Творчески проект, кандидатстващ за финансиране от Национален фонд „Култура“ (НФК), е имал повече шансове да бъде одобрен, ако е административно и технически изряден, отколкото ако е с висока художествена стойност. Липса на правила и субективизъм при определянето на условията за кандидатстване и оценяване, преразход на средствата за персонал и изплащане на служителите на средства за работно облекло срещу представени фактури за бельо, туристически обувки и клинове.

Това са част от констатациите на Сметната палата след одит на управлението на публичните средства и дейности на НФК за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., приет през юли 2026 г. и публикуван на интернет страницата на Сметната палата.

Одитът констатира редица несъответствия с правната рамка, които пречат на осигуряването на гаранции, че държавата подпомага проекти, съответстващи на дългосрочната национална културна политика.

В одитния доклад се отбелязва, че след края на одитирания период са взети мерки за ограничаване на рисковете и слабостите на управление на НФК, като през 2024 г. са приети нормативни промени, които целят подобряване на работата на Фонда.

НФК е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на културата, чиято дейност е регламентирана в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), напомнят от Сметната палата.

За тригодишния одитиран период Фондът е разполагал с общо 66, 5 млн. лв. За 2021 г. средствата са 23,2 млн. лева, през 2022 – близо 34,5 млн. лв., от които към 176 хил. лева остават неусвоени, а през 2023 г. – 8,9 млн. лв. За финансиране на творчески проекти са изхарчени малко над 63 млн. лв. (95 на сто от всички разходи на фонда за периода).
При извършените от Сметната палата проверки на 63 договора за финансиране на проекти по девет конкурсни програми, обявени от НФК през одитирания период, са установени съществени несъответствия с изискванията на нормативните актове.

1. Рискове при провеждане на конкурси и сключване на договори

• Липса на методика за оценяване:

За целия одитиран период не са били приети и публикувани методики за оценяване, които да обясняват как точно експертните комисии формират оценките си за проектите, което ги прави непрозрачни и субективни и става повод за съдебни искове срещу Фонда.

• Подценяване на културното съдържание:

Макар художественият потенциал и приносът към българската култура да са заложени като задължителни критерии по наредба, за тях не са разписани показатели, които да дадат яснота как точно се формират точките за „талант“ или „уникалност“. Вместо това са използвани „допълнителни критерии“ за оценка, които са давали превес на административни и технически показатели на проектите (подадени всички документи, формулярите попълнени правилно, информация за вида на проекта, бюджетни разчети, графици за изпълнение, наличие на съфинансиране), а не на тяхната културна стойност.

Относителният дял на точките за технически показатели е бил по-голям от този за самото културно съдържание.

Липса на оценяване по задължителни художествени критерии за „художествен и естетически потенциал“ и „принос за развитието на уникалността на българската култура“ е установена при програми за 2021 г. като „Едногодишен грант“, „Цирково изкуство“ и „Музикални инициативи“. При програма „Мобилност и развитие“ 2023 г. одитът констатира, че в условията за кандидатстване изобщо не са приети художествени и естетически критерии за качество.
.
• Ограничаване на начина на кандидатстване:

Одитният екип е установил, че е допускано подаването на документи само и единствено по електронен път, макар че в нормативната уредба е предвидена възможност и за физическо изпращане на адреса на Фонда.

• Нередности при документите

През одитирания период не е имало утвърден образец на „формуляр за участие“. Кандидатите са попълвали форми, базирани в електронната система, чието съдържание е варирало и понякога е пропускало задължителни по наредба реквизити, като например информация за собствено съфинансиране за проекти с финансова подкрепа над 15 000 лв. Много договори и анекси са сключвани или изменяни от изпълнителния директор по искане на изпълнителите, без решение на УС, което е извън неговите правомощия. При част от програмите договорите са сключвани след изтичане на нормативно определения двуседмичен срок.

2. Забавяне на проверки и плащания

• Няма срокове:

Във вътрешните правила на Фонда не са зададени крайни срокове, в които служителите трябва да приключат проверката на един отчет на бенефициент. Например за програми от 2022 г. („Любителско творчество“, „Творческо развитие“ и „Социално ангажирани изкуства“) проверките на финансовите отчети са извършвани едва през втората половина на 2024 г. При програмата

„Творчески стипендии“ 2022 г. последващата проверка, която изисква пълен преглед на всички документи на всички бенефициенти, изобщо не е била извършена към момента на одита.

• Последствия от забавянето:

Най-прекият резултат от забавянето на административните процедури и плащания са финансови загуби за държавата заради неустойки. Например за външна консултантска услуга по ПВУ, поради забава на плащането от декември 2023 г. до април 2024 г., държавата е изплатила на изпълнителя неустойка в размер на 2342 лв.

Одитът установява множество случаи на отчетени недопустими разходи по проекти (например за алкохол и кетъринг за „заключителен коктейл“, нощувки и храна, гориво или възстановим ДДС), които са приети от Фонда или са останали неоткрити поради забавените проверки.

За творческите проекти финансирането обикновено се плаща авансово на един транш веднага след подписване на договора. Но тъй като в договора няма изискване за документ за окончателно приемане на изпълнението, бенефициентите остават в несигурност за дълъг период от време дали разходите им ще бъдат окончателно признати.

3. Нередности в управлението

• Решения „на парче“:

Управителният съвет често е приемал „условия за програмите“, вместо официални решения за обявяване на конкурси. В други официални решения на УС липсва конкретна информация за общия размер на средствата, сроковете или специалните изисквания към участниците, като тези детайли се появяват едва в публикуваните условия.

• Протоколи от заседания без подписи:

Те често са подписани само от председателя (министъра или зам.-министъра), но не и от членовете на УС, като не съдържат информация за начина на гласуване и липсват обсъжданите материали. Това не позволява да се потвърди със сигурност наличието на кворум и легитимността на решенията.
.
• Неприсъствени заседания:

Практиката за гласуване по електронен път е продължила незаконно и след отпадането на епидемичните мерки (01.06.2022 г.), без да са осигурени правила за сигурност на вота.

• Изтекъл мандат:

През одитирания период са се сменили шестима министри, а мандатът на УС, назначен през ноември 2021 г., е изтекъл през ноември 2023 г., като след това не е назначаван нов състав. Това поставя под риск законосъобразността на всички последващи решения.

4. Преразход на средства за персонал и незаконосъобразни харчове

• Заплати и възнаграждения

За тригодишния период на одита отчетените разходи за заплати и възнаграждения по трудови и извънтрудови правоотношения (основно за членове на експертни комисии) са надвишили с близо 600 000 лева лимитите, утвърдени от Министерството на културата, което е нарушение на Закона за публичните финанси. Изразходвани са общо 1,8 млн. лв., от които близо 551 хил. лева са възнаграждения по трудови правоотношения и 1,2 млн. лв .- по извънтрудови правоотношения. През 2021 г. преразходът от близо 146 хил. лв. се дължи изцяло на изплатените възнаграждения по граждански договори. През 2022 г. е най-голямо надвишаване на лимитите, като общият преразход по двата параграфа е от 316 хил. лв. За 2023 г. надвишаването е със 132 хил. лева, като отново е концентрирано при извънтрудовите правоотношения.

• Работно облекло

13 779 лв. са изплатени за работно облекло в нарушение на трудовото законодателство. Установено е, че под формата на „работно облекло“ служителите на Фонда са закупували артикули като рокли, чанти, бельо, боксери, клинове, колани, гащеризони и туристически обувки. Средства за облекло са изплащани и на изпълнителния директор (общо 1600 лв.), което също е извън нормативната уредба

• Карти за градски транспорт

Общо 15 811 лв. са изразходвани за едногодишни карти. За сумата от 3 650 лв. е доказано, че е изплатена напълно неоснователно и незаконосъобразно, тъй като са предоставени на лица, които не са служители на фонда (изпълнители по граждански договори), или на служители, чиито функции не изискват пътуване. За останалата част от сумата липсват списъци с получателите, което не позволява да се потвърди тяхната законосъобразност.

5. Нарушения при обществените поръчки

Сметната палата е установила ограничаване на конкуренцията, изисквани грешни документи, пропуски във вътрешните правила и управлението на риска. При 5 договора липсват приемо-предавателни протоколи, един договор е без месечни задания, което не позволява да се потвърди, че дейностите действително са извършени. В един случай са приети и платени ремонтни дейности, които не са били част от предмета на договора. В три случая предварителният контрол е документиран с грешни контролни листове (за разход, вместо за поемане на задължение), което обезсмисля самата проверка.

6. Закъснения по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)

Изпълнението на дейностите по ПВУ (Проект 42) е съпътствано от значително забавяне в НФК. Като основни причини за това са посочени ограниченият административен капацитет и огромният обем от текущи задачи поради многократно увеличения бюджет на Фонда, честите смени в ръководството, новата правна рамка, която е изисквала време за усвояване от администрацията.

Промени през 2024 г.

В одитния доклад на Сметната палата се отбелязва, че след края на одитирания период започват съществени реформи в правната рамка и управлението на НФК, насочени към ограничаване на рисковете и слабостите.

През февруари 2024 г. влизат в сила изменения в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК), които променят начина на регламентиране на дейността на Фонда. С постановление на Министерския съвет от 27.12.2024 г. е приет Устройствен правилник, който за първи път детайлно урежда структурата, функциите, числеността на персонала и организацията на работа на Фонда, както и мерките за предотвратяване на конфликт на интереси. Дългогодишната Наредба № Н-5 е заменена от Наредба № 6 от 21.11.2024 г., която въвежда нови общи условия за провеждане на конкурси, критерии за оценка на проекти и правила за допустимост на разходите. Направени са и промени в Управителния съвет (УС), като са въведени изисквания за ценз и опит, конкурс за директор, увеличаване на административния капацитет с назначаването на повече персонал. Прави се ревизия на процедурите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като се отменят незаконосъобразни схеми за безвъзмездна помощ (например за създаване на български продукции и за износ на пазари в ЕС).

В резултат на извършения одит, Сметната палата дава на изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“ две препоръки. Крайният срок за изпълнението им е 30.10.2026 г.

Виж още за:

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg