Дърпане на въже и канадска борба са акцентът в програмата на третия ден от Международния фестивал „Балканска черга“, каза пред БТА Борислав Крумов, представител на Сдружение „Роден край“ и организатор на фестивала, съвместно с кмета на с. Шишковци Илияна Петрова.

Програмата предлага още арт работилница, в която деца рисуват шевици върху дървени лъжици и правят кошнички от хартиени чашки. Гост на фестивала е 93-годишният Димчо Занев, който показва занаята кошничарство, посочи Крумов. Фестивалната програма включва още фолклорни изпълнения и забавления.

В предишни дни от тазгодишното 14-о издание на фестивала имаше демонстрации по приготвяне на зелници, погачи и баници, които бяха изпечени на място. Големият фурор на фестивала беше група от с. Брезница, община Гоце Делчев, която на място приготви техни специфични ястия. „Подредихме една 50-метрова черга с баници и зелници, които бяха оценени от компетентно жури“, каза още Крумов.

Фестивалната програма беше с фолклорни изпълнения на Димана Крумова и Любен Дишлянов, Ива и Велислава Костадинови – внучките на Гуна Иванова, Иво Барбутски, танцов ансамбъл „Осогово“, Радостина Паньова и други. Показана беше и изложба на скални лица от региона на Краището с фотоси на Румен Зиновиев.

По време на фестивала можеха да се видят черги от различни краища на България, както и от Сърбия и от Република Северна Македония. „Вижда се, че всички на Балканите сме на една черга. Дали от Босилеград, дали от Пробищип или Гоце Делчев, се вижда, че всички на Балканите сме на една черга, посочи Крумов.

Фестивалът традиционно се провежда в с. Шишковци, където Владимир Димитров – Майстора е живял и творил. Мястото събира фолклор, традиции, занаяти и вкусове, посочи още Борислав Крумов.

Източник: БТА

Турско кафе с баклава и локум и тортите „Гараш“ и „Добош“ бяха част от дегустация „От Ориента към Западна Европа“. Събитието се състоя в къща „Недкович“ в Пловдив и е част от програмата на „Празници на Стария град“.

Тази презентация на сладките изкушения е пътуване назад във времето – края на XIX, началото на XX век, когато в Пловдив навлизат сладкарниците, посочи уредникът на къща „Недкович“ Антоанета Пердикацева. Тя разказа, че по онова време градът е икономически и търговски център, в който турските кафенета са социално средище за мъжете. Там те пиели турско кафе на пясък и пушили чибук. В средата на XIX век жените навлизат в тях и шекерджийниците и визията им се променя. Наред с миндерите и малките столчета, интериорът включва вече и маси със столове и започват да се предлагат баклава, кадаиф, ашуре и други ориенталски специалитети.

В началото на XX век духът на Западна Европа навлиза в Пловдив и започват да отварят врати сладкарници, копие на виенските. В тях можели да бъдат хапвани еклери, ръчно изработени шоколадови бонбони, унгарската торта „Добош“ и дошлата от Русе торта „Гараш“. 

Майсторът, изработил тортите за дегустацията, е възпитаничката на Професионалната гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в Пловдив – сладкарят Деница Янковска. И двете торти са многослойни, съдържат шоколад и орехи, обясни Янковска. Рецептата за торта „Гараш“ е дело на австроунгареца Коста Гараш, който я създава в Русе, където се мести да практикува през 1885 година.Тя е с орехови блатове и има шоколадов крем. 

„Добош“ е представена за пръв път Унгарската национална изложба в Будапеща през 1885 година. Създателят ѝ Йозеф Добош я е измислил така, че да може пътува без да се разваля, като е „сготвил“ яйцата в масления крем, разказа Янковска. Тортата е с яйчени блатове, шоколадов маслен крем, като характерното при нея е, че е предварително нарязана и със стъклената карамелена глазура отгоре. Днес я промених, защото трябваше да режем парчетата на място, и съм я заляла с карамелен сос, каза сладкарят. 

И днес сладкарниците в Пловдив продължават да бъдат места за социални контакти, а торта „Гараш“ е сред най-търсените сладки изкушения, посочи Антоанета Пердикацева. Торта „Добош“ е по-позната и предлагана в Западна Европа. 

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА