Датският премиер Мете Фредериксен не огласи и днес подробности около споразумението със САЩ, постигнато след обявения пробив в спора за Гренландия, съобщиха датски медии, цитирани от ДПА. 

Фредериксен каза, че няма да обсъжда детайлите на договореностите, докато споразумението не бъде официално подписано, се посочва в публикациите, в които се цитира нейно изказване, направено преди да отпътува за участие в сесията на ООН в Ню Йорк.

Премиерът заяви, че разбира големия обществен интерес по темата, но добави пред местния канал TV2, че тя и гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен не биха поставили подписите си под споразумението, „ако то не беше добро за Гренландия“.

В петък президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви пробива в пространна публикация в социалната си мрежа Трут Сошъл. Впоследствие правителствата на Дания и Гренландия съобщиха, че през идната седмица може да бъде подписано споразумение.

Нилсен също заминава днес за Ню Йорк, предаде датската агенция Рицаус бюро.

Според датски медии се очаква в рамките на визитата си в Ню Йорк Фредериксен да се срещне с Тръмп. Помолена да коментира дали очаква с нетърпение срещата, тя отговори, че е в „отлични отношения“ с американския лидер.

Спорът около стратегическия остров Гренландия, територия с широка автономия в състава на Кралство Дания, обтегна отношенията между Копенхаген и Вашингтон.

В петък Тръмп съобщи, че трите страни „са постигнали договореност, даваща на САЩ пълна свобода да направят това, което е необходимо за Гренландия“ в името на гарантирането както на нейната, така и на своята сигурност.

По думите му споразумението премахва всяка възможност потенциален американски противник да установи военно присъствие на острова без одобрението на Вашингтон.

Дания и Гренландия засега не са потвърдили версията на Тръмп за съдържанието на договореностите.

Източник: БТА

/СТ/

Източник: БТА

Доверието в институциите, активното гражданско участие, качеството и достоверността на информацията и влиянието на технологиите върху обществения дебат бяха сред основните теми в първата сесия на Европейския граждански панел за демократичната устойчивост. Тридневната среща, която започна на 18 септември в Брюксел, приключи днес с обобщаване на обсъжданията на 150 граждани, избрани на случаен принцип от всички 27 държави членки на Европейския съюз.

Сред участниците са четирима българи – Габриела Караджонова-Малчева, Стефан Русев, Михаела Колева и Александър Стоев. В рамките на първата сесия те работиха във фокус групи с граждани от различни държави, като обсъдиха как демокрацията може да бъде по-устойчива и как хората могат да участват по-пълноценно в обществения живот.

Един от обсъжданите въпроси по време на различните дискусии е бил дали европейските граждани имат политиците, които заслужават. Според представените резултати 75 процента от участниците са отговорили отрицателно. Сред посочените проблеми са корупцията, необходимостта от по-голяма отчетност на политиците и спазването на предизборните обещания. В дискусиите обаче е подчертана и отговорността на самите граждани при избора на хората, които ги представляват.

Участниците са определили като важни качества на добрия политик честността, отговорността и съобразяването с интересите на гражданите. Според обсъжданията демокрацията не може да бъде защитавана единствено от институциите, а изисква активно участие и контрол от страна на обществото.

Особено внимание е отделено на информационната среда. Дванадесетокласничката от Ямбол Михаела Колева, която е участвала във фокус групата по темата за информацията и технологиите, разказа, че дискусиите са били свързани с фалшивите профили, дезинформацията, платеното съдържание и развитието на изкуствения интелект. Отчетено е, че достоверната информация е свързана не само с качеството на обществения дебат, но и със сигурността на гражданите и демократичните общества.

В дискусиите е поставен и въпросът за необходимостта от правила в дигиталната среда. Участниците са посочили, че технологичното развитие не може да бъде спряно, но хората трябва да разполагат с необходимите знания и умения, за да разпознават достоверната информация, дезинформацията и съдържание, създадено с помощта на изкуствен интелект, включително deepfake.

Сред обсъжданите решения е било развитието на критичното мислене и цифровите умения чрез образование. Гражданите са разгледали и ролята на независимата и качествена журналистика, както и необходимостта хората да могат да проверяват информацията, която получават през интернет.

Друг акцент в разговорите е било усещането на гражданите, че гласът им не води до промяна. В този контекст участниците са обсъдили необходимостта от по-пряк диалог между гражданите и институциите, както и от механизми, чрез които хората да виждат какво се случва с предложенията и идеите им след участието в обществения дебат.

Пред участниците беше представена и възможността обсъжданията да продължат извън самия панел чрез специална платформа, в която граждани от различни европейски държави могат да споделят идеи, да коментират предложения и да организират инициативи. По този начин дискусиите могат да достигнат и до местно ниво.

Представителите на Европейската комисия посочва, че целта на гражданския панел е участниците да изработят препоръки, които да бъдат предоставени на Комисията и да допринесат за последващата работа по укрепването на демокрацията в ЕС. Комисията определя демократичната устойчивост като способността на институциите, гражданското общество, гражданите и общностите да се подготвят, да устояват и да се възстановяват от заплахи и кризи, като същевременно се запазват свободните избори, върховенството на закона, основните права и възможността за участие в обществения живот.

Първата сесия беше основно посветена на разбирането на понятието „демократична устойчивост“ и на определянето на основните предизвикателства, върху които панелът ще се съсредоточи. Следващата сесия ще се проведе онлайн през октомври. Тогава участниците ще обсъдят възможни действия за по-пълноценно участие на гражданите и общностите в демократичния живот и ще започнат разработването на препоръки. Заключителната сесия е насрочена за ноември, когато в Брюксел ще бъдат прецизирани окончателните препоръки към Европейската комисия.

Гражданските панели са част от инструментите на Европейската комисия за пряко включване на гражданите в обсъждането на европейски политики, разясниха още организаторите. В рамките на панела за демократичната устойчивост участниците имат възможност да обменят опит отвъд националните граници и да формулират идеи, които впоследствие да бъдат разгледани в процеса на изработване на политики, отчете за БТА Мачей Берестецки, говорител на Европейската комисия (ЕК) по въпросите на научните изследвания, иновациите, реформите, сближаването и рибарството.

Източник: БТА