Конституционният съд на Грузия започна разглеждането на иск, внесен от управляващата партия „Грузинска мечта“, с който се цели забраната на пет водещи опозиционни формации. Според критиците подобен ход на практика би премахнал политическата конкуренция в страната, предаде Асошиейтед прес.

Делото е поредната стъпка в продължаващите репресии срещу инакомислието в Грузия през последните години. Те се засилиха след масовите протести, избухнали след решението на правителството да прекрати преговорите за присъединяване към Европейския съюз.

Властите се опитват да ограничат протестите, които продължават почти ежедневно от ноември 2024 г., чрез масови арести, глоби, затягане на правилата за обществени събирания, както и чрез приемането на редица закони, насочени срещу правозащитни организации, неправителствени структури и независими медии.

Критиците твърдят, че част от тези закони са вдъхновени от руски закони, използвани от президента Владимир Путин за потискане на опозицията.

Докато седемчленният съдийски състав разглеждаше делото в черноморския град Батуми, пред сградата на съда се събраха протестиращи. Искът е насочен срещу основните прозападни опозиционни сили: „Единно национално движение“, „Коалиция за промяна“, „Силна Грузия“, „Федералистите“ и „Гахария за Грузия“.

Управляващата партия настоява съдът да обяви дейността на тези формации за противоконституционна и да ги забрани, като ги обвинява, че се стремят да свалят или променят със сила конституционния ред и да подкопаят независимостта и териториалната цялост на страната. Заседанията са насрочени до утре.

Опозиционните лидери отхвърлят обвиненията и твърдят, че „Грузинска мечта“ използва съдебната система, за да отстрани основните си конкуренти преди следващите парламентарни избори, насрочени за 2028 г.

„Това не е просто забрана на политически партии. Това е краят на демокрацията в Грузия“, заяви заместник-председателят на „Единното национално движение“ Иракли Павленишвили.

В основата на иска е отказът на опозицията да признае легитимността на избрания парламент, което според вносителите представлява част от кампания за саботаж.

Четири от петте засегнати партии съвместно спечелиха около 38 процента от гласовете и съответно парламентарни места на изборите през 2024 г. според официалните резултати. „Грузинска мечта“ спечели изборите и затвърди дългогодишното си политическо господство.

„Единното национално движение“, „Коалиция за промяна“ и „Силна Грузия“ се отказаха от мандатите си, заявявайки, че изборите са били манипулирани. Единствената опозиционна партия, останала в парламента, е „Гахария за Грузия“, която разполага с 11 от общо 150 места.

Премиерът Иракли Кобахидзе защити иска вчера, като заяви, че изборната подкрепа не трябва да определя дали дадена партия има право да съществува, и нарече грузинската опозиция „либерални фашисти“.

„Важно е какви политики провеждат политическите партии и дали те по същество са противоконституционни. Именно това се стремим да докажем с нашия иск“, каза Кобахидзе.

Лидерът на „Коалиция за промяна“ Зураб Джапаридзе заяви, че истинската цел е да се попречи на опозицията да оспори властта на „Грузинска мечта“ на изборите през 2028 г.

„Те на практика искат да се отърват от всички политически лидери и партии, които участваха в изборите през 2024 г.“, каза той.

Джапаридзе предупреди, че ако Конституционният съд се произнесе в полза на управляващите, опозиционни лидери може да се окажат в затвора или в изгнание, а стотици хора, включени в кандидатските листи на опозицията, да загубят правото си да участват в политиката.

„Това ще означава, че всеки критичен глас, всяко несъгласие ще бъде обявявано за противоконституционно“, заяви Ана Бучукури от партията „Гахария за Грузия“, като добави, че според нея „забраната ще се случи“.

Сандро Барамидзе, ръководител на програмата за човешки права и върховенство на закона в „Трансперънси Интернешънъл Грузия“, заяви, че искът не съдържа конституционни основания за забрана на която и да е от засегнатите партии. Според него Конституцията на Грузия позволява забрана на политически партии само при ограничен брой обстоятелства, включително подготовка на насилствен преврат или разпалване на омраза и враждебност.

„Нито едно от тези основания не е налице в конкретния случай“, подчертава Барамидзе. Според него уважаването на иска би било „пълен произвол“.

Източник: БТА