Икономика
„БайтДенс”, „Алибаба” и „Тенсент” поръчаха чипове на „Енвидиа” за над 35 млрд. долара, пише Ройтерс

Китайските технологични компании „БайтДенс” (ByteDance), „Алибаба” (Alibaba) и „Тенсент” (Tencent) са поръчали общо над 3 млн. графични карти „АрТиЕкс Про 5500” (RTX PRO 5500) на „Енвидиа” (Nvidia), чиято обща каталожна стойност надхвърля 35 млрд. долара. Това съобщиха двама запознати с въпроса източници, цитирани от Ройтерс. Компаниите бързат да се сдобият с по-малко мощен, но отговарящ на американските износни регулации чип на фона на ограниченията върху търговията с Китай.
Американският производител на чипове „Енвидиа” също така е уведомила клиенти и партньори, че не може да гарантира изпълнението на поръчките, тъй като търсенето от китайските технологични компании значително надхвърля планираното производство, съобщиха източниците.
Чипът „АрТиЕкс Про 5500” е чип за работни станции, предназначен за мощни професионални компютри, а не за големите клъстери в центровете за данни, които използват най-модерните процесори за изкуствен интелект на „Енвидиа”. Той обаче е сред най-мощните чипове на компанията, които все още са достъпни за китайските купувачи.
Чипът „Би300” (B300) на „Енвидиа”, базиран на архитектурата „Блакуел” (Blackwell) и предназначен за центрове за данни, не може да се продава на китайски клиенти заради американските забрани върху износа. Моделът „Ейч200” (H200), базиран на арктектурата „Хопър” (Hopper) засега подлежи на индивидуална оценка и на лицензионни условия за износ.
Един от източниците заяви, че „Енвидиа” е предупредила партньорите си, че може да получат едва 5–10 на сто от заявените количества. Друг посочи, че компанията смята, че през 2027 г. може да произведе общо не повече от 3 млн. карти „АрТиЕкс Про 5500” в световен мащаб. Поръчките от клиентите в Китай вече надхвърлят 6 млн. броя, съобщиха двама от източниците.
Според тях трите китайски технологични гиганта са поръчали карти на цена от около 11 400 долара за брой, което означава потенциална обща стойност над 35 млрд. долара.
Мащабът на поръчките, за които не е съобщавано досега, подчертава продължаващото силно търсене за хардуер на „Енвидиа” от китайските компании въпреки ограниченията на САЩ.
Главният изпълнителен директор на компанията Дженсън Хуан заяви, че ограниченията са свили дела на „Енвидиа” на китайския пазар на чипове за центрове за данни с изкуствен интелект от почти пълен монопол до практически нулево равнище. Търсенето на „АрТиЕкс Про 5500” обаче показва, че за американската компания все още има значителен потенциален пазар в Китай чрез по-малко мощни продукти, които може да продължат да бъдат достъпни.
Рязкото нарастване на търсенето показва и как американските ограничения затягат предлагането на изчислителни мощности във втората по големина икономика в света. Китайските компании се надпреварват да разработват усъвършенствани модели с изкуствен интелект, докато Пекин се стреми да разпространи технологията в различни отрасли на икономиката.
Ограниченията на Вашингтон насочиха китайските компании към местни доставчици, а Пекин насърчи използването на произведени в страната чипове.
Особено силни позиции зае „Хуавей” (Huawei), макар че китайските производители на чипове като цяло срещат трудности да достигнат равнището на водещите американски продукти. Една от причините са отделни ограничения, които възпрепятстват достъпа им до чуждестранното оборудване, необходимо за производството на най-модерните полупроводници.
Говорител на „Енвидиа” заяви, че китайските производители на чипове и графични карти за работни станции бележат „безпрецедентен растеж от 2022 г. насам“, когато за първи път бяха наложени ограниченията.
„Американските компании продължават да бъдат ограничавани от съчетанието на остарели американски износни правила, които обхващат геймърски продукти, пуснати на пазара преди близо пет години, и собствените ограничения на Китай върху вноса от САЩ“, заяви говорителят.
„БайтДенс”, „Алибаба” и „Тенсент” не отговориха на запитванията за коментар.
Бюрото за промишленост и сигурност към Министерството на търговията на САЩ, което следи за спазването на износните ограничения, както и китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии, също отговориха на запитванията за коментар.
Алтернатива, съобразена с износните ограничения
„АрТиЕкс Про 5500” е по-малко мощен от чиповете „Ейч200” и „Би300” на „Енвидиа”, които са предназначени да бъдат свързвани в големи конфигурации за най-натоварващите задачи по обучение и използване на модели с изкуствен интелект.
Китайските компании възнамеряват да използват картите предимно за инференция – изпълнение на вече обучени модели с цел генериране на отговори от чатботове, съобщиха тримата източници. Инференцията обикновено изисква по-малко изчислителна мощност, отколкото обучението на модели върху огромни масиви от данни.
Според продуктовите спецификации, с които се запозна Ройтерс, „АрТиЕкс Про 5500” има производителност, сходна с тази на „АрТиЕкс 6000Ди” (RTX 6000D).
„Енвидиа” пусна „АрТиЕкс 6000Ди” в средата на миналата година като продукт с ограничени възможности, разработен така, че да отговаря на американските износни правила. Първоначално големите китайски технологични компании проявиха слаб интерес, като някои отказаха да направят поръчки, съобщи Ройтерс миналата година.
Тогава купувачите смятаха, че чиповете са прекалено скъпи спрямо възможностите им, и се надяваха, че Вашингтон в крайна сметка ще разреши продажбата на по-мощните процесори на „Енвидиа”.
Тези очаквания отслабнаха, тъй като ограниченията останаха в сила, а изчислителните мощности за изкуствен интелект продължиха да бъдат дефицитни. Това направи „АрТиЕкс Про 5500” по-привлекателен заместител, посочиха двама от източниците.
Недостиг на предлагане
Според двама от източниците невъзможността на „Енвидиа” да обещае пълно изпълнение на поръчките отразява както рязкото нарастване на търсенето, така и приоритетите на компанията в производството.
Очаква се от 2027 г. „Енвидиа” да насочи голяма част от производствения си капацитет в „Тайуан семикондъктър манюфакчъринг – Ти Ес Ем Си” (Taiwan Semiconductor Manufacturing Co – TSMC) към „Рубин” (Rubin) – следващото поколение платформа за мащабни центрове за данни, вместо към продукти като „АрТиЕкс Про 5500”, съобщиха двама от източниците. Ти Ес Ем Си отказа коментар.
„Енвидиа” е уведомила клиентите си, че първите мостри се очакват през декември, а търговските доставки трябва да започнат през първото тримесечие на 2027 г.
„АрТиЕкс 6000Ди” вече е спрян от производство, а пазарната му цена в Китай се е удвоила, заяви един от източниците.
В документ, подаден на 13 октомври, листваната в Шънджън компания „Тансун технолоджи” (Tansun Technology), която предоставя финансови технологични услуги и изчислителни мощности за изкуствен интелект, съобщи, че се е споразумяла да закупи 20 000 карти „АрТиЕкс Про 5500” от неразкрита трета страна.
„Тансун технолоджи” предупреди, че недостигът на доставки, търсенето в сектора и ограниченията върху чуждестранните технологии могат да забавят доставките или да намалят обемите им.
Източник: БТА
Икономика
Фондация „Атанас Буров“ връчи годишните си награди за принос към българския бизнес и банковото дело

Годишните награди на фондация „Атанас Буров“ за 2026 г., с които се отличават личности със значим принос за развитието на българския бизнес и банковото дело, бяха връчени на церемония в „Гранд Хотел Милениум София“. Събитието се проведе под мотото „Лидерството заслужава признание“.
Наградите бяха връчени в пет основни категории – „Банково и финансово управление“, „Индустриално управление“, „Дигитализация и иновации“, „Устойчивост и социално отговорно управление“ и „Цялостен принос към българската икономика“. Последните три бяха въведени тази година. По време на церемонията бяха връчени и две специални отличия – „Визионер в корпоративното лидерство“ и „Български бранд на световно ниво“. Така общият брой на категориите и специалните отличия е седем.
В категорията „Банково и финансово управление“ отличието получи Кристоф де Мил, изпълнителен директор на Обединена българска банка (ОББ). Наградата му беше връчена от Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор (КФН).
Наградата за „Индустриално управление“ беше присъдена на Кирил Домусчиев, президент на „Хювефарма“. Отличието му беше връчено от Александър Пулев, заместник министър-председател и министър на икономиката, инвестициите и индустрията.
В категорията „Дигитализация и иновации“ беше отличен Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на „Борика“. Наградата му беше връчена от Иван Василев, министър на иновациите и дигиталната трансформация.
В категорията „Устойчивост и социално-отговорно управление“ наградата получи „Телерик Академия“. Отличието беше връчено от Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика.
Наградата за цялостен принос към българската икономика беше присъдена на Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“. Отличието му беше връчено от Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Пощенска банка“.
По време на церемонията бяха връчени и две специални отличия. Наградата „Визионер в корпоративното лидерство“ получи Владимир Николов, управител и оперативен президент на „Фантастико груп“. Отличието му беше връчено от кмета на София Васил Терзиев.
Наградата „Български бранд на световно ниво“ беше присъдена на Райчо Райчев, изпълнителен директор на „Ендуросат“ (EnduroSat). Тя му беше връчена от Ваня Манова, регионален мениджър на „Мастъркард“ (Mastercard).
Церемонията беше открита от Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на фондация „Атанас Буров“, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „Пощенска банка“. Тя изрази благодарност към всички, които през годините са съхранили делото на фондацията, и посочи, че целта е нейното наследство да бъде надградено и развито през следващите години.
Димитрова открои като приоритети развитието на лятното училище на фондацията, както и разширяването на стипендиантските програми. Тя представи и инициатива за учебник по финансова грамотност, разработен с подкрепата на Асоциацията на банките в България, който е предвидено да бъде използван в средното образование.
