Авиогрупата Ай Ей Джи (IAG), собственик на „Бритиш еъруейз“ (British Airways), очаква леко намаление на капацитета през 2026 г. заради отменени полети в Близкия изток и повишените разходи за гориво. Това би било първото годишно понижение от 2022 г., съобщи Ройтерс.

Оперативната печалба преди еднократни ефекти на групата спадна с 16 на сто до 1,73 млрд. евро през третото тримесечие при средна прогноза на анализаторите за 1,81 млрд. евро. Въпреки по-слабия от очакваното резултат акциите ѝ поскъпнаха.

Към Ай Ей Джи принадлежат също испанската „Иберия“ (Iberia) и ирландската „Ер Лингус“ (Aer Lingus).

Групата отчете устойчиво търсене на пътувания в премиум сегмента. Главният изпълнителен директор Луис Галего заяви, че бизнес пътуванията остават силни, особено по трансатлантическите маршрути, както и към Азиатско-тихоокеанския регион и Южна Азия. По думите му клиентите се стремят да избягват Близкия изток.

Големите европейски авиогрупи като „Ер Франс-Ка Ел Ем“ (Air France-KLM) и „Луфтханза“ (Lufthansa) се оказаха по-устойчиви на високите разходи за гориво през третото тримесечие от нискотарифни превозвачи като „Райънеър“ (Ryanair), тъй като разчитат в по-голяма степен на клиенти с висока покупателна способност, посочва Ройтерс.

По данни на Ай Ей Джи 85 на сто от предлаганите места за четвъртото тримесечие вече са резервирани. Резервациите за първото тримесечие на 2027 г. също остават стабилни.

Групата очаква разходите ѝ за гориво през цялата 2026 г. да достигнат 8,9 млрд. евро. За да ограничи риска от ценови колебания, тя е хеджирала 71 на сто от нуждите си от гориво за оставащата част от годината и 45 на сто за 2027 г.

Ръководството очаква програмата за защита срещу ценови колебания да компенсира значителна част от предстоящото поскъпване на горивото през следващата година.

Много авиокомпании ограничават капацитета, за да поддържат цените на билетите и да компенсират увеличените разходи за керосин. „Луфтханза“ запазва капацитета си стабилен през тази година, но планира увеличение с няколко процента през 2027 г.

Източник: БТА

Развитието на транспортната свързаност между България, Гърция и Румъния и преодоляването на инфраструктурните пречки изискват съвместни проекти и координирани действия между трите държави. Това заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев при откриването на международния форум „Вертикален коридор. Перспективи за развитие на транспорта на Балканския полуостров. Ролята на България, Гърция и Румъния“, който се провежда в хотел „София Балкан Палас“. Министърът се включи във форума чрез видеовръзка от Атина, където е заедно с гръцкия си колега Христос Димас.

Вертикалната свързаност е важна в две основни направления – за увеличаване на пътуванията и превоза на стоки, но и за сигурността в региона, посочи Пеев. По думите му трите държави трябва да работят активно за подобряване на транспортните връзки и за преодоляване на съществуващите тесни места в инфраструктурата.

Министърът подчерта значението на подписания план за действие, в който са заложени конкретни проекти и възможности за европейско финансиране. Той отбеляза, че през годините са подписвани множество меморандуми, но е важно да има конкретни стъпки и реални резултати след тях.

Имаме пълната подкрепа на Европейската комисия и Европейския парламент за тези общи инициативи, заяви Пеев. Според него не е достатъчно всяка държава да развива самостоятелни инфраструктурни проекти, тъй като това не може да осигури необходимата свързаност между страните. Той изрази очакване в следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз да бъдат осигурени средства за реализирането на съвместните проекти.

Сред приоритетите министърът открои изграждането на нови мостове над река Дунав. Той посочи, че България има готовност да проведе разговори с представителите на Румъния по този въпрос след сформирането на новото румънско правителство. По думите му наличието само на два моста на разстояние от около 300 километра не е достатъчно и е необходимо изграждането на поне още два или три.

Пеев отбеляза, че има и други инфраструктурни затруднения, чието преодоляване изисква съвместна работа между България, Гърция и Румъния.

Организатори на международния форум са Българо-гръцката търговско-промишлена камара, Българската търговско-промишлена палата, Българската авиационна индустриална асоциация и Двустранната търговска камара България-Румъния.

Източник: БТА

Промишленото производство в Германия се увеличи с 0,7 на сто през септември спрямо август, отчитайки втори пореден месечен ръст и подкрепяйки надеждите за възстановяване на икономиката след години на стагнация, съобщи Блумбърг.

Основен принос имаха автомобилната и фармацевтичната промишленост, посочи германската статистическа служба. Увеличението обаче последва значителна низходяща ревизия на августовския ръст заради строителния сектор.

„Данните за септември сочат стабилизиране на промишленото производство“, заяви главният икономист на германската банка за развитие Ка Еф Ве (KfW) Дирк Шумахер.

По думите му новите поръчки и показателите за бизнес нагласите дават основания да се очаква подобрение през следващите месеци.

„Разбира се, остава дълъг списък от рискови фактори, които могат да прекъснат възстановяването на промишлеността, още преди то действително да е започнало“, предупреди той.

Германската икономика се насочи към най-доброто си представяне от години, подкрепена главно от държавните разходи за инфраструктура и отбрана. Производителите започнаха да се възползват и от инвестиционния бум в изкуствения интелект, посочи Блумбърг.

Публикуваните в четвъртък данни показаха увеличение на промишлените поръчки с 4,4 на сто през септември, което компенсира част от двуцифрения спад през август. Бизнес доверието също се подобри и подкрепи очакванията икономиката да набере инерция през 2027 г.

Войната в Близкия изток обаче продължава да затруднява възстановяването. Очаква се Европейската централна банка да повиши лихвите през декември за трети път тази година, след като инфлацията в еврозоната достигна 4 на сто, подхранена от по-високите енергийни разходи.

Отделни отрасли на германската промишленост също продължават да изпитват затруднения. Автомобилнитe производителi Бе Ем Ве (BMW) и „Ауди“ (Audi), част от „Фолксваген“ (Volkswagen), понижиха прогнозите си през последните дни. Доставчикът на автомобилни компоненти „Шефлер“ (Schaeffler) обяви закриването на пет завода и допълнителни съкращения на персонала. 

Източник: БТА