Политическата мисия на ООН в Сомалия приключва в събота, слагайки край на повече от три десетилетия последователни мисии на световната организация, помогнали за възстановяването на Сомалия от опустошителната гражданска война, предаде Асошиейтед прес.

Приключването на мисията оставя без договорен механизъм за заместването ѝ, който да помага на съперничещите си лидери да разрешават споровете помежду си.

Правителството определя закриването на мисията като важен етап в способността на Сомалия да управлява самостоятелно своите дела. Опозиционни представители и анализатори обаче предупреждават, че това се случва в момент, когато правото на президента да остане на поста си е оспорвано, свързани с „Ал Каида“ бойци продължават да водят сражения, а сушата задълбочава хуманитарните проблеми на Сомалия.

През 2024 г. правителството на Сомалия поиска от ООН да закрие мисията. Впоследствие Съветът за сигурност одобри двугодишен преходен период, през който нейните функции да бъдат поети от сомалийските институции и други структури на ООН.

Оттеглящата се Мисия на ООН за преходна помощ в Сомалия съветваше сомалийските лидери и подпомагаше разрешаването на политически спорове.

Войските на Африканския съюз ще продължат да подкрепят сомалийските сили в борбата им срещу бойците, а хуманитарните агенции на ООН ще останат в Сомалия. Отделна служба на ООН ще продължи да осигурява доставки, транспорт и друга подкрепа за войските на Африканския съюз и някои сомалийски сили за сигурност.

Централното правителство на Сомалия се разпадна, след като диктаторът Мохамед Сиад Баре беше свален от власт през 1991 г. Сраженията между съперничещи си фракции, организирани на кланов принцип, оставиха страната без функциониращо централно управление, докато войната и гладът опустошаваха местните общности.

През 1992 г. САЩ започнаха операцията „Възстановяване на надеждата“ (Restore Hope), за да осигурят защитата на доставките на хуманитарна помощ за засегнатите от глада. На следващата година 18 американски военнослужещи загинаха в битката в Могадишу, известна като Black Hawk Down, или „Свалянето на хеликоптера „Блек Хок“, което допринесе за прекратяването на американската военна мисия.

След като през март 1995 г. мироопазващите сили на ООН се изтеглиха, без да успеят да постигнат трайно политическо споразумение, организацията създаде гражданска политическа служба, която да насърчава помирението.

Тази служба помогна на сомалийските лидери да сложат край на официалния преходен период в Сомалия през 2012 г. Тогава беше приета временна конституция, беше сформиран нов федерален парламент и беше избран президент.

Последователните политически мисии на ООН подкрепяха произвеждането на избори, развитието на правосъдните институции и изграждането на регионални администрации, които споделят властта с федералното правителство. През 2016 г. мисията подкрепи регионален екип, който съдейства за прилагането на примирие между силите на две съперничещи си регионални администрации – Пунтленд и Галмудуг, в централната част на Сомалия.

Възстановяването на институциите обаче не разреши споровете за политическата власт и не осигури контрол на правителството над цялата територия на страната.

Свързаната с „Ал Каида“ ислямистка групировка „Аш Шабаб“ контролира обширни селски райони и извършва нападения в Могадишу и други градове. Военнослужещ, оцелял след засада в Южна Сомалия, заяви пред Асошиейтед прес, че най-малко 20 войници са били убити при последното нападение в понеделник. Сомалийското правителство обаче не съобщи за загуби сред военнослужещите, а данните за жертвите не могат да бъдат проверени чрез независим източник.

Повтарящите се периоди на суша и наводнения задълбочават последиците от несигурността. Семейства напускат домовете си заради провалени реколти и загинал добитък, гладът се разраства, а финансирането на хуманитарната помощ намалява.

Междувременно продължава и спорът дали президентът Хасан Шейх Мохамуд и парламентът имат законното право да останат на постовете си.

Спрямо предишните четиригодишни мандати правомощията на Мохамуд трябваше да изтекат на 15 май, а тези на парламента – на 14 април. Парламентът обаче одобри конституционни промени, с които мандатите бяха увеличени на пет години. Правителството твърди, че тези промени позволяват на настоящия президент и на депутатите да останат на постовете си до 2027 г.

Опозиционните лидери отхвърлят прилагането на промените спрямо настоящите управляващи и заявяват, че мандатите им вече са изтекли.

