Свържете се с нас

Икономика

„Файненшъл таймс“: Сделката за чуждестранните активи на „Лукойл“, включително рафинерията в България, очаква окончателно одобрение от САЩ

Сделката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil), оценен на 20 млрд. долара, към американската инвестиционна група „Карлайл“ (Carlyle) остава блокирана в процедурата за одобрение от американските власти, според запознати източници. Сред активите са рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, пише „Файненшъл таймс“. 

Предложената сделка обхваща дейности в 17 държави. Според източниците тя е получила разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, но все още очаква окончателно одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп.

Процесът продължава вече близо десет месеца, като решението се разглежда междуведомствено с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.

От „Карлайл“ заявяват, че приключването на сделката би позволило да бъде увеличено производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и да се облекчи напрежението на световните горивни пазари.

„Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“, посочва инвестиционната компания.

По думите ѝ след сключването на условното споразумение по-рано тази година се очаква решение за бъдещето на активите.

Общият капацитет на трите европейски рафинерии е около 400 000 барела петрол дневно. „Петротел“ обаче не работи от миналата година, когато в предприятието започнаха планови ремонти.

Според източник, запознат с преговорите, финализирането на сделката би позволило въвеждането в експлоатация на допълнителен рафиниращ капацитет от между 100 000 и 150 000 барела дневно.

Забавянето съвпада с недостиг на горива, особено на дизел, вследствие на конфликта в Близкия изток и украинските атаки срещу руски рафинерии. Това засилва натиска върху цените в САЩ и Европа.

Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година като част от усилията за увеличаване на натиска върху Москва заради войната в Украйна. Мерките отделиха международните операции на дружеството от руската компания майка.

САЩ блокираха по-ранен опит на търговската компания „Гънвър“ (Gunvor) да придобие активите. През март „Лукойл“ отписа около 20 млрд. долара от стойността на бизнеса.

Чуждестранният портфейл включва и около 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ, с производство от приблизително 250 000 барела дневно. Според друг източник несигурността около бъдещия собственик възпира инвестициите в активите.

Американските власти многократно удължаваха временните лицензи, позволяващи продължаването на дейността. Последното удължаване е до 22 октомври – почти година след началото на преговорите на „Карлайл“ за придобиването.

Сделката отново привлече внимание след приемането тази седмица от Конгреса на законопроекта на сенатор Линдзи Греъм за засилване на натиска върху руските енергийна и отбранителна индустрия. Той дава право на президента да налага мита до 100 на сто на държави, които купуват руски нефт и газ.

Белият дом и Министерството на финансите на САЩ са отказали коментар.

Източник: БТА

Икономика

Киберсигурността в ЕС остава недостатъчно координирана между страните членки, отчита Европейската сметна палата

Ограниченият обмен на информация между 27-те държави членки на Европейския съюз и забавянето при създаването на обща система за предупреждение са сред основните слабости в действията на Общността при инциденти с киберсигурността, посочва Европейската сметна палата (ЕСП) в доклад, публикуван днес и оповестен от Франс прес.

Въпреки че за периода 2021–2027 г. ЕС е предвидил общо 1,4 млрд. евро за киберсигурност и през последните години е разширил законодателната си рамка, „ограниченият обмен на информация, пропуските при докладването на инциденти и значителните забавяния при прилагането на мерките пречат на мрежите и механизмите на ЕС да разгърнат пълния си потенциал“, отбелязва институцията.

Макар през последните години държавите членки да са затегнали правилата си, Европейската сметна палата посочва, че Директивата относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност, включваща защита на мрежовите и информационните системи (МИС) или т.нар. Директива МИС 2, която задължава докладването на инциденти пред компетентните органи, все още не е въведена в националното законодателство на всички държави членки. Сред тях е и Франция, въпреки че крайният срок за въвеждането на директивата в националното ѝ законодателство е изтекъл преди близо две години, припомня АФП.

България въведе в националното си законодателство Директива МИС 2 в началото на февруари тази година, когато парламентът прие на второ четене промени в Закона за киберсигурност, с които се въвеждат подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска и докладването на инциденти. 

Освен това продължават да съществуват трудности при „определянето дали даден инцидент има трансгранично въздействие“, както и ограничения, свързани с националната сигурност, отбелязва Сметната палата.

ЕС е създал допълнителна рамка с Акта за киберсолидарност (Cyber Solidarity Act) – законодателство, влязло в сила миналата година, което предвижда създаването на обща система за предупреждение на 27-те държави членки. 

Актът предвижда механизъм за действие при извънредни ситуации, който съчетава взаимопомощ и обмен на информация. Целта е потенциалните кибератаки срещу една или повече държави да бъдат откривани и докладвани по-бързо.

Тези мерки обаче все още не са приложени, отбелязва Сметната палата. При извършването на одита общата платформа за предупреждение все още не е била въведена в експлоатация „поради значителни забавяния при обществените поръчки за придобиване на необходимите инструменти и услуги“.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Българската фондова борса затвори днешната сесия с разнопосочно движение на борсовите индекси

Българската фондова борса затвори днешната сесия с разнопосочно движение на индексите. В първата за седмицата търговия основният индекс на БФБ SOFIX отбеляза ръст от 0,47 на сто до 1458,56 пункта. Широкият индекс BGBX40 е нагоре с 0,35 на сто до 238,19 пункта. Индексът на пазара за растеж „Бийм“ се понижи с 1,07 на сто до 123,96 пункта. BGREIT остава без измненение, докато BGTR30 регистрира увеличение с 0,35 на сто до ниво 1140,61 пункта.

