В продължение на години надпреварата за създаване на все по-мощен изкуствен интелект следваше утвърдения принцип на Силициевата долина: действай бързо и разбий конкуренцията.

Но в поредица от последователни събития, разгърнали се в рамките на десет дни, най-големите лаборатории за изкуствен интелект се озоваха в състояние на шок, тъй като собствените им творения започнаха да представляват заплаха, пише Ройтерс.

Изследовател от „Антропик“ (Anthropic) напусна компанията, като предупреди, че темпото на развитие на изкуствения интелект ще представлява екзистенциална заплаха, вероятно в рамките на едно десетилетие. Друг разработчик от компанията заяви, че вероятността човечеството да изчезне надхвърля 10 процента. Появиха се съобщения за агенти с изкуствения интелект, които се сговарят, проникват в компютърни системи и заобикалят защитните мерки.

В рядка проява на единство главните изпълнителни директори на конкурентните компании „Антропик“, „ОупънЕйАй“ (OpenAI), „ДийпМайнд“ (DeepMind) на „Гугъл“ (Google), „Майкрософт“ (Microsoft) и „ексЕйАй“ (xAI) призоваха за забавяне на развитието на все по-способните системи за изкуствен интелект. Според някои защитници на безопасността на изкуствения интелект и изследователи, човечеството не се е сблъсквало толкова сериозно със опасността да срещне собствения си крах от времето на изобретяването на атомната бомба преди повече от 80 години.

На обяд в Ню Йорк през декември 2025 г. главният изпълнителен директор на“ОупънЕйАй“  Сам Олтман беше попитан дали, като лидер на могъща компания за изкуствен интелект, се чувства като физика Дж. Робърт Опенхаймер, ръководил разработването на атомната бомба в САЩ.

Размишлявайки върху паралелите, Олтман заяви, че въздействието на изкуствения интелект „ще промени траекторията на човешката история за дълъг период от време“, но призна, че усеща тежестта на отговорността.

В центъра на текущия дебат стои убеждението, че тези машини могат, а дори и трябва, да създават по-способни версии на себе си, без човешка намеса, за да достигнат висшата цел, известна като общ изкуствен интелект (AGI). По-рано този месец изследователи предупредиха, че появата на общия изкуствен интелект е много по-близка, отколкото се смяташе досега, и може да настъпи още след три години, което предизвика вълна от загриженост сред политици и технологични лидери относно системите за изкуствен интелект.

„Няма начин да ги контролираме при мащаба, в който ги обучаваме“, заяви изследователят от „Антропик“ Джо Бентън в интервю след неотдавнашното си напускане. Ако компаниите продължат неумолимото си развитие в областта на изкуствения интелект, каза той, то „тогава темпото ще бъде прекалено бързо и няма да можете да забележите проблемите достатъчно бързо, за да ги отстраните“.

На 3 септември пресконференция на „ОупънЕйАй“ даде начало на поредица от събития, довели до призив за забавяне на темпото в сектора – нещо, което е в пълно противоречие с мантрата на технологичния сектор за растеж на всяка цена.

„Добре дошли в ерата на общия изкуствен интелект“, заяви президентът на „ОупънЕйАй“ Грег Брокман, обявявайки най-новия модел на компанията, известен като „Астра“ (Astra). И все пак, само мигове преди това, компанията призна, че все по-трудно успява да контролира или дори да наблюдава системите за изкуствен интелект, които разработва и пуска на пазара.

Изкуственият интелект е възхваляван от неговите привърженици като върхът на човешките постижения. Застъпниците го описват като софтуер, който може да преобърне цели индустрии, да повиши ефективността, да реши сложни математически и медицински проблеми и почти напълно да елиминира човешката грешка. Но това, което някога беше теоретичен страничен ефект, филмов сценарий за края на света, изведнъж става осезаемо, казват запознати с индустрията.

„Наистина искрено вярваме, че изкуственият интелект може да убие всички хора“, заяви изследователят от „Антропик“ Еван Хъбинджър в публикация в „Екс“.

От другата страна на дебата са политици като президента Доналд Тръмп и много инвеститори, които разглеждат напредъка в развитието на изкуствения интелект като критично важен за американското превъзходство и, вероятно, като инвестиционна възможност, каквато се появява веднъж на поколение. Китайските държавни медии също обвиниха главния изпълнителен директор на „Антропик“ Дарио Амодей, че използва тактики от времето на Студената война, за да „поддържа монополната хегемония на Вашингтон в областта на най-модерните технологии“.

Преломният момент настъпи на 8 септември, когато изследователят от „Антропик“ Джейкъб Коксън напусна компанията, като в поредица от публикации изрази опасенията си, че лабораториите за изкуствен интелект „залагат на карта нашите животи“.

Тръмп, междувременно, даде да се разбере, че развитието на изкуствения интелект ще продължи с пълна сила. „Тече болна конспирация срещу изкуствения интелект и центровете за данни“, заяви той в публикация в социалните медии. Паниката около изкуствения интелект е „измама“, заяви американският президент, а всяко забавяне е в полза единствено на Китай. Американският Конгрес отбеляза малък напредък в прокарването на законопроекти, които да регулират изкуствения интелект. Китай от друга страна възприе коренно различен подход, предлагайки безопасността да се регулира чрез задължения на разработчиците, подкрепени от държавата стандарти, оценки на сигурността и външни тестове.

Зад кулисите служителите на „ОупънЕйАй“ и „Антропик“ са все по-разтревожени от мощността на следващото поколение модели за изкуствен интелект и все по-малко уверени в способността на своите компании да осигурят ефективен надзор, споделиха източници пред Ройтерс. Тези опасения само се засилиха, след като лабораториите за изкуствен интелект признаха през последните седмици, че техни модели по време на тестове на практика са се освободили от ограниченията си и са проникнали в системите на други компании – в повечето случаи месеци по-рано и без знанието на фирмите.

Състезанието за пускане на нови модели с главоломна скорост се дължи отчасти на желанието на „ОупънЕйАй“ и „Антропик“ да излязат на борсата още през следващите месеци, чрез първични публични предлагания (IPO), които биха могли да им осигурят пазарна оценка, значително надхвърляща 1 трилион долара.

Неочаквано станалите свръх популярни публикации на 27-годишния Коксън, малко известен извън кръговете на изкуствения интелект, обаче преобърнаха индустрията с главата надолу.

Предупрежденията на „ОупънЕйАй“ за липсата на контрол при пускането на „Астра“ – най-новият и най-мощен модел на компанията, подхраниха допълнителни опасения. „Колкото по-мощни стават моделите, толкова по-трудно става да се разбере точно какво могат да правят“, заяви пред репортери главният учен на „ОупънЕйАй“ Якуб Пачоцки. Но тези опасения не бяха достатъчни, за да се отложи незабавното пускане на модела.

Притесненията, че ИИ може да „излезе извън контрол“, се засилиха през лятото, когато „ОупънЕйАй“ разкри, че неговите агенти са „избягали“ от контролиран тест и са проникнали в системите на „Хъгинг фейс“ (Hugging Face), без първоначалното знание на нито една от двете компании. Оттогава „ОупънЕйАй“ и „Антропик“ разкриха множество подобни атаки, включително шест нови в сряда, след като множество медийни репортажи показаха по-широк обхват на неразрешената дейност.

Лидерите в бранша призовават за забавяне

Към края на миналата седмица тревогата достигна най-високите ешелони в сектора. На 12 септември Амодей публикува есе от близо 4000 думи, в което призова за забавяне на развитието на изкуствения интелект. „Предвид ускоряващото се темпо на развитие на възможностите на изкуствения интелект, се опасявам, че в рамките на 6 до12 месеца такъв рояк би могъл да поеме контрола над целия интернет“, написа той.

Той, заедно с ръководителите на някои от най-големите разработчици на ИИ, включително Илон Мъск от „ексЕйАй“, Олтман от „ОупънЕйАй“ и Демис Хасабис от „ДийпМайнд“, заявиха, че подкрепят предоставянето на достъп на външни фирми до техните системи, за да се гарантира безопасността и рационалното развитие на ИИ.