По време на церемонията бяха прочетени и приветствия от президента на Република България Илияна Йотова и министър-председателя Румен Радев.
Кметът на София Васил Терзиев също отправи послание към отличените и присъстващите, като подчерта значението на личния пример на лидерите, грижата за обществото и отговорността към бъдещите поколения. Той призова представителите на политиката, бизнеса и индустрията да бъдат смели при вземането на решения и по-чувствителни към успехите на младите хора.
Терзиев посочи, че наградите са не само признание за постиженията на отличените, но и отговорност за наследството, което ще оставят след себе си.
Призовете „Буров“ се връчват ежегодно на изявени мениджъри в банковия и финансовия сектор и индустрията в България. За първи път тази година номинирането, оценяването и определянето на победителите се осъществиха по независима методология, разработена и администрирана от консултантската компания „Делойт“ (Deloitte).
Източник: БТА
Икономика
Правителството одобри допълнително 250 млн. евро по бюджета на МРРБ за изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти

Правителството одобри допълнителен трансфер по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за 2026 г. в размер на 250 000 000 евро, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Със средствата ще се финансира изпълнението на обекти по Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 към чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., които са определени за финансиране през 2026 г.
Общо до 600 млн. евро е определеният за 2026 г. годишен размер за изплащане на разходи за реализацията на проектите по програмата чрез бюджета на МРРБ. Средствата ще се предоставят поетапно от централния бюджет по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. С ПМС № 107 от 19 август 2026 г. беше одобрен първи трансфер по бюджета на ведомството за тази година в размер на 150 000 000 евро за разплащане на допустими разходи при изпълнението на проекти по Инвестиционната програма за общински проекти. Необходимите средства по бюджета на МРРБ се осигурява за сметка на капиталовите разходи по централния бюджет за 2026 г.
Целта е да бъде постигнато по-добро планиране и разходване на предвидените средства по централния бюджет за настоящата година, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционната програма, се посочва в прессъобщението. Предложеният подход ще даде възможност, в хода на изпълнението на бюджета през годината, средствата за разходи за реализиране на общински проекти да се предоставят своевременно при наличие на готовност за тяхната незабавна реализация и при спазване на изискванията на чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти ще допринесе за подобряване на инфраструктурното развитие на регионите и на благоустройствената среда в населените места и е в съответствие с Програмата за управление на Република България 2026 г. — 2030 г., отбелязват от пресслужбата на правителството.
Миналата седмица, по време на посещението си във Варна, по темата за общинската инвестиционна програма министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков изтъкна, че не трябва просто „да се раздават едни пари“. По думите му всяко инвестирано евро трябва да бъде планирано и насочено към най-неотложните нужди на регионите – ВиК инфраструктура, пътища или регулация. В отговор на въпрос министърът отрече да има забавяне на процедурите към общините и допълни, че става дума за технологичен процес. Той изтъкна, че досега са разплатени около 100 млн. евро, а средната сума за превод към община е между 1,5 и 2 млн. евро, което означава десетки и стотици преписки, подлежащи на преглед и документална обработка. Шишков заяви, че системата работи непрекъснато, като няма деление на „черни и бели кметове“ и увери, че парите са за гражданите и всички траншове ще бъдат изплатени.
/ЕС/
Източник: БТА
Икономика
Австрийското правителство одобри „Климатичен социален план“ на стойност 770 милиона евро

Австрийското правителство одобри днес „Климатичен социален план“, предвиждащ до 2032 година да бъдат финансирани мерки за намаляване на емисиите от автомобилния транспорт и сградния сектор на обща стойност около 770 милиона евро, съобщи Министерството на финансите, цитирано от електронни медии. Планът включва и финансова подкрепа за домакинства с ниски доходи, малки предприятия и участници в движението.
Планът е във връзка с началото на втория етап на европейската система за търговия с емисии (EU-ETS2) през 2028 година, когато секторите сграден фонд и транспорт също ще бъдат включени в общоевропейската система за намаляване на емисиите на парникови газове.
От общо 770 милиона евро около 60 процента ще бъдат инвестирани в подобрения на сградите, а 40 процента – в мерки в транспортния сектор. Средствата ще бъдат осигурени основно от търговията с емисии (577,8 милиона евро), а останалите 192,6 милиона евро ще бъдат предоставени от Австрия.
В сградния сектор се предвижда и подпомагане на енергийното обновяване на сгради, собственост на благотворителни и организации с нестопанска цел.
В транспортния сектор ще се насърчава закупуването на електрически автобуси и електрически товарни автомобили за малки предприятия. Предвижда се също подобряване на инфраструктурата за пешеходци и велосипедисти.
/ЕС/
Източник: БТА
-
Обществопреди 3 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Политикапреди 2 месецаСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Спортпреди 2 месецаВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Спортпреди 3 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Политикапреди 2 месецаДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 2 месецаЗеленски: Благодаря Ви, Илияна Йотова
-
Политикапреди 2 месецаМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