През юни в Могадишу се стигна до сблъсъци между привърженици на опозицията и силите за сигурност в навечерието на планиран протест срещу предполагаеми нарушения на конституцията и опитите за удължаване на мандата на Мохамуд. Жители съобщиха за интензивна стрелба и напуснаха домовете си.

Тогавашният специален представител на генералния секретар на ООН Джеймс Суон се опита да посредничи за постигането на споразумение за изборите чрез отделни срещи с правителството, опозиционните лидери и регионалните администрации. Преговорите през юли, подкрепени от мисията, приключиха без разрешаване на спора.

Мохамед Хюсеин Гаас, директор на Институт за изследване на мира РААД в Могадишу, заяви, че оттеглянето на мисията на ООН ще премахне важен канал за посредничество. „Сомалия може да се окаже изправена пред политическа криза без договорен механизъм за овладяването ѝ“, каза той пред АП.

Той предупреди, че разногласията могат да доведат до взаимни претенции за легитимност и да разкъсат координацията между силите за сигурност.

В писмо от септември, с което АП разполага, опозиционният Съвет за бъдещето на Сомалия поиска създаването на международен механизъм за посредничество след закриването на мисията.

Вицепремиерът Салах Ахмед Джама изрази различна оценка по време на церемонията за изпращане на мисията, която се състоя в понеделник в Могадишу. „Церемонията символизира факта, че Сомалия е оставила зад гърба си преходния период и проблемите“, заяви Джама.

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призна наличието на сериозни политически, свързани със сигурността и хуманитарни предизвикателства в изявление по повод закриването на мисията и призова за устойчива международна подкрепа.

Сомалийският президент покани политическите лидери на преговори по въпросите за изборите между 14 и 18 ноември, но основните опозиционни групи все още не са потвърдили дали ще участват. Дотогава политическата мисия на ООН, която подпомагаше посредничеството между тях, вече ще е прекратила дейността си.

Източник: БТА

Салвадор изпрати в Хаити контингент от над 2000 военнослужещи, за да бъдат спасени четирима салвадорски военни, обявени в неизвестност преди 10 дни след засада, устроена от въоръжени банди, обяви вчера правителството на централноамериканската държава, цитирано от Франс прес и Ройтерс.

Четиримата войници, които бяха част от Силите за борба срещу въоръжените банди, подкрепяни от ООН, изчезнаха на 18 октомври, след като въоръжени мъже нападнаха бронирания им автомобил, с който военните се опитваха да стигнат до базата си от пазар в покрайнините на хаитянската столица Порт о Пренс.

„Салвадор изпраща над 2000 войници, за да спаси четиримата специалисти по авиационна техника в рамките на мащабна операция, подкрепена от правителствата на различни държави и от международни организации“, уточни салвадорското Министерство на външните работи.

Вчера президентът на Салвадор Наиб Букеле проведе телефонен разговор с премиера на Хаити Аликс Дидие Фис-Еме относно провеждането на спасителната операция.

„В хода на разговора двамата държавници потвърдиха ангажимента си да засилят двустранното сътрудничество и съвместните операции в рамките на Силите за борба срещу въоръжените банди, за да бъде оказана подкрепа по-специално на спасителните операции и да бъдат разрешени проблемите със сигурността“, посочи правителството на Хаити.

Преди седмица Наиб Букеле написа публикация в социалната мрежа Екс, с която заплаши, че ще унищожи хаитянските въоръжени банди по същия начин както е премахнал салвадорските групировки, ако не бъдат освободени салвадорските военнослужещи.

В Хаити, която е най-многолюдната държава в Карибския регион, не са били произвеждани избори от 2016 г., а срещу президента на страната бе извършено покушение през 2021 г. Неговите приемници отложиха произвеждането на избори под предлог, че ситуацията със сигурността е нестабилна поради разширяването на териториите, контролирани от престъпни групировки.

От 2024 г. на острова са разположени чуждестранни войски в рамките на мисии на ООН, за да подпомогнат хаитянската полиция да гарантира сигурността на жилищните квартали и произвеждането на легитимни избори.

През юли тази година Избирателният съвет на Хаити насрочи дългоочакваните парламентарни и президентски избори на 13 декември, но по-рано този месец ведомството обяви, че изборите се отлагат за неопределен срок. Новият избирателен график бе оповестен вчера, като първият тур на двойните избори ще се състои на 18 юли следващата година, а местни избори ще се произведат на 4 октомври.

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА