Доверието в институциите, активното гражданско участие, качеството и достоверността на информацията и влиянието на технологиите върху обществения дебат бяха сред основните теми в първата сесия на Европейския граждански панел за демократичната устойчивост. Тридневната среща, която започна на 18 септември в Брюксел, приключи днес с обобщаване на обсъжданията на 150 граждани, избрани на случаен принцип от всички 27 държави членки на Европейския съюз.

Сред участниците са четирима българи – Габриела Караджонова-Малчева, Стефан Русев, Михаела Колева и Александър Стоев. В рамките на първата сесия те работиха във фокус групи с граждани от различни държави, като обсъдиха как демокрацията може да бъде по-устойчива и как хората могат да участват по-пълноценно в обществения живот.

Един от обсъжданите въпроси по време на различните дискусии е бил дали европейските граждани имат политиците, които заслужават. Според представените резултати 75 процента от участниците са отговорили отрицателно. Сред посочените проблеми са корупцията, необходимостта от по-голяма отчетност на политиците и спазването на предизборните обещания. В дискусиите обаче е подчертана и отговорността на самите граждани при избора на хората, които ги представляват.

Участниците са определили като важни качества на добрия политик честността, отговорността и съобразяването с интересите на гражданите. Според обсъжданията демокрацията не може да бъде защитавана единствено от институциите, а изисква активно участие и контрол от страна на обществото.

Особено внимание е отделено на информационната среда. Дванадесетокласничката от Ямбол Михаела Колева, която е участвала във фокус групата по темата за информацията и технологиите, разказа, че дискусиите са били свързани с фалшивите профили, дезинформацията, платеното съдържание и развитието на изкуствения интелект. Отчетено е, че достоверната информация е свързана не само с качеството на обществения дебат, но и със сигурността на гражданите и демократичните общества.

В дискусиите е поставен и въпросът за необходимостта от правила в дигиталната среда. Участниците са посочили, че технологичното развитие не може да бъде спряно, но хората трябва да разполагат с необходимите знания и умения, за да разпознават достоверната информация, дезинформацията и съдържание, създадено с помощта на изкуствен интелект, включително deepfake.

Сред обсъжданите решения е било развитието на критичното мислене и цифровите умения чрез образование. Гражданите са разгледали и ролята на независимата и качествена журналистика, както и необходимостта хората да могат да проверяват информацията, която получават през интернет.

Друг акцент в разговорите е било усещането на гражданите, че гласът им не води до промяна. В този контекст участниците са обсъдили необходимостта от по-пряк диалог между гражданите и институциите, както и от механизми, чрез които хората да виждат какво се случва с предложенията и идеите им след участието в обществения дебат.

Пред участниците беше представена и възможността обсъжданията да продължат извън самия панел чрез специална платформа, в която граждани от различни европейски държави могат да споделят идеи, да коментират предложения и да организират инициативи. По този начин дискусиите могат да достигнат и до местно ниво.

Представителите на Европейската комисия посочва, че целта на гражданския панел е участниците да изработят препоръки, които да бъдат предоставени на Комисията и да допринесат за последващата работа по укрепването на демокрацията в ЕС. Комисията определя демократичната устойчивост като способността на институциите, гражданското общество, гражданите и общностите да се подготвят, да устояват и да се възстановяват от заплахи и кризи, като същевременно се запазват свободните избори, върховенството на закона, основните права и възможността за участие в обществения живот.

Първата сесия беше основно посветена на разбирането на понятието „демократична устойчивост“ и на определянето на основните предизвикателства, върху които панелът ще се съсредоточи. Следващата сесия ще се проведе онлайн през октомври. Тогава участниците ще обсъдят възможни действия за по-пълноценно участие на гражданите и общностите в демократичния живот и ще започнат разработването на препоръки. Заключителната сесия е насрочена за ноември, когато в Брюксел ще бъдат прецизирани окончателните препоръки към Европейската комисия.

Гражданските панели са част от инструментите на Европейската комисия за пряко включване на гражданите в обсъждането на европейски политики, разясниха още организаторите. В рамките на панела за демократичната устойчивост участниците имат възможност да обменят опит отвъд националните граници и да формулират идеи, които впоследствие да бъдат разгледани в процеса на изработване на политики, отчете за БТА Мачей Берестецки, говорител на Европейската комисия (ЕК) по въпросите на научните изследвания, иновациите, реформите, сближаването и рибарството.

Източник: БТА

Израелската армия днес заяви, че е арестувала предполагаемия извършител на атака на Западния бряг, при която по-рано беше убит израелец, предаде Франс прес. 

