„…И ако ни запитат: защо продължавате да пишете книги и да строите библиотеки, когато светът видимо върви към края си, превзет от идиоти, то ние можем да отвърнем: а вие защо не строите библиотеки, като гледате как светът върви към края си, бутан от идиоти?“

Българският писател Георги Господинов спечели голямата литературна награда на Стокхолм за 2026 година за своя роман „Градинарят и смъртта“. Престижното отличие, което се присъжда от шведския културен център Kulturhuset Stadsteatern, се споделя с преводачката на книгата на шведски език Хана Сандборг. Двамата ще разделят обща парична премия в размер на 200 000 шведски крони, а официалната церемония по награждаването е насрочена за 19 януари 2027 година в шведската столица.

Наскоро „Градинарят и смъртта“ донесе на Георги Господинов и френската награда „Жан Моне“ за европейска литература за 2026 г. Отличието за книгата, в която той разказва за смъртта на баща си и за живота му в градината, бе обявено през септември. Връчването е насрочено за 21 ноември на фестивала „Европейски литератури“ във френския град Коняк. Френският превод е на Мари Врина. 

Новините около най-четения, превеждан и награждаван по света наш автор Георги Господинов, който успява да прекрачи тъжното ни и безнадеждно битие през литературата си, не спират. Наскоро той сподели и новина „от светлата страна“. Испанският режисьор Педро Алмодовар е прочел „Времеубежище“ и „Градинарят и смъртта“ в преводите на Мария Вутова.

„Господинов има в мое лице един много верен читател“, казва режисьорът на „Всичко за майка ми“. Той разказва, че първо е прочел книгата за бащата на писателя и че тя силно го е развълнувала. В интервю за испанското радио Cadena SER Алмодовар посочва Господинов и аржентинската писателка Саманта Швеблин сред авторите, на които се възхищава. 

Георги Господинов припомни как филмите на Алмодовар са събуждали Испания след Франко и са будели въображението и на българските зрители. А съседството между новините от последните дни описа така: „Шантав свят. Един ден те сочат като потенциален чуждестранен агент, на другия ден Алмодовар те подкрепя.“

На 10 ноември Георги Господинов се върна към първите протести след падането на Тодор Живков.

„Бях на 21, протестирахме, без да знаем как, без да имаме памет за това, надявахме се, пораснахме по площадите, остарявахме там, децата ни пораснаха, протестираха. Не съм спирал да пиша за това, бях 10 години колумнист в Дневник, първата си заплаха получих в един от форумите там. Но през всичките тези възхитителини и отчайващи години сякаш никога не е било толкова схлупено и мрачно. Като човек, писал роман за вируса на миналото и национализма не би трябвало да съм изненадан. Но съм. Как всичко това стана толкова лесно и бързо, обидно лесно. Как забравихме, че свободата не е даденост, а всекидневно усилие. И забравихме ли как всичко може да се преобърне за една нощ, знаем такива, кристални, нощи.
Докато сме в просъница, трака-чука, жан-жин, се коват нови закони и нови окови. За нас са те, братя, както би казал един поет. 10 ноември ли е или 9 септември. Да си спомним и опомним.“

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg

Снимка

Източник: Offnews.bg

Стивън Спилбърг казва, че и днес снима със същия ентусиазъм, с който на 12 години е правил 8-милиметрови уестърни у дома. Режисьорът се върна към първите си филми в разговор с Асошиейтед прес по време на благотворителната гала на Музея на модерното изкуство (MoMA) в Ню Йорк на 12 ноември, където беше почетен за приноса си към киното.

„Аз остарях, но това чувство – не“, каза Спилбърг. За него признанието от MoMA има особена стойност. Още в средата на 30-те години музеят е сред първите, които признават киното за форма на изкуство, припомни режисьорът.

Спилбърг разказа, че рядко тръгва от идеята да снима в определен жанр. По-често го привличат истории, които го изненадват. Така се появява и „Извънземното“ — филмът от 1982 г. за момче, което се сприятелява с извънземно, останало на Земята. „Аз съм малко като хамелеон“, каза режисьорът. Сред любимите му кинематографисти са онези, които с всеки нов филм сменят посоката.

Кариерата му преминава от „Челюсти“, „Близки срещи от третия вид“ и приключенията на Индиана Джоунс до „Спасяването на редник Райън“ и „Списъкът на Шиндлер“. Последният печели седем награди „Оскар“ през 1994 г., включително за най-добър филм и за режисура. На същата церемония „Джурасик парк“ получава още три отличия.

Сред гостите на галата бяха Робърт де Ниро, Дрю Баримор, Мишел Уилямс, Емили Блънт и Джон Кразински. В дъждовната нюйоркска вечер Спилбърг излезе до входа, за да посрещне с прегръдка дългогодишния си приятел Мартин Скорсезе. Том Круз откри вечерта с изненадваща поява. Ариана ДеБоуз изпълни Somewhere от „Уестсайдска история“, а Брус Спрингстийн представи акустична версия на Dancing in the Dark.

В благодарствената си реч Спилбърг насочи вниманието към хората, с които е работил. „Да стоя сам тук горе ми се струва грешно. Правенето на кино е съвместна работа“, каза той. Годишната гала набира средства за придобиване и съхранение на филми и за филмовите изложби на MoMA.

Следете новините ни в :

Източник: Offnews.bg