Международен форум на тема „Вертикален коридор. Перспективи за развитие на транспорта на Балканския полуостров. Ролята на България, Гърция и Румъния“ ще се състои от 10:30 ч. в хотел „София Балкан Палас“, съобщиха от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Форумът е организиран съвместно от Българо-гръцката търговско-промишлена камара, Българската търговско-промишлена палата и Българската авиационна индустриална асоциация, в партньорство с Двустранната търговска камара България – Румъния.

Форумът има за цел да създаде платформа за стратегически диалог на високо равнище между представители на европейски и национални институции, правителства, дипломатически мисии, международни инвеститори, бизнес лидери и ключови участници в транспортния, морския, железопътния и логистичния сектор, посочват организаторите му.

Международният форум ще постави във фокуса развитието на Вертикалния коридор чрез модернизация и по-добра свързаност на черноморските и егейските пристанища, железопътната и пътната инфраструктура и трансграничните транспортни връзки. Целта е да се насърчи интегрирането на морския, железопътния и автомобилния транспорт и да се създадат по-ефективни условия за движение на стоки и развитие на търговските потоци между Южна, Централна и Източна Европа.

От БТПП изтъкват, че Вертикалният коридор представлява стратегическа възможност за подобряване на транспортната свързаност между Южна и Централна Европа. Чрез свързването на ключови транспортни маршрути и пристанища, сред които Солун, Александруполис, Кавала, Варна, Бургас и Русе, инициативата има потенциал да улесни търговските потоци, да стимулира модернизацията на инфраструктурата, да привлече нови инвестиции и да повиши конкурентоспособността на Югоизточна Европа.

Програмата на форума е структурирана в четири взаимосвързани стратегически направления: железопътна свързаност и ролята на пристанищата – изграждане на устойчиви и интегрирани транспортни мрежи; транспортно и инфраструктурно сътрудничество – укрепване на трансграничното взаимодействие и международните партньорства; пътна свързаност и мостове над Дунав – подобряване на регионалните транспортни коридори и достъпа до пристанищата; финансови инструменти на ЕС и публично-частни партньорства – разкриване на нови възможности за инвестиции в стратегическа инфраструктура.

В дискусиите ще участват представители на водещи пристанища, железопътни оператори, логистични организации, търговски палати и компетентни институции.

Източник: БТА

Полската централна банка вече разполага в резерва си със 700 тона злато, съобщи днес нейният управител Адам Глапински, цитиран от Франс прес.

Той подчерта, че увеличаването на златните запаси укрепва доверието в страната и сигурността й, като наред с това допринася за стабилността на националната валута – злотата.

Банката е увеличила резерва си със 150 тона злато от началото на годината, когато разполагаше с 550 тона.

„Това е историческо постижение за полската централна банка“, заяви на пресконференция Глапински. „Полша затвърди позицията си сред десетте държави с най-големи златни резерви в света“, подчерта той.

Полша е една от малкото държави в Европейския съюз, които не са приели еврото като единна валута, припомня АФП.

Глапински каза, че златото, с което в момента разполага централната банка, е на стойност 355,7 милиарда злоти (около 80,9 милиарда евро).

Управителният съвет на Полската национална банка (NBP) реши една трета от златните резерви на страната да се съхраняват в Ню Йорк, една трета – в Лондон, а останалата част – на територията на Полша, уточни Глапински, като изтъкна, че това решение е продиктувано главно от съображения за сигурност.

„Преживели сме множество войни и всякакви катаклизми, така че това е просто предпазна мярка“, обясни управителят, като увери, че сигурността на полското злато, съхранявано в Ню Йорк и Лондон, ще бъде напълно гарантирана.

Полша е член на НАТО и Европейския съюз и граничи с Русия и Украйна. Варшава неведнъж е обвинявала Москва в „саботажи“ на полска територия.

Полската национална банка следва тенденцията, наблюдавана при редица централни банки по света, които продължават активно да увеличават златните си резерви.

Въпреки че вече възлизат на 700 тона, Глапински смята, че златните резерви на Полша трябва да продължат да нарастват. „Не виждам никаква причина да не продължим да купуваме злато“, допълни той.

Източник: БТА

Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) връчи годишните си награди на тържественото отбелязване на Деня на металурга и 35-годишнината на организацията в столичния „Гранд хотел Милениум“ тази вечер. 

Честването се проведе под патронажа на министър-председателя Румен Радев. Сред официалните гости беше президентът Илияна Йотова, която връчи отличия на четирима студенти от Химикотехнологичния и металургичен университет и Техническия университет. Двете висши училища са дългогодишни партньори и асоциирани членове на БАМИ.

Със специално изработени статуетки, изобразяващи неугасващ пламък, бяха отличени седем компании за постигнати резултати в социалната политика, управлението на персонала и енергийната ефективност.

„Аурубис България“ получи наградата за отговорно отношение и грижа за социалния статус на работниците. Допълнителните социални разходи на дружеството през 2025 г. достигнаха 712 евро на един зает. От името на компанията отличието прие председателят на БАМИ Никола Рангелов поради невъзможността на изпълнителния директор на компанията Аракан Рабами да присъства на церемонията.

Наградата за ефективно управление на човешките ресурси беше присъдена на „София мед“. Компанията е увеличила работните места с 11 на сто, намалила е текучеството с 8 на сто и е повишила над два пъти инвестициите в човешки капитал. Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов връчи отличието на директора „Човешки ресурси“ Иво Василев.

„Алкомет“ беше отличена за ефективно управление на енергийните разходи и намаление на потреблението на електроенергия за единица продукция с 2,1 на сто.

Призът в категорията за отговорно управление с грижа за персонала и високи инвестиции в развитието на човешкия капитал беше присъден на „Линкин“ (LINKIN) с разходи 6204 евро на един зает. Той беше връчен от заместник-министъра на образованието и науката Таня Панчева.

С награда за постижения в социалната политика и най-висок ръст в заплащането на труда беше отличена „ЕЛАБАТ“ (EL BAT) с увеличение на средната работна заплата с 30 процента. Призът беше връчен от заместник-министъра на труда и социалната политика Данаил Русев.

Отличието за ефективно управление на енергийните ресурси беше присъдено на „Стомана индъстри“, което е намалило общото енергийно потребление в енергиен еквивалент с 3,02 процента. Наградата беше връчена от заместник-министъра на енергетиката Любомира Ганчева.

Наградата за устойчиво управление, запазване на броя и разходите за персонал, въпреки силно нарушените доставки на суровини по външни причини отиде при „Промет стиил“. Тя беше връчена от председателя на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев.

БАМИ присъди и персонална награда на инж. Димо Кирилов за дългогодишното му лидерство, професионализъм и принос към развитието и модернизацията на производството на мед в България. Той получи отличието от Никола Рангелов.

В края на церемонията Добри Митрев връчи на Рангелов почетна грамота на БСК по повод 35-годишнината на БАМИ и за приноса на асоциацията към развитието на металургията, защитата на интересите на сектора и повишаването на конкурентоспособността на българската икономика.

Източник: БТА