Пътят до бившата мраморна кариера в румънската община Моняса, окръг Арад, се превърна в една от най-посещаваните туристически пътеки в курорта през последните години, предаде Аджерпрес специално за БТА. Това подтикна местната управа да планира поредица от подобрения, целящи разширяване на туристическите възможности, заяви кметът на общината Дору Мирон пред румънската агенция. 

Община Моняса има намерение да поеме част от площта, заемана от бившата кариера, за да преустрои и благоустрои района. За целта се търси прехвърляне на терени, които понастоящем са собственост на оператора на кариерата, с цел създаване на по-атрактивен маршрут за посетителите.

„Бихме искали да поставим пейки или беседки, зони за отдих или площадки за наблюдение, от които посетителите да се любуват на пейзажа“, каза Дору Мирон, цитиран от Аджерпрес. 

Местната управа обмисля и проект, насочен към любителите на спорта на открито, който предвижда изграждането на маршрут за катерене по масивните мраморни блокове, останали на мястото. 

Туристическото предлагане в района може да бъде допълнено и с нова спелеоложка атракция. 

„Малко известно е, че над тези мраморни блокове има пещера, която би могла да се превърне в нова атракция с минимални подобрения“, добави кметът на Моняса. 

Интересът към бившата кариера – исторически известна със своите специфични залежи от червен и черен мрамор – нарасна след изграждането на зоната „Белведере“ преди няколко години, която предлага на туристите панорамна гледка към курорта отвисоко, припомня Аджерпрес. Разстоянието от тази точка до бившата кариера е няколкостотин метра. 

„Хиляди туристи посещават мраморната кариера, като повечето от тях избират да стигнат дотам пеша, тъй като маршрутът предлага много красиви гледки“, каза още кметът. 

За да улесни достъпа за всички категории посетители, местната управа въведе и туристическо влакче, което тръгва от центъра на курорта и спира точно в подножието на мраморните блокове.

„Кариерата в Моняса е истинска геоложка лаборатория на открито. Това, което в търговски план наричаме „мрамор“, от петрографска гледна точка представлява масивен варовик с чистота и цветова гама, рядко срещани в западната част на страната. Впечатляващите нюанси на червено и черно се дължат на наличието на железни оксиди и органични вещества, натрупвани в продължение на милиони години. Днес бившата кариера предлага забележителен карстов пейзаж, което я прави отлично място за образователен туризъм и геотуризъм“, заяви пред Аджерпрес учителят по география Овидиу Торз.

Според информационното табло за туристи в Моняса, добивът на мрамор в планината Кодру-Мома датира от средата на XIX век, а огромните каменни блокове са били предназначени както за вътрешния, така и за международните пазари. Над 50 процента от продукцията е била изнасяна за Нидерландия, Германия, Дания, Ливан, Сирия, Египет, Израел и Япония.

Мраморът от Моняса е използван за довършителните работи на редица важни сгради, включително Двореца на културата в Арад, сградата „Каса Пресей Либере“ (Дом на свободната преса) в Букурещ и Двореца на парламента. 

Добивът на червен и черен кристален варовик е преустановен през 2000-те години, когато приватизираното находище е консервирано и затворено.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Започна гласуването за общите избори в Босна и Херцеговина. Това са първите избори, на които гражданите гласуват с технологии са цифрова идентификация и сканиране на бюлетините. Десетки избиратели се явиха в секциите в Сараево още в началото на изборния ден и успяват да преминат през всички стъпки на идентификация и гласуване сравнително бързо.

Централната избирателна комисия на Босна (ЦИК) съобщи, че все пак в някои секции има проблеми със стартирането на машините за сканиране на бюлетините и началото на изборния ден е забавено.

Избирателните секции отвориха врати в 7 ч. местно време (8 ч. българско) и ще останат отворени до 19 ч. Гражданите се регистрират с машина, която сканира данните от личните им карти и пръстовия им отпечатък. След това те се подписват на принтиран от машината билет, съдържащ личните им данни и снимка. Те гласуват на четири хартиени бюлетини, като отбелязват избора си с маркер. Последната стъпка от гласуването е сканиране на бюлетините с машина. Целта на целия процес е по-голяма сигурност и избягване на повторно гласуване от един и същи човек или вписване като гласували на лица, които са починали.

Централната избирателна комисия на Босна проведе кампания за запознаване на гражданите с новите технологии за гласуване, като прогнозата ѝ е, че процесът ще отнема около три минути. Според представители на секционни избирателни комисии в Сараево процесът по идентификация и гласуване на избирателите засега отнема между 5 и 10 минути в зависимост и от това колко време прекарват те в ръчното попълване на бюлетините. Те посочиха пред БТА, че засега машините работят безупречно и единствените забавяния идват при неволно пропускане на някоя стъпка от страна на избирателите.

Граждани споделиха пред БТА, че процесът на гласуване преминава гладко засега, тъй като членове на секционните избирателни комисии насочват избирателите как да използват машините на всяка стъпка от работата с тях. 

Oбщо 3,4 милиона босненски избиратели ще имат възможност да определят бъдещето на страната си пред избирателните урни. Отделно от около 1,6 милиона босненци, живеещи в чужбина, за гласуване са се регистрирали около 48 хиляди.  Вотът е за трима членове в босненското Президентство, които представляват трите държавотворни народа – сърби, хървати и бошняци. Босна също така избира тази неделя и общо 518 депутати в държавния парламент и в парламентите на двете съставни части – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватската федерация), както и за представители в кантоналните парламенти. 

В цялата страна са открити общо 5569 избирателни секции, от които 5121 са редовни, а 385 са мобилни. Сред обявените избирателни секции са както училища, така и пунктове на „Червен кръст“, медицински заведения, сгради на пожарната служба и частни домове. Босненците в чужбина ще имат възможност да гласуват в общо 20 дипломатически представителства в 13 държави. 

За наблюдение на изборите в Босна са акредитирани общо около 30 хиляди чуждестранни и босненски наблюдатели.

След междуетническата война в Босна 1992-95 година съгласно Дейтънското мирно споразумение Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Източник: БТА

/МИД/

Източник: БТА