/ДИ/

Източник: БТА

През последните дни имаше вълна от фалшиви бомбени заплахи срещу пътнически самолети из цяла Европа, като само вчера бяха подадени близо 30 сигнала. Това предизвика сериозно нарушение на въздушния трафик, отклоняване на полети, спешни приземявания и проверки за сигурност. 

Напрегнатата ситуация около европейския въздушен транспорт, причините за заплахите и въпросът кой стои зад тях са сред основните теми, които редица западни издания коментират днес. 

Анализатори в областта на сигурността заявиха, че авиокомпаниите следва да очакват още заплахи в близките дни, пише в. „Файненшъл таймс“.

Въздушните превозвачи периодично получават сигнали за бомби, но не мисля, че сме наблюдавали подобно ниво на координация до този момент, заяви за британското издание Бен Смит, главен изпълнителен директор на „Ер Франс – Ка Ел Ем“ (Air France-KLM)“. Той добави, че френската авиокомпания, която засега не е засегната от новата вълна заплахи, има строг протокол и не се наложило да въвежда промени в режима си на работа. По думите му инцидентите не трябва „в никакъв случай да стават причина (пътниците) да забавят или ограничават плановете си“. „Напълно сме уверени, че разполагаме с всички нужни средства, с които да гарантираме, че въздействието върху нашата работа ще бъде минимално или нулево“, каза още изпълнителният директор на френската авиокомпания, цитиран от „Файненшъл таймс“ 

„Разследващи заявиха, че все още няма доказателства, че разпращането на фалшиви сигнали е било организирано от терористична групировка или държавен субект като Русия или Иран“, пише британският в. „Гардиън“.

Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) осъди действията, довели до нарушенията на полетите и призова властите да установят източника на заплахите. „Безопасността е приоритет номер едно за тази индустрия и ние се отнасяме сериозно към всички заплахи“, заяви Ник Карън, старши вицепрезидент на Международната асоциация за въздушен транспорт. 

Бомбени заплахи, изпратени по електронната поща до летищата в София и Рим, бяха подписани от „Бойците на Мъжката държава“, отбелязва „Гардиън“. Става въпрос за руска крайнодясна групировка, която е основана през 2016 г. от Владислав Поздняков и се характеризира с ултранационалистически и женомразки възгледи. Поздняков, който е известен поддръжник на войната в Украйна, не е коментирал бомбените заплахи в канала си в Телеграм, продължава „Гардиън“. 

Преди нарушенията на въздушния трафик тази седмица имаше и кибератаки срещу промишлените хладилни системи на супермаркети в няколко европейски страни, припомня британското издание. 

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков определи като „абсурдни“ обвиненията към руското правителство във връзка с атаките срещу хладилните системи. „Към нашата страна се отправят подобни голословни обвинения в причастност към всичко“, добави Песков, цитиран от „Гардиън“. 

Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето посочи, че зад кибератаките и фалшивите сигнали за бомби стои някой, „който има интерес да подклажда напрежението“. „Това се нарича „война под прага“, защото е под прага на установяване на отговорността. Това се прави умишлено, за да не може никой да посочи виновния“, добави италианският военен министър. 

Много от засегнатите полети са на нискотарифни авиокомпании, но в инцидентите не се наблюдава закономерност, отбелязва „Гардиън“.

Авиационни експерти отбелязват, че ежедневно се отправят фалшиви заплахи, но големият брой сигнали от последните дни говори за координирани действия.

Внасянето на голямо количество експлозиви на борда на самолет би трябвало да бъде предотвратено чрез многослойните системи за сигурност и проверките. Въпреки това последиците от каквато и да е експлозия на борда биха се усилили многократно на височина от близо 11 000 метра, пише още „Гардиън“.

Отклоняванията на полети излизат скъпо на авиокомпаниите и създава сериозни нарушения в графиците, но те нямат друг избор при получаването на потенциално сериозна заплаха.

Информацията за полетите е леснодостъпна и всеки, който по някаква причина иска да подаде фалшив сигнал за опасност, разполага с възможността подробно да се осведоми за разписанието на полета, както и за модела и техническите характеристики на даден самолет. Преди десетилетия тези данни биха били достъпни само за вътрешни лица, отбелязва британският вестник.

Райс Джоунс, анализатор в компанията за авиационна сигурност „Оспри Флайт Сълюшънс“ (Osprey Flight Solutions), каза за „Гардиън“, че фалшивите бомбени заплахи в Европа не бива да стават причина за промяна в обичайните протоколи за сигурност. Джоунс обаче добави, че „засилените мерки за сигурност, медийното отразяване и загрижеността на обществеността относно пътуванията… са сред естествените реакции“ в тази ситуация.

Според експерта от „Оспри Флайт Сълюшънс“ заплахите изглежда са свързани, но това е една „доста хаотична кампания, която не е насочена към конкретен регион“. В бъдеще фалшивите бомбени заплахи могат започнат да се разглеждат като обичайно явление и в резултат на това мерките за сигурност да отслабнат, прогнозира Джоунс. Но текущите нарушения на въздушния трафик могат да се смятат за успех от страна на лицата, които стоят зад фалшивите заплахи, добави специалистът по авиационна сигурност, цитиран от „Гардиън“. 

В. „Ню Йорк таймс“ се спира малко по-подробно върху възможностите за реакция от страна на властите. 

Марко Чан, лектор по авиационни операции в Кингстънския университет в Лондон, заяви, че дори когато заплахата за бомба се оценява като вероятна измама, за властите е трудно да установят това със сигурност, без да претърсят самолета. По думите на Чан „и най-малкото съмнение“ за бомба трябва да се третира като реална заплаха. Според Чан европейските летища трябва да засилят мерките за сигурност и да осигурят възможност на съответните служители да проверяват по-бързо самолетите, когато това се налага. 

„Ню Йорк таймс“ цитира и независимия експерт по авиационна сигурност Пол Мейсън, който е на мнение, че щателното разследване и наказателното преследване на извършителите би могло да възпре подобни фалшиви сигнали. Той обаче призна, че това може да се окаже трудна задача, ако те се намират извън юрисдикцията на съответната държава. 

Според Мейсън не е нужно властите да прекаляват в реакцията си. По думите му броят на засегнатите в четвъртък полети е незначителен в сравнение с общия брой пътнически самолети, които ежедневно летят над Европа.

„Най-хубавото в цялата тази ситуация е, че нямаше реални заплахи“, каза в заключение Мейсън.

Източник: БТА

/ИТ/

Източник: БТА