Над 181 000 жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район на България вече имат достъп до високоскоростен интернет в резултат от проект на А1 по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това съобщи старши мениджърът „Планиране и развитие на оптичната мрежа“ в А1 Валентина Иванова по време на традиционното медийно събитие A1 Tech Trip 2026.

В рамките на проекта А1 е изградила 919 км нова оптична инфраструктура и е надградила 1251 км от съществуващата мрежа.

По проекта е изградена оптична свързаност до 64 общини и три гранични контролно-пропускателни пункта, както и до 280 базови станции. В резултат на инвестицията над 181 000 жители в 64 общини в Северозападния и Северния централен район вече имат достъп до високоскоростен интернет, посочи Иванова.

По думите й това е един от най-мащабните инфраструктурни проекти, реализирани от компанията през последната година.

„Физическата инфраструктура е базата на развитието. Без тази инфраструктура няма как да има цифровизация, да се развиват 5G мрежата и технологиите“, посочи Иванова.

Тя отбеляза, че в обхванатите региони има 253 населени места, определени като зони с недостатъчно покритие. От тях 105 са получили оптична свързаност и високоскоростни услуги.

По думите й проектът е допринесъл и за подобряване на мобилното покритие в слабо населените райони. Мобилното покритие в тези зони се е увеличило с 85 процента, а обхванатото население – с 22 процента.

За реализацията на проекта А1 е разполагала с 14 месеца, като освен изграждането на инфраструктурата е било необходимо да бъдат осигурени множество разрешителни и да се координира работата с държавни институции, общински администрации и експлоатационни дружества.

Иванова посочи, че първоначално в обхвата на проекта е било предвидено да бъдат постигнати няколко основни индикатора – 350 000 жители да получат достъп до високоскоростни услуги, да бъде изградена оптична свързаност до 700 базови станции и 185 общини, както и да бъдат изградени до 3300 км нова оптична инфраструктура и да бъдат надградени 3700 км съществуваща инфраструктура в цялата страна.

Изпълнението на проекта е разпределено между трите големи телекомуникационни оператора, като районите, в които А1 оперира, са Северозападният и Северният централен район.

Финансирането за А1 по проекта е било 69 млн. евро, като компанията е инвестирала допълнително 15 млн. евро за 5G оборудване, разширяване на транспортната мрежа и 10 процента собствено участие, посочи Иванова.

Тя подчерта значението на съвместната работа между държавата и телекомуникационния оператор за реализацията на проекта в поставения срок.

„Работихме съвместно за нуждите на хората, като един екип“, каза Иванова.

По време на A1 Tech Trip 2026 компанията представи развитието на фиксираната и мобилната си мрежа, нови дигитални услуги, приложенията на изкуствения интелект и мерки за повишаване на киберустойчивостта. Сред акцентите на събитието бяха още развитието на оптичната инфраструктура и дигиталните услуги за потребителите и бизнеса.

Източник: БТА

Около 42 процента от писателите и преводачите в Нидерландия не получават нищо от издателите си за аудиокнигите, предлагани на търговски платформи, съобщава телевизия Ен О Ес, като цитира проучване сред 700 членове на Гилдията на авторите и Фондация „Лира“.

Новината идва около година, след като бе съобщено, че покойната поетеса Лике Марсман е получила малко повече от 8,5 цента за всяка изслушана аудиокнига, след като спечели наградата „Флаюстер“ на нидерландска стрийминг платформа за аудиокниги, подкасти и електронни книги за най-добро аудиокнига за 2025 г. Сега авторите и преводачите, които получават възнаграждение, казват, че сумата е „много ниска“, което според тях е шокиращо, съобщава Ен О Ес.

Освен това авторите често не могат да посочат точните си приходи, тъй като обикновено не се заплаща поотделно за всяка стрийминг услуга, а те получават нещо като общо възнаграждение за всички платформи за аудиокниги. Авторите и преводачите не само печелят малко от книгите на аудиоплатформите, но често остава неизвестно къде се предлага тяхното творчество и какви приходи им носи това.

