Свят
Американски и британски издания коментират възобновената размяна на удари между Иран и САЩ след месеци на затишие

Възобновяването след месеци на затишие на атаките на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) срещу американски военни бази в Близкия изток е една от основните теми в днешните американски и британски издания.
Великобритания
Иран вчера обяви, че е нанесъл удар по американска военна база в Бахрейн, която често бе атакувана по време на войната в Близкия изток, отбелязва британският в. „Телеграф“.
След продължило известно време затишие в атаките Бахрейн, където се намира голяма американска военноморска база, бе атакуван два пъти в рамките на три дни, след като Иран съобщи и за нападение в петък, посочва изданието.
Продължаващите от месеци дипломатически усилия не успяха да сложат край на войната, започнала с изненадващи удари на САЩ и Израел, при които бе убит върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, коментира вестникът.
Междувременно в Йемен подкрепяните от Иран бунтовници хуси напреднаха срещу проправителствените сили в южната част на страната, отваряйки потенциален път за атака към Аден, където се установи правителството, и тези събития засилиха песимизма относно шансовете за дипломатически пробив в региона, пише в. „Гардиън“.
КГИР заяви, че е изстрелял шест дрона срещу американски радар за противовъздушна отбрана във военновъздушната база Рифа в отговор на „враждебните действия на САЩ“, след като американските сили нанесоха поредица от удари срещу ирански цели през последните седмици, посочва вестникът.
В Бахрейн се намират важни американски военни бази, включително аванпост, в който преди войната бяха разположени командването на Пети флот на САЩ и Централното командване на военноморските сили на САЩ, като той действаше като координационен център на военните операции в Близкия изток, обръща внимание изданието.
САЩ
Възобновяването на атаките идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ „ще поддържат статуквото“ във войната си с Иран, пише в. „Вашингтон Пост“. Миналата седмица Тръмп намекна, че мащабна военна ескалация е малко вероятна, но също така заяви, че дипломатическо решение за прекратяване на войната не е необходимо, припомня изданието.
Вестникът цитира президента на мозъчния тръст „Емирейтс Полиси Сентър“ Ебтесам ал Кетби, според когото вчерашната атака бележи „връщане към използването на територията на страните от Персийския залив като място за размяна на военни послания с Вашингтон“.
„Иран изглежда иска да засили военния натиск, без да се впуска в пълномащабна конфронтация, като използва този натиск, за да подобри позицията си в преговорите“, смята Кетби. „Повтарящите се атаки срещу Бахрейн обаче носят риск от погрешна преценка и биха могли да доведат до нова вълна на ескалация“, предупреждава експертът.
През последните седмици в Близкия изток се струпват американски военни сили и според официален представител от въоръжените сили на САЩ самолетоносачът „Теодор Рузвелт“ утре ще се присъедини към други два самолетоносача в Близкия изток, пише в. „Ню Йорк Таймс“.
Тръмп през последните месеци няколко пъти промени мнението си дали да разпореди връщане към пълномащабната война, след като първоначалната израелско-американска кампания не успя да принуди Иран да се откаже от ядрената си програма, но предизвика хаос на световните енергийни пазари, което допринесе за разгромната загуба на Републиканската партия на неотдавнашните междинни избори, коментира изданието.
Далеч не е ясно дали нова атака на САЩ или Израел срещу Иран би могла да принуди Техеран да направи отстъпки, посочва „Ню Йорк Таймс“. Ислямската република твърди, че е възстановила военния си потенциал по време на примирието, а американските и израелските власти ще трябва да преценят дали са готови или способни да се справят с иранските атаки с ракети и дронове в Близкия изток, имайки предвид изчерпаните си запаси от противовъздушни ракети, заключава вестникът.
Източник: БТА
Свят
Проукраинският премиер на Латвия се съгласи да състави правителство с националистическата партия „Национален алианс“

Латвийският министър-председател Андрис Кулбергс заяви късно снощи, че центристката му проукраинска партия „Обединена листа“ се е съгласила да състави правителство с националистическата политическа сила Национален алианс (чието официално наименование е Национално обединение „Всичко за Латвия!/Отечество и свобода“) след историческата си победа на парламентарните избори миналия месец, предаде Ройтерс.
„Обединена листа“ спечели 35,3% от гласовете, което е най-убедителната победа на партия на парламентарни избори от извоюването на независимостта на Латвия през 1991 г. Въпреки това политическата формация се нуждаеше от един или двама коалиционни партньори, за да състави правителство на мнозинството.
„Говорих с всички потенциални партньори и направих преценка на позициите им. Предвид нашето дългогодишно сътрудничество и сходни възгледи, решението да работим заедно с Националния алианс е напълно логично“, заяви Кулбергс.
Премиерът Кулбергс дойде на власт през май тази година, след като предишната управляваща коалиция се разпадна заради междупартийни обвинения относно реакцията на отклонили се дронове в латвийското въздушно пространство.
Икономиката на Латвия изостава от тази на балтийските ѝ съседи Литва и Естония вече повече от десетилетие, а Кулбергс обеща да направи промени в управлението, да намали бюрокрацията и да съкрати обществените разходи, припомня Ройтерс.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Кая Калас: Имаме архитектура на сигурност, с която Русия се е съгласила

Имаме архитектура на сигурност, с която Русия се е съгласила, каза върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас пред журналисти преди началото на днешното заседание на европейските външни министри в Брюксел.
По нейните думи проблемът е, че руската страна не се съобразява със съществуващите споразумения за европейската сигурност. Руската страна представи исканията си през 2021 г. и сега ги повтаря, като добавя и нови, отбеляза тя. Според нея това е ясен претекст за продължаване на войната в Украйна.
Трябва да видим отстъпки от руската страна, каза Калас по повод мирните преговори. Тя определи предявените руски искания като „максималистични и абсурдни“.
/ИТ/
Източник: БТА
Свят
Украйна порази ключов мост, свързващ Русия с Крим, което наложи ограничаване на движението, обявиха местните власти

Украйна порази моста, свързващ Русия с Кримския полуостров през Керченския проток, което наложи ограничаване на движението, заяви назначеният от Русия губернатор на Крим Сергей Аксьонов, цитиран от Ройтерс.
Най-дългият мост в Европа, построен след анексирането на полуострова от Русия през 2014 г., е смятан за един от най-значимите инфраструктурни проекти на руския президент Владимир Путин, посочва агенцията.
Украйна атакува моста няколко пъти след избухването на пълномащабната война през 2022 г., включително с пълен с експлозиви камион през октомври 2022 г., когато бяха убити четирима души и капацитетът на моста бе ограничен за няколко месеца.
Днешната атака бе извършена на фона на засилените през последните няколко месеца руски удари срещу мостове в Украйна, включително в столицата Киев, отбелязва Ройтерс.
/ИТ/
Източник: БТА
-
Политикапреди 3 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 3 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 3 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 3 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Бизнеспреди 2 месецаФед вдигна лихвите в САЩ за пръв път от три години
-
Бизнеспреди 2 месецаИзраел и палестинците | Линиите, които се пресичат и изместват
-
Политикапреди 3 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
-
Бизнеспреди 2 месецаСАЩ и Дания се договориха за сигурността на Гренландия