Главният изпълнителен директор на „Енвидиа“ (Nvidia) Дженсън Хуан, отхвърли предложенията за спиране на развитието на ИИ – позиция, която е заемал и преди, като вместо това изтъкна, че все по-мощните системи са от съществено значение за напредъка на технологията.

„Мета“, чийто главен изпълнителен директор Марк Зукърбърг е известен с популяризирането на етиката „действай бързо и разбивай статуквото“, застъпи противоположната гледна точка, като изтъкна, че всяка лаборатория трябва да носи отговорност за определянето на собственото си темпо, вместо да се търси координация в рамките на индустрията. „Лабораториите носят значителна отговорност, ако техните модели причинят вреда, така че имат силен стимул да предотвратят това“, написа Зукърбърг в публикация в социалните медии.

Самоанализът на сектора продължи и в сряда, като шефът на отдела за изкуствен интелект в „Майкрософт“, Мустафа Сулейман, предупреди, че разработването от „Антропик“ на модели, които имитират човешкото съзнание, е неразумно. „Всички сме фокусирани върху една и съща цел, а именно да се опитаме да контролираме суперинтелигентността“, заяви Сулейман пред Ройтерс. „Мисля, че това ще бъде най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправим през 21 век.“

Въпреки това, дори когато изглеждаше, че „ОупънЕйАй“ се присъединява към призивите на индустрията за забавяне на разработките на ИИ, имаше съобщения, че доверието на инвеститорите не е отслабнало. Компанията обмисля нов кръг на финансиране, който би удвоил оценката ѝ. Новата цифра: 1,5 трилиона долара.

Източник: БТА

Над 181 000 жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район на България вече имат достъп до високоскоростен интернет в резултат от проект на А1 по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това съобщи старши мениджърът „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1 Валентина Иванова по време на традиционното медийно събитие A1 Tech Trip 2026.

В рамките на проекта А1 е изградила 919 км нова оптична инфраструктура и е надградила 1251 км от съществуващата мрежа.

По проекта е изградена оптична свързаност до 64 общини и три гранични контролно-пропускателни пункта, както и до 280 базови станции. В резултат на инвестицията над 181 000 жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район вече имат достъп до високоскоростен интернет, посочи Иванова.

По думите й това е един от най-мащабните инфраструктурни проекти, реализирани от компанията през последната година.

„Физическата инфраструктура е базата на развитието. Без тази инфраструктура няма как да има цифровизация, да се развиват 5G мрежата и технологиите“, посочи Иванова.

Тя отбеляза, че в обхванатите региони има 253 населени места, определени като зони с недостатъчно покритие. От тях 105 са получили оптична свързаност и високоскоростни услуги.

По думите й проектът е допринесъл и за подобряване на мобилното покритие в слабо населените райони. Мобилното покритие в тези зони се е увеличило с 85 процента, а обхванатото население – с 22 процента.

За реализацията на проекта А1 е разполагала с 14 месеца, като освен изграждането на инфраструктурата е било необходимо да бъдат осигурени множество разрешителни и да се координира работата с държавни институции, общински администрации и експлоатационни дружества.

Иванова посочи, че първоначално в обхвата на проекта е било предвидено да бъдат постигнати няколко основни индикатора – 350 000 жители да получат достъп до високоскоростни услуги, да бъде изградена оптична свързаност до 700 базови станции и 185 общини, както и да бъдат изградени до 3300 км нова оптична инфраструктура и да бъдат надградени 3700 км съществуваща инфраструктура в цялата страна.

Изпълнението на проекта е разпределено между трите големи телекомуникационни оператора, като районите, в които А1 оперира, са Северозападният и Северният централен район.

Финансирането за А1 по проекта е било 69 млн. евро, като компанията е инвестирала допълнително 15 млн. евро за 5G оборудване, разширяване на транспортната мрежа и 10 процента собствено участие, посочи Иванова.