“Войниците задържаха терориста, който избяга в болница, близо до мястото на атаката”, заяви армията в изявление и добави, че нападателят преди това е бил ранен, след като войник е открил стрелба на мястото на нападението.

Предполагаемият стрелец е палестинец и е открил стрелбата от мотоциклет срещу еврейския заселник, който е бил в автомобил край селището Неве Цуф, близо до Рамала, съобщи полицията.

Медицинските екипи, които са пристигнали на мястото, само констатираха смъртта на мъжа, като посочиха, че той е получил смъртоносни огнестрелни рани.

Няколко часа по-късно предполагаемият нападател бе открит в болница в Рамала и задържан.

По-рано днес израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че израелските сили издирват “терориста”, убил израелец на Западния бряг.

Малко след стрелбата израелската армия заяви, че силите ѝ са “елиминирали“ палестински шофьор, който се е опитал да извърши нападение срещу войници близо до селището Ганим, по-на север в Западния бряг. Няма пострадали войници, уточниха от полицията.

Източник: БТА

Честните и прозрачни избори, качествената журналистика и надеждната информация са сред основните теми, около които са се обединили българските участници в първата сесия на Европейския граждански панел, посветена на демократичната устойчивост. Това казаха за  БТА Михаела Колева от Ямбол, Габриела Караджонова-Малчева от Пловдив и Стефан Русев от Ивайловград, които заедно с Александър Стоев от Стара Загора представят България във форума.

Вчера, 19 септември, българските представители участваха в работата на фокус групите в сградата на Конгресния център „Алберт Боршет“ в Брюксел. В групите са се включили граждани от България, Германия, Италия, Чехия и други държави, които са обсъдили различни аспекти на демократичната устойчивост и са споделили своите виждания и личен опит.

„Първото ми впечатление беше от невероятната енергия и динамика в залата“, разказа Михаела Колева. По думите ѝ въпреки езиковите бариери и различията в средата, от която идват участниците – от малки селски райони до големи столици – се е усещало силно чувство за общност.

„Впечатли ме колко бързо се стопиха официалните граници, когато хората седнаха на една маса, за да обсъждат общото си бъдеще“, посочи Колева.

При работата в групите участниците са постигнали съгласие, че честните и прозрачни избори са важна част от устойчивостта на демокрацията. Сред основните обсъждани теми е била и необходимостта от качествена журналистика, основана на факти и данни, а не на политически пристрастия и убеждения.

„Затова се обединихме около създаването на печат за качествена журналистика в ЕС“, каза Колева. Тя отбеляза и сходните виждания на представителите на България, Германия и Чехия по отношение на бъдещето на ЕС и устойчивостта на демокрацията.

За Габриела Караджонова-Малчева важна част от срещата е била възможността за открит диалог между гражданите от различни държави.

„Всички изглеждаха изключително приветливи и отворени за комуникация. Имаше изслушване и воденето на дискусия. Беше истинско удоволствие за мен“, разказа тя.

По време на дискусиите особено внимание е било отделено на провеждането на честни и прозрачни избори. Българските участници са внесли предложение, свързано с гласуването на хората с двойно гражданство, което е било прието с 10 от 12 гласа.

Друг важен въпрос е бил свързан с надеждността на информацията и възможностите за предотвратяване на нейното манипулиране. Обсъдена е идеята за създаване на модели, които да проверяват точността на информацията преди публикуването ѝ, както и за европейски печат за журналистика, свързан с качеството и надеждността на предоставената информация.

„Когато се срещнах със 150-те участници от 27-те държави членки на ЕС, забелязах, че всички бяха въодушевени и много разговорливи“, каза Стефан Русев.

По думите му в неговата група, в която са участвали представители на България, Германия, Чехия и Италия, не е имало големи различия по основните въпроси.

„Темите, в които мислехме еднакво и бяхме единодушни, са избирателните права – по-сигурни и прозрачни избори. Еднакво мислехме, че трябва да имаме качествена журналистика, информацията, която достига до избирателя, да е проверена и да има печат от независими медии, за да може да се предотврати дезинформацията“, посочи Русев.

Според него след проведените дебати мненията на участниците са се сближили още повече и са достигнали до почти единодушни позиции по основните теми.

Първата сесия на Европейския граждански панел приключва днес с обобщение на мненията на 150 граждани от всички 27 държави членки на Европейския съюз (ЕС) по темата за демократичната устойчивост. През последните два дни те обсъждаха в Брюксел как демокрациите в Европа могат да станат по-устойчиви и как гражданите могат да участват по-активно в обществения живот.

Източник: БТА