/ИЦ/

Източник: БТА

Глобалният недостиг на авиoдиспечери подхранва битка за трансгранично набиране на опитни служители, разкриваща пропуски в кадровото обезпечаване. Това предизвиква опасения за авиационната безопасност и възможни смущения в пътуванията, заявяват представители на авиационните власти, цитирани от Ройтерс.

Страни от целия свят – от Австралия до Канада и Южна Африка – се състезават за опитни авиодиспечели, като някои прибягват до набиране на кадри от чужбина, за да запълнят свободните места.

В световен мащаб до 2034 г. ще са необходими 71 000 нови авиодиспечери, според прогноза за 2025 г. на компанията за обучение на кадри в авиацията Си Ей И (CAE).

Ожесточената конкуренция подчертава съществуващия по-широк проблем за сектора, който среща трудности да замести застаряващата работна сила и да обучи нови диспечери достатъчно бързо, за да отговори на търсенето. Преместването на опитен персонал от една държава в друга може да предложи краткосрочно облекчение, но не допринася много за решаването на основния глобален недостиг, докато обучението на нови кадри може да отнеме години.

Австралия, САЩ и Канада са сред държавите, където недостигът на диспечери вече допринася за смущения в полетите.

Диспечери и синдикални представители, интервюирани от Ройтерс, заявяват, че служителите напускат заради по-високо заплащане, по-добри условия и в някои случаи – заради възможността да работят след пенсионната възраст в родната си страна.

Повечето напускащи диспечери търсят по-добри условия на труд по отношение на умората, отпуските, извънредния труд и кадровото обезпечаване, споделя източник.

Канада, която обикновено наема за авиодиспечери само собствени граждани или лица с постоянен статут на пребиваване, вече също се насочва към чужбина. „Нав Канада“ (NAV CANADA), доставчикът на аеронавигационни услуги в страната, заяви, че неотдавна е използвала външна фирма като част от „ограничена, целенасочена мярка“ за набиране на осем чуждестранни диспечери, желаещи да се преселят в Канада.

Южна Африка, от своя страна, се опитва да избегне „простото“ прехвърляне на недостига на кадри другаде. Агенцията ѝ за въздушно движение и  аеронавигационни услуги ограничава броя на служителите, които набира от отделни държави, след като сама загуби 28 диспечери в рамките на осем месеца между 2024 г. и миналата година.

„Не искаме да причиняваме това на никоя конкретна страна“, заявява Джосия Манякоана, главен оперативен директор на Агенцията за въздушно движение и навигационни услуги.

Агенцията за авиоконтрол в Нова Зеландия също заяви, че доставчиците на аеронавигационни услуги  трябва колективно да се справят с недостига на персонал, „вместо просто да прехвърлят“ проблема от една организация към друга.

Организацията за граждански аеронавигационни услуги (CANSO) – глобална браншова група, представляваща доставчиците на услуги за контрол на въздушното движение, проучва как могат да бъдат споделени разходите за обучение между настоящите работодатели на диспечерите и организациите, които са ги обучили.

„Страната, която обучава диспечер, обикновено поема цялата стойност, дори ако този диспечер по-късно напусне. Знаем, че няколко от нашите членове са изразили загриженост, че могат да загубят диспечери, които са обучили за своя сметка“, заяви говорител на организацията.

Все пак някои държави също търсят нови начини да разширят глобалния „резерв“.

Индонезия, която има излишък от диспечери, се съгласи да изпрати петима от тях в Австралия през следващата година, за да работят там до 2030 година.

„Австралия се нуждае от повече диспечери, а ние в момента имаме излишък. Готови сме да изпратим нашите диспечери.“, заяви директорът по операциите на „ЕърНав Индонезия“ (AirNav Indonesia) Сетио Ангоро.

В крайна сметка обаче авиационните власти заявяват, че само набирането на кадри не може да реши проблема с дисбаланса – страните трябва да обучават повече диспечери, като същевременно подобряват политиката си за задържането им.

Източник: БТА

За първи път цялата държава чрез своите институции се ангажира с проблема с високите цени, каза председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мая Манолова пред бТВ.

Тя допълни, че проверките се извършват съвместно от КЗП, Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Националната агенция за приходите.

Манолова съобщи, че през последните две седмици са установени множество нарушения в големите търговски вериги, като КЗП е наложила санкции за нелоялни търговски практики до 35 000 евро.

Санкциите за необосновано повишаване на цените са между 10 000 и 100 000 евро, но доказването на подобно нарушение е трудно, когато поскъпването е настъпило преди повече от година, допълни тя.

Председателят на КЗП заяви, че ще защитава издадените наказателни постановления и пред съда, ако бъдат обжалвани.

„Ако си мислят, че с лека ръка ще им паднат тези абсолютно заслужени санкции, просто грешат“, категорична беше Манолова.

Според нея големият проблем не е единствено в настоящото поскъпване, а във вече достигнатите високи ценови нива. 

„Продавайте си през каквито искате надценки миксерите, косачките, електрическите уреди, шампоаните, сапуните, балсамите, авокадото, мангото, хайвера и сьомгата. Но основните хранителни продукти, които са жизненоважни за трапезата на българина, трябва да бъдат продавани през нормални надценки“, обърна се Манолова към търговските вериги.

Тя отхвърли аргументите на веригите, че по-високите цени в България се дължат основно на различните данъчни ставки, недостига на суровини и увеличените доставни цени.

По думите ѝ и българските производители са притискани от веригите. „Скоро няма да има кой да произведе и зеленчуците, защото се купуват от производителите под себестойност и се предпочитат вносни продукти“, каза още Манолова. 

Тя обяви, че е изпратила на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) материали от проверки за предполагаеми нелоялни практики спрямо българските производители. Според нея търговските вериги прилагат значително различни надценки за сходни продукти от една и съща категория.

Манолова даде пример с вносна гауда и български кашкавал, които според нея могат да се продават с драстично различни надценки, което е причината българският кашкавал да е по-скъп.

По думите ѝ за установени нарушения от компетентността на КЗК могат да бъдат налагани санкции, достигащи 10 процента от оборота. 

Друг основен приоритет на КЗП ще бъдат цените на лекарствата без рецепта и хранителните добавки. Манолова заяви, че някои медикаменти в България се продават на цени, които са два пъти по-високи от тези в Гърция.

Тя даде за пример аналгетици, противогрипни препарати, сиропи и капки, които са особено търсени в началото на зимния сезон.

По думите ѝ предстои цялостен преглед на нормативната уредба, за да се установи на кой етап от веригата – производство, търговия на едро или продажба в аптеките – се формира най-голямото оскъпяване.

Източник: БТА