Вносът на храни, горива и соларни панели от САЩ за Куба бележи рекорд от началото на годината, подкрепен от разрастването на частния сектор на острова. Парадоксално, това се случва в момент, когато Вашингтон налага на Хавана едни от най-тежките санкции от десетилетия насам, пише Франс прес.

Между януари и август вносът на Куба от САЩ надхвърля 875 млн. долара – повече, отколкото за цялата 2025 г. и е най-високата стойност от 1992 г., показват неотдавна публикувани данни на Бюрото за преброяване на населението към Министерството на търговията на САЩ.

През 1992 г., непосредствено след разпадането на социалистическия блок, който дотогава е основният търговски партньор на Куба, вносът от САЩ възлиза едва на 1,3 млн. долара. Оттогава той постепенно нараства, за да достигне сегашните рекордни стойности.

От януари Вашингтон напълно е забранил на кубинската държава да купува горива, като заплашва със санкции всяка страна, която би искала да доставя петрол на Хавана. Същевременно САЩ разрешават продажбите на горива на кубинския частен сектор и така парадоксално се превръщат в основен доставчик на бензин и дизел за страната.

По официални данни вносът на горива от САЩ за периода януари-август възлиза на 231 млн. долара.

Междувременно, докато кубинското правителство изгражда около 100 фотоволтаични парка с китайска подкрепа, частни лица и малки предприятия също инвестират в слънчева енергия. Причината са честите прекъсвания на електрозахранването, които принуждават все повече кубинци да търсят алтернативни източници на ток.

И в този сектор САЩ се превръщат във важен доставчик. По официални данни износът на соларни панели и системи за Куба достига 6,3 млн. долара между януари и юли – увеличение с над 1000 на сто спрямо цялата 2025 г.

През последните две години по улиците на Куба се появяват и необичайно много съвременни автомобили, голяма част от които са внесени от САЩ чрез частни търговци.

Зависимост не от коя да е държава

„Между САЩ и Куба съществува икономическа взаимосвързаност, която вече ясно личи от статистиката и непрекъснато се задълбочава“, посочва пред АФП кубински частен предприемач, чийто бизнес в областта на логистиката разчита на вноса на дизелово гориво.

„За първи път Куба разполага с толкова голям частен сектор“, отбелязва и живеещият в Лондон кубински икономист Даниел Торбалс. Частният бизнес на острова се разраства непрекъснато, откакто през 2021 г. беше разрешено създаването на малки и средни предприятия.

Докато частният сектор укрепва позициите си, петролното ембарго и поредицата американски санкции срещу кубинските държавни компании през последните месеци, включително в минното дело, туризма и износа на медицински услуги, лишават правителството от основните му източници на приходи в чуждестранна валута.

Под този натиск властите в Хавана обявиха безпрецедентен икономически завой от установяването на комунистическия режим преди близо 70 години насам. Планът предвижда приватизацията на цели сектори от икономиката.

Очаква се навлизането на нови частни компании да увеличи още повече вноса от САЩ. Преките американски инвестиции в Куба обаче засега остават забранени съгласно ембаргото, въведено през 1962 година.

Възможни са обаче скорошни промени. Канадската минна компания „Шерит“ (Sherritt), която през май преустанови дейността си в Куба заради американските санкции, обяви тази седмица, че е получила разрешение от Вашингтон да доставя гориво на острова, необходим за добива на никел и кобалт.

Паралелно с това компанията преговаря за увеличаване на капитала си с американската инвестиционна група „Гилън Кепитъл“ (Gillon Capital), собственост на тексаския милиардер Рей Уошбърн, близък до президента Доналд Тръмп. Ако получи необходимите разрешения от Вашингтон за възобновяване на добива, сделката би могла да допринесе за постигането на американската цел да се осигурят нови източници на никел.

Настоящата зависимост на Куба „не е от коя да е държава, а именно от САЩ“ подчертава Даниел Торбалс. Той определя ситуацията като „много опасна“, тъй като Хавана става все по-зависима от Вашингтон за стоки от първа необходимост като горивата и храните.

Тази ситуация напомня за силната зависимост на Куба от Вашингтон преди революцията от 1959 г., когато американски интереси притежават значителни части от икономиката на острова, които след установяването на новата власт тези активи са национализирани.

През септември кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че страната му „никога“ няма да се превърне отново в колония или неоколония. Изявлението му дойде, след като Доналд Тръмп публикува в социалната си мрежа „Трут соушъл” (Truth Social) карта, на която Куба беше представена като част от територията на САЩ, припомня АФП.

Източник: БТА

Нарастващите разходи за финансиране на Франция и съмненията за способността на правителството да овладее дефицита засилват опасенията от нова дългова криза в еврозоната. Според анализатори, цитирани от Си Ен Би Си, обаче по-устойчивите банки и създадените след предишната криза защитни механизми ограничават риска напрежението да обхване целия валутен съюз.

Доходността по десетгодишните френски държавни облигации тази седмица надхвърли 5 на сто за първи път от 2002 г. Разликата спрямо доходността на съответните германски облигации достигна над 170 базисни пункта, или 1,7 процентни пункта, в четвъртък, което е най-високото равнище от дълговата криза в еврозоната в началото на миналото десетилетие.

