да поскъпват и през тази седмица, показват данните на платформата „Фюело“.
Най-голямо е повишението на цената на дизела през седмицата – с 3,72 процента. Средната цена на този вид гориво е нараснала от 1,88 евро за литър на 13 септември на 1,95 евро днес. За последния месец дизелът е поскъпнал със 7,14 на сто или с 0,13 евро.
Най-масовият бензин А95 е поскъпнал средно с 0,05 евро за литър или с 3,07 процента през тази седмица. Средната му цена се е повишила от 1,63 евро на 1,68 евро за литър от днес. На месечна база ръстът на цената му е 7,69 на сто или 0,12 евро за литър.
При пропан-бутана повишението за седмицата е 0,01 евро за литър или с 1,47 на сто. През последния месец този вид гориво е поскъпнало с 6,15 процента или 0,04 евро за литър.
Метанът също е поскъпнал. Средната му цена е нараснала с 0,01 евро за килограм или 0,72 на сто през седмицата, сочат данните на платформата. За месец поскъпването е с 6,87 на сто или с 0,09 евро за килограм.
БТА припомня, че на 18 септември правителството обяви, че премахва акциза върху пропан-бутана като част от пакет мерки във връзка с високите цени на горивата.
Освен премахване на акциза на пропан-бутана правителството ще приложи подкрепа под формата на субсидии, които ще бъдат насочени към структуроопределящи сектори, включително публичен транспорт, ученически превози, медицински транспорт.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 1 месецЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 1 месецЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 4 седмициСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 1 месецВтори бронз за ансамбъла на България на финалите на шампионата на планетата във Франкфурт
-
Обществопреди 1 месецВъздухът в София се подобрява, очаква се трайно разсейване на дима от Сърбия