Тя подчерта значението на съвместната работа между държавата и телекомуникационния оператор за реализацията на проекта в поставения срок.

„Работихме съвместно за нуждите на хората, като един екип“, каза Иванова.

По време на A1 Tech Trip 2026 компанията представи развитието на фиксираната и мобилната си мрежа, нови дигитални услуги, приложенията на изкуствения интелект и мерки за повишаване на киберустойчивостта. Сред акцентите на събитието бяха още развитието на оптичната инфраструктура и дигиталните услуги за потребителите и бизнеса.

Източник: БТА

Около 42 процента от писателите и преводачите в Нидерландия не получават нищо от издателите си за аудиокнигите, предлагани на търговски платформи, съобщава телевизия Ен О Ес, като цитира проучване сред 700 членове на Гилдията на авторите и Фондация „Лира“.

Новината идва около година, след като бе съобщено, че покойната поетеса Лике Марсман е получила малко повече от 8,5 цента за всяка изслушана аудиокнига, след като спечели наградата „Флаюстер“ на нидерландска стрийминг платформа за аудиокниги, подкасти и електронни книги за най-добро аудиокнига за 2025 г. Сега авторите и преводачите, които получават възнаграждение, казват, че сумата е „много ниска“, което според тях е шокиращо, съобщава Ен О Ес.

Освен това авторите често не могат да посочат точните си приходи, тъй като обикновено не се заплаща поотделно за всяка стрийминг услуга, а те получават нещо като общо възнаграждение за всички платформи за аудиокниги. Авторите и преводачите не само печелят малко от книгите на аудиоплатформите, но често остава неизвестно къде се предлага тяхното творчество и какви приходи им носи това.

Има данни за възнагражденията за аудиокниги, които са били заемани в цифров формат чрез онлайн библиотеката. Националната библиотека „KB“ посочва, че при онлайн библиотеката е ясно предварително колко ще спечелят авторите от една прослушана книга. Приходите от това са по-високи отколкото при търговските платформи, но често и те са ниски. Средното възнаграждение за едно заемане възлиза на 39 цента.

Нидерландският пазар на аудиокниги се оценява на около 50 милиона евро, като приходите са нараснали с една трета през миналата година.

Говорителката на Сдружението на авторите заяви пред Ен О Ес, че не вярва издателите умишлено да ощетяват авторите, но постави под въпрос бизнес модела, стоящ зад комерсиалните аудиоплатформи. Според нея издателите трябва да бъдат по-прозрачни относно споразуменията, които сключват със стрийминг услугите.

„За книга, която купувате в магазин и държите на нощното си шкафче, авторът получава фиксиран процент от около 2 евро“, обяснява Мартийн Давид от Асоциацията на издателите. „При стрийминг услугите нещата не стоят така. Те плащат, например, според броя минути или часове, през които книгата се слуша.“

През януари „Флаюстер“, част от медийната група Де Пи Джи Медия (DPG Media), заяви пред Ен О Ес, че хонорарите, които издателите получават, са в съответствие с пазара, но отказа да обясни как се изчисляват плащанията.  Друга популярна платформа – „Кобо+“, също заяви, че „не желае да споделя подробности“ за тарифите и произтичащите от тях приходи.

Авторът на бестселъри Лекс Палео също забелязва, че печалбите от аудиокнигите не стигат до писателите и издателствата. Той смята, че те отиват предимно при големите платформи за аудиокниги, като например „Сторител“ (Storytel), „Спотифай“ (Spotify) и „Букбийт“ (Bookbeat).

Според него приходите от стрийминг услугите не са съизмерими с тези от „физическите книги“. Въпреки това той счита, че платформите за аудиокниги са ценно допълнение към пазара. По думите му, те са нещо като реклама, благодарение на която хора, които обикновено не влизат в контакт с книги, сега го правят. „Това е начин да ги запознаеш с твоето творчество“, казва Палeо. Той също така смята, че и самите писатели трябва да поемат отговорност и да бъдат внимателни, когато подписват договор с издателство.

Източник: БТА