Кипърският Департамент по антики съобщи за приключването на втория археологически сезон в халколитното селище Ерими Памбула, състоял се в периода от 25 юни до 24 юли 2026 г. Разкопките са извършени от учени от Националния и Каподистриев университет в Атина (NKUA) под ръководството на професор Йоргос Вавуранакис, предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Департамента по антики отбеляза, че през тази година проучванията на Националния и Каподистриев университет в Атина са продължили в непосредствена близост до първоначалния район на разкопките на Дикайос. При тях е разкрито обширно открито пространство, включващо останки от подова настилка от мазилка, каменен хаван, измазано огнище, струпвания на керамични фрагменти и животински кости, както и следи от използване на охра. Департаментът посочва, че планът на кръгла сграда, частично проучена още преди това от Департамента по антики, вече е разкрит почти изцяло. В съобщението се отбелязва също, че втора стена, намираща се наблизо, която през 2025 г. погрешно е била определена като праволинейна, сега изглежда е част от друга кръгла сграда. 

Сред находките има множество керамични фрагменти (предимно от типа „червено върху бяло“), различни видове каменни сечива – както изработени чрез отнемане на материал (кремъчни), така и чрез шлифоване, предмети от пикролит (камъчета, полуготови изделия и мъниста), бучки глина, морски черупки и животински кости, предимно от елен.

„Керамиката засега потвърждава датировката на селището в периода от средния до ранния късен халколит (3500 – 2900/2800 г. пр.Хр.)“, съобщи Департаментът по антики.

Според съобщението в изследователския екип са участвали хоноруваният преподавател в Националния и Каподистриев университет в Атина Йоанис Воскос, постдокторанти, докторанти и студенти от Националния и Каподистриев университет в Атина, Университета в Западна Атика, Хайделбергския университет и Университета „Люмиер Лион II“, както и археолози от Кипър. В рамките на разкопките е била включена и програма за кратка смесена мобилност по „Еразъм“, организирана от Националния и Каподистриев университет в Атина и Кипърския институт.

В съобщението се казва още, че доцентите Еви Маргаритис и Ефтимия Никита, както и постдокторантът Ангелос Хаджикумис от Кипърския институт са извършили съответно изследването на археоботаническия материал, както и на човешките и животинските останки. Освен това, постдокторантът Гая Мустоне от Университета в Сиена е проучила колекцията от обработени каменни артефакти, а д-р Димитрис Клукинас (от гръцкото Министерство на културата) е изследвал фрагменти от архитектурни елементи, изработени от пръст.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Държавният дълг на Хърватия като дял от БВП остана значително под средното ниво за еврозоната през второто тримесечие, докато бюджетният дефицит значително надхвърли установения лимит, предаде агенция ХИНА, позовавайки се на данни на Евростат.

По предварителни оценки съотношението на държавния дълг към БВП в еврозоната е възлизало на 88,8% в края на юни, което е с 0,4 процентни пункта повече в сравнение с края на март.

Съотношението за ЕС също се е повишило, достигайки 82,9% – при 82,5% в края на първото тримесечие. И двете стойности са с 1,5 процентни пункта по-високи спрямо година по-рано.

В края на юни брутният държавен дълг е възлизал на 14,44 трилиона евро за държавите от еврозоната и на 15,95 трилиона евро за целия ЕС. Това представлява увеличение съответно с около 200 милиарда евро и 240 милиарда евро спрямо края на март.

Държавният дълг на Хърватия е под прага на ЕС, близо до този на Румъния

В края на второто тримесечие държавният дълг е надвишавал лимита на ЕС от 60% от БВП в 11 държави членки, сочат данните на Евростат.

Гърция е имала най-високия показател, като дългът й е надвишавал БВП с 40,8%, следвана от Италия с 39,9%. Дългът е надхвърлил БВП също във Франция и Белгия – съответно с 19,1% и 10,2%, както и в Испания – с 1,4%.

Консолидираният държавен дълг на Хърватия е възлизал на 54,73 млрд. евро в края на юни, което се равнява на 56,2% от БВП – спад спрямо 57,8% в края на март.

Румъния е била най-близо до Хърватия, със съотношение на държавния дълг към БВП от 59,4%.

В края на юни Естония е имала най-ниското съотношение на държавния дълг към БВП – 26,1%, следвана от Дания с 27,1% и Люксембург с 28,2%.

Бюджетният дефицит е надвишавал лимита от 3% в 16 държави членки, включително Хърватия

Бюджетният дефицит в еврозоната е възлизал на 3,3% от БВП през второто тримесечие, което е с 0,1 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие, по данни, коригирани спрямо сезонните колебания. Дефицитът в ЕС е достигнал 3,5% от БВП – увеличение с 0,4 процентни пункта спрямо предходното тримесечие.

През второто тримесечие 16 държави членки на ЕС са надвишили установения лимит за дефицита от 3% от БВП. Румъния е отчела най-големия дефицит – 9,2% от БВП, което е значително повече от останалите.

Хърватия също е превишила лимита за трето поредно тримесечие, като сезонно изгладеният консолидиран дефицит е възлизал на 4,0% от БВП през периода април–юни, с 0,6 процентни пункта повече спрямо първото тримесечие.

Това е най-големият бюджетен дефицит на Хърватия като дял от БВП от второто тримесечие на 2021 г. насам, когато дефицитът достигна 7,5%, сочат данни на Евростат. Хърватия превиши прага на дефицита от 3% през четвъртото тримесечие на миналата година – за първи път от пролетта на 2021 г. насам, като отчете дефицит в размер на 3,5% от БВП, според ревизирани данни на Евростат.

През второто тримесечие Малта отчете същото съотношение на дефицита към БВП, а Германия остана плътно след нея с 4,1%.

Ирландия, Дания, Гърция, Кипър и Португалия отчетоха бюджетни излишъци през второто тримесечие, вариращи от 3,3% до 0,8% от БВП.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА

/ЕЩ/

Източник: БТА