Има данни за възнагражденията за аудиокниги, които са били заемани в цифров формат чрез онлайн библиотеката. Националната библиотека „KB“ посочва, че при онлайн библиотеката е ясно предварително колко ще спечелят авторите от една прослушана книга. Приходите от това са по-високи отколкото при търговските платформи, но често и те са ниски. Средното възнаграждение за едно заемане възлиза на 39 цента.

Нидерландският пазар на аудиокниги се оценява на около 50 милиона евро, като приходите са нараснали с една трета през миналата година.

Говорителката на Сдружението на авторите заяви пред Ен О Ес, че не вярва издателите умишлено да ощетяват авторите, но постави под въпрос бизнес модела, стоящ зад комерсиалните аудиоплатформи. Според нея издателите трябва да бъдат по-прозрачни относно споразуменията, които сключват със стрийминг услугите.

„За книга, която купувате в магазин и държите на нощното си шкафче, авторът получава фиксиран процент от около 2 евро“, обяснява Мартийн Давид от Асоциацията на издателите. „При стрийминг услугите нещата не стоят така. Те плащат, например, според броя минути или часове, през които книгата се слуша.“

През януари „Флаюстер“, част от медийната група Де Пи Джи Медия (DPG Media), заяви пред Ен О Ес, че хонорарите, които издателите получават, са в съответствие с пазара, но отказа да обясни как се изчисляват плащанията.  Друга популярна платформа – „Кобо+“, също заяви, че „не желае да споделя подробности“ за тарифите и произтичащите от тях приходи.

Авторът на бестселъри Лекс Палео също забелязва, че печалбите от аудиокнигите не стигат до писателите и издателствата. Той смята, че те отиват предимно при големите платформи за аудиокниги, като например „Сторител“ (Storytel), „Спотифай“ (Spotify) и „Букбийт“ (Bookbeat).

Според него приходите от стрийминг услугите не са съизмерими с тези от „физическите книги“. Въпреки това той счита, че платформите за аудиокниги са ценно допълнение към пазара. По думите му, те са нещо като реклама, благодарение на която хора, които обикновено не влизат в контакт с книги, сега го правят. „Това е начин да ги запознаеш с твоето творчество“, казва Палeо. Той също така смята, че и самите писатели трябва да поемат отговорност и да бъдат внимателни, когато подписват договор с издателство.

Източник: БТА

Горивата у нас продължават да поскъпват и през тази седмица, показват данните на платформата „Фюело“. 

Най-голямо е повишението на цената на дизела през седмицата – с 3,72 процента. Средната цена на този вид гориво е нараснала от 1,88 евро за литър на 13 септември на 1,95 евро днес. За последния месец дизелът е поскъпнал със 7,14 на сто или с 0,13 евро. 

Най-масовият бензин А95 е поскъпнал средно с 0,05 евро за литър или с 3,07 процента през тази седмица. Средната му цена се е повишила от 1,63 евро на 1,68 евро за литър от днес. На месечна база ръстът на цената му е 7,69 на сто или 0,12 евро за литър. 

При пропан-бутана повишението за седмицата е 0,01 евро за литър или с 1,47 на сто. През последния месец този вид гориво е поскъпнало с 6,15 процента или 0,04 евро за литър. 

Метанът също е поскъпнал. Средната му цена е нараснала с 0,01 евро за килограм или 0,72 на сто през седмицата, сочат данните на платформата. За месец поскъпването е с 6,87 на сто или с 0,09 евро за килограм.

БТА припомня, че на 18 септември правителството обяви, че премахва акциза върху пропан-бутана като част от пакет мерки във връзка с високите цени на горивата. 

Освен премахване на акциза на пропан-бутана правителството ще приложи подкрепа под формата на субсидии, които ще бъдат насочени към структуроопределящи сектори, включително публичен транспорт, ученически превози, медицински транспорт. 

Източник: БТА