Разходите за застраховане срещу неплащане по френския държавен дълг, измерени чрез суаповете за кредитен риск, също са най-високи от този период. Еврото остава под натиск и загуби близо 5 на сто спрямо долара от началото на годината.

Основното опасение е от финансова фрагментация, при която държавите с обща валута се финансират при все по-различни условия. По-високата доходност оскъпява новите заеми и рефинансирането на падежиращ дълг, което може допълнително да влоши състоянието на публичните финанси.

При кризата от началото на 2010-те години напрежението се пренесе от Гърция към други страни, сред които Португалия, Ирландия, Италия и Испания. Взаимната зависимост между държавите и банките, притежаващи значителни количества държавни облигации, задълбочи проблемите.

Спасителните програми, обвързани с бюджетни икономии, и ангажиментът на тогавашния президент на Европейската централна банка Марио Драги през 2012 г. да направи „всичко необходимо“ за запазването на еврото помогнаха за овладяването на кризата.

Сега икономистите предупреждават за друг самоподсилващ се процес. Опасенията от растящия държавен дълг повишават изискваната от инвеститорите доходност, а увеличаващите се лихвени разходи допълнително натоварват бюджетите. Подобни рискове се наблюдават не само във Франция, но и в големи икономики като САЩ и Великобритания.

Нобеловият лауреат Пол Кругман посочи в публикация от 8 октомври, че оттеглянето на купувачи от облигационния пазар може да засили страховете, че правителството няма да разполага с достатъчно средства за обслужване на дълга. Тези опасения на свой ред могат да предизвикат ново изтегляне на капитали и допълнително повишение на лихвите.

Франция е особено уязвима заради високия бюджетен дефицит, нарастващия дълг и слабия икономически растеж. Правителството понижи прогнозата си за растеж през 2026 г. до 0,5 на сто. Политическата нестабилност и социалните протести усложняват прилагането на мерки за стабилизиране на публичните финанси.

„Намираме се дълбоко в зоната на френската криза“, заяви Карстен Бжески, глобален ръководител на макроикономическите проучвания в Ай Ен Джи (ING).

Според него няма непосредствен риск от недостиг на ликвидност за френското правителство, но загубата на доверие на облигационните пазари трябва да подтикне Париж към спешни действия.

Джон Стопфорд, ръководител на инвестиционна стратегия за доход от различни класове активи в „Найнти Уан“ (Ninety One), посочи, че инвеститорите все по-често разглеждат Франция като част от периферията на европейския облигационен пазар, вместо като основна или близка до основните икономика.

По думите му несигурността е причина неговият екип засега да избягва почти всички европейски държави извън най-сигурното ядро на пазара.

Стопфорд смята, че разликата между френската и германската доходност вероятно трябва да достигне около 200 базисни пункта, преди ситуацията да бъде възприета широко като същинска криза. Той подчерта, че сегашните френски спредове остават далеч под крайните равнища, достигнати от най-засегнатите държави при предишната дългова криза.

Стратезите на „БлекРок“ (BlackRock) също определят настоящата обстановка като съществено различна от тази през 2011-2012 г. Според тях еврозоната е по-добре подготвена да понесе финансово напрежение, макар да остават възможни нови пазарни колебания и отражение върху други държави.

Те свързват разпродажбата на френски облигации и с по-широката конкуренция за капитал. Нарастващото държавно заемане и инвестициите в изкуствен интелект повишават разходите за финансиране и насочват вниманието към кредитополучателите с влошаващи се икономически показатели.

Джордж Лагариас, главен икономист във „Форвис Мазарс“ (Forvis Mazars), смята, че Франция вече е в дългова криза. Той посочи държавния дълг от 119 на сто от БВП в края на второто тримесечие на 2026 г.

Според него евентуално разпространение на напрежението би повишило разходите за финансиране на Италия и Испания и би ги принудило да ограничат бюджетните разходи, което може да предизвика политическа съпротива.

Лагариас обаче оценява вероятността от по-широка криза, подобна на тази от началото на миналото десетилетие, на между 10 и 20 на сто. Той открои по-благоприятната външнотърговска позиция на Франция спрямо Гърция преди нейната криза и по-голямата предвидимост на френските бюджетни данни.

През 2009 г. Гърция рязко ревизира прогнозата си за дефицита от 3,7 на сто от БВП през пролетта до 12,5 на сто през октомври. Това подкопа доверието в официалната статистика и ускори кризата.

„Нивата на дълга във Франция са тревожни, но са известни. Пазарите могат да се справят с известни рискове. Те мразят изненадите“, заяви Лагариас.

Алекс Еверет, инвестиционен директор за управление на лихвените проценти в „Абердийн Инвестмънтс“ (Aberdeen Investments), също смята, че ситуацията засега представлява предимно риск за Франция.

„В сравнение с началото на 2010-те години еврозоната разполага с по-силни банки, по-голяма интеграция и множество инструменти, предназначени да ограничат риска от фрагментация на държавните дългове“, посочи той и прогнозира, че отражението върху останалите пазари ще бъде краткотрайно. 

Източник: БТА

/БП/

Източник: БТА