Оборотът на основния пазар на борсата днес достигна 787 596  евро. На пазара MTF BSE International, където се търгуват акции на международни компании, бяха сключени сделки за 172 112  евро, а на пазара за растеж „Бийм“ – за 34 329 евро.

Акциите на „Шелли груп“ ЕД поскъпват с 0,16 на сто до 64,40 евро едната. Книжата на „Еврохолд България“ са нагоре с 0,79 на сто и се търгуваха на 1,27 евро за брой. Акциите на „Софарма“ АД поевтиняват с 0,79 на сто до 2,50 евро едната. Цената на книжата на „Химимпорт“ АД се повиши с 0,80 на сто до 0,63 евро едната. Книжата на „Българска фондова борса“ АД остават без промяна – на ниво 7,56 евро едната. Акциите на „Уайзър технолоджи“ АД поевтиняват с 0,58 на сто до 1,70 евро за акция.

/ИЦ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

САЩ договарят сделка за закупуване на поташ от Беларус, съобщи Доналд Тръмп

Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон работи по „мащабна“ сделка за покупки на поташ (калиев карбонат) от Беларус, като допълни, че цената ще бъде по-ниска от тази, която САЩ плащат в момента на Канада за суровината, предаде Ройтерс.

„Съединените щати работят по мащабна сделка за закупуване на поташ от Беларус“, посочи днес Тръмп в публикация в социалната мрежа „Трут сошъл“ (Truth Social).

„Цената ще бъде значително по-ниска от тази, която плащаме в момента на Канада, което е много добра новина за нашите фермери и животновъди“, добави държаният глава.

Съединените щати осигуряват по-голямата част от вноса си на поташ от Канада. Химичното съединение помага за повишаване на устойчивостта на растенията към болести, подобряване на качеството на реколтата и увеличаване на добивите.

Президентът Александър Лукашенко заяви по-рано през септември, че Беларус вече продава поташ на САЩ, съобщи тогава беларуската държавна информационна агенция „Белта“.

Беларус е близък съюзник на Русия и е обект на санкции от страна на много западни страни, но отношенията на страната със САЩ се затоплиха през изминалата година след поредица от освобождавания на политически затворници, постигнато с посредничеството на Вашингтон, припомня Ройтерс.

След едно от освобождаванията през декември миналата година САЩ заявиха, че ще отменят санкциите срещу беларуския калиев карбонат, който е важна съставка в торовете. 

/ИЦ/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 31 минути

Джани Инфантино изрази готовността си за диалог относно реформите пред ръководството на ФИФА

Святпреди 53 минути

Меркел призова германската партия ХДС да изгради мостове след изборните неуспехи

Балканипреди 58 минути

МИНА: Летищата на Черна гора са обслужили три милиона пътници през тази година

Святпреди 2 часа

Рейтингът на одобрение на Тръмп спадна до рекордно ниско ниво от 32%, според проучване на Ройтерс/Ипсос

Святпреди 2 часа

Тръмп откри новата хеликоптерна площадка на Белия дом на фона на спор за достъпа на медиите до президентските събития

Спортпреди 2 часа

Двукратната олимпийска шампионка по плуване Татяна Смит реши да поднови кариерата си

Святпреди 2 часа

Губернаторът на Калифорния обяви извънредно положение заради наближаването на „Ел Ниньо“

Святпреди 2 часа

Полицията в Южна Африка съобщи, че е арестувала 3 заподозрени във връзка с едно от поредицата убийства на жени

Спортпреди 2 часа

Девет българки ще участват в основната схема на турнира W50 в Пловдив

Спортпреди 2 часа

Хебър постигна убедителна победа като гост на Монтана в среща от десетия кръг на Втора лига

Святпреди 2 часа

Активисти за защита на животните са открили над 75 котки, отглеждани в малък апартамент в Париж при изключително лоши условия

Святпреди 2 часа

Бразилският президент се срещна днес с кмета на Ню Йорк

Българияпреди 5 дни

Общинските съветници в Казанлък ще обсъдят бюджета и инвестиционната програма за 2026 година

Българияпреди 5 дни

Всеки трябва да носи лична отговорност за града, а не да очаква само от другите, каза кметът на София Васил Терзиев

Святпреди 5 дни

Пожар в словашки завод за боеприпаси, избухнал вчера, вече е потушен и няма пострадали, съобщи собственикът

Святпреди 5 дни

Западни издания коментират поканата на Урсула фон дер Лайен към Канада да стане първият асоцииран член на ЕС

Балканипреди 5 дни

Социалдемократическата партия е готова да поеме управлението на Румъния, заяви лидерът ѝ Сорин Гриндяну на консултациите при президента

Балканипреди 5 дни

Държавната телевизия на Босна и Херцеговина орязва програмата си заради тежко финансово състояние

Българияпреди 5 дни

Общинските съветници ще обсъдят проекта за бюджет на Община Каспичан за 2026 г. и отчет за изпълнение на бюджета за 2025 година

Българияпреди 5 дни

Правителството предстои да определи размера на линията на бедност за страната за 2027 година

Икономикапреди 5 дни

Цените на дизела в Германия достигнаха рекордно високи нива, съобщи Асоциацията на германските автомобилисти

Българияпреди 5 дни

Общинският съвет в град Искър ще гласува бюджета на общината за 2026 г.

Българияпреди 5 дни

Премиерът Румен Радев ще награди българските олимпийци по природни науки и техните ръководители

Спортпреди 5 дни

Председателят на БФ Борба Станка Златева: Продължаваме програмата за възраждане на българската борба

Новини