Комисията за защита на потребителите (КЗП) вече проверява бензиностанциите в страната за необосновано увеличение на цените на дребно на основните горива, обяви председателят на регулатора Мая Манолова в публикация във „Фейсбук“.

„Проверките на бензиностанциите вече са в ход. Подписано е указанието към всички структури на КЗП – и в София, и извън столицата“, заяви Манолова, уточнявайки че „проверките обхващат всякакви обекти – независимо дали са единични или вериги, големи или малки, в градове или извън големи населени места“.

Междинни резултати от проверките се очакват следващата седмица, уточни Манолова, която зае поста председател на КЗП на 18 септември с решение на правителството.

„Резултатите ще обявя публично и това ще е подходът за всички проверки на КЗП – пълна публичност, независимо кой е нарушителят“, допълни тя.

В публикацията си Манолова съобщи още, че успоредно с бензиностанциите КЗП ще се занимава и с необоснованото увеличение на цените на храните и лекарствата без рецепта, които са в правомощията на комисията, както и с неравноправните клаузи в общите условия и договорите за битовите сметки и мобилните услуги.

Цените на горивата, и по-специално на дизеловото гориво, достигнаха рекордни равнища в много държави в Европа през последния месец заради икономическите последици от конфликтите в Близкия изток и Украйна.

В България средната цена на дребно на най-масовия бензин А95 достига 1,69 евро за литър, на дилеза нараства до 1,96 евро за литър, а пропан-бутанът е на средна цена от 69 цена за литър, по данни на платформата „Фюело“ (Fuelo).

Източник: БТА

Сделката за прехвърляне на чуждестранния петролен бизнес на „Лукойл“ (Lukoil), оценен на 20 млрд. долара, към американската инвестиционна група „Карлайл“ (Carlyle) остава блокирана в процедурата за одобрение от американските власти, според запознати източници. Сред активите са рафинерията в България, румънската „Петротел“ (Petrotel) и 45-процентен дял в рафинерията „Зееланд“ (Zeeland) в Нидерландия, пише „Файненшъл таймс“. 

Предложената сделка обхваща дейности в 17 държави. Според източниците тя е получила разрешение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, но все още очаква окончателно одобрение от администрацията на президента Доналд Тръмп.

Процесът продължава вече близо десет месеца, като решението се разглежда междуведомствено с участието на Съвета за национална сигурност, Държавния департамент и Министерството на енергетиката.

От „Карлайл“ заявяват, че приключването на сделката би позволило да бъде увеличено производството на бензин и дизел в европейските рафинерии и да се облекчи напрежението на световните горивни пазари.

„Има значителен неизползван рафиниращ капацитет в европейските активи на „Лукойл“, който би могъл да допринесе за допълнително предлагане на рафинирани продукти на пазара и да облекчи натиска върху цените на горивата“, посочва инвестиционната компания.

По думите ѝ след сключването на условното споразумение по-рано тази година се очаква решение за бъдещето на активите.

Общият капацитет на трите европейски рафинерии е около 400 000 барела петрол дневно. „Петротел“ обаче не работи от миналата година, когато в предприятието започнаха планови ремонти.

Според източник, запознат с преговорите, финализирането на сделката би позволило въвеждането в експлоатация на допълнителен рафиниращ капацитет от между 100 000 и 150 000 барела дневно.

Забавянето съвпада с недостиг на горива, особено на дизел, вследствие на конфликта в Близкия изток и украинските атаки срещу руски рафинерии. Това засилва натиска върху цените в САЩ и Европа.

Вашингтон наложи санкции срещу „Лукойл“ през октомври миналата година като част от усилията за увеличаване на натиска върху Москва заради войната в Украйна. Мерките отделиха международните операции на дружеството от руската компания майка.

САЩ блокираха по-ранен опит на търговската компания „Гънвър“ (Gunvor) да придобие активите. През март „Лукойл“ отписа около 20 млрд. долара от стойността на бизнеса.

Чуждестранният портфейл включва и около 3 млрд. барела доказани и вероятни запаси от нефт и газ, с производство от приблизително 250 000 барела дневно. Според друг източник несигурността около бъдещия собственик възпира инвестициите в активите.

Американските власти многократно удължаваха временните лицензи, позволяващи продължаването на дейността. Последното удължаване е до 22 октомври – почти година след началото на преговорите на „Карлайл“ за придобиването.

Сделката отново привлече внимание след приемането тази седмица от Конгреса на законопроекта на сенатор Линдзи Греъм за засилване на натиска върху руските енергийна и отбранителна индустрия. Той дава право на президента да налага мита до 100 на сто на държави, които купуват руски нефт и газ.

Белият дом и Министерството на финансите на САЩ са отказали коментар.

Източник: БТА

Ограниченият обмен на информация между 27-те държави членки на Европейския съюз и забавянето при създаването на обща система за предупреждение са сред основните слабости в действията на Общността при инциденти с киберсигурността, посочва Европейската сметна палата (ЕСП) в доклад, публикуван днес и оповестен от Франс прес.

Въпреки че за периода 2021–2027 г. ЕС е предвидил общо 1,4 млрд. евро за киберсигурност и през последните години е разширил законодателната си рамка, „ограниченият обмен на информация, пропуските при докладването на инциденти и значителните забавяния при прилагането на мерките пречат на мрежите и механизмите на ЕС да разгърнат пълния си потенциал“, отбелязва институцията.

Макар през последните години държавите членки да са затегнали правилата си, Европейската сметна палата посочва, че Директивата относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност, включваща защита на мрежовите и информационните системи (МИС) или т.нар. Директива МИС 2, която задължава докладването на инциденти пред компетентните органи, все още не е въведена в националното законодателство на всички държави членки. Сред тях е и Франция, въпреки че крайният срок за въвеждането на директивата в националното ѝ законодателство е изтекъл преди близо две години, припомня АФП.

България въведе в националното си законодателство Директива МИС 2 в началото на февруари тази година, когато парламентът прие на второ четене промени в Закона за киберсигурност, с които се въвеждат подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска и докладването на инциденти. 

Освен това продължават да съществуват трудности при „определянето дали даден инцидент има трансгранично въздействие“, както и ограничения, свързани с националната сигурност, отбелязва Сметната палата.

ЕС е създал допълнителна рамка с Акта за киберсолидарност (Cyber Solidarity Act) – законодателство, влязло в сила миналата година, което предвижда създаването на обща система за предупреждение на 27-те държави членки. 

Актът предвижда механизъм за действие при извънредни ситуации, който съчетава взаимопомощ и обмен на информация. Целта е потенциалните кибератаки срещу една или повече държави да бъдат откривани и докладвани по-бързо.

Тези мерки обаче все още не са приложени, отбелязва Сметната палата. При извършването на одита общата платформа за предупреждение все още не е била въведена в експлоатация „поради значителни забавяния при обществените поръчки за придобиване на необходимите инструменти и услуги“.

Източник: БТА