Икономика
Ударите по кораби и пристанища в Черно море нарушават търговските потоци на зърно и петрол

Рязкото увеличаване на атаките срещу кораби, пристанища и терминали за износ в Черно море нарушава световните доставки на зърно и петрол, превръщайки региона в поредната стратегически важна точка за световната търговия, засегната от ескалиращите конфликти, пише Ройтерс.
Черно море е ключов маршрут за превоза на зърно, суров петрол и петролни продукти, като водите му се споделят от Русия, Украйна, България, Грузия, Румъния и Турция.
Русия, която е най-големият износител на пшеница в света, и Украйна, също сред водещите земеделски износители, засилиха нападенията срещу селскостопански износни обекти и търговски кораби в Черноморския регион през последните седмици. Киев също увеличи атаките срещу танкери, свързани с руския петролен износ.
Новата ескалация създава допълнителен натиск върху пазарите на суровини, които вече се справят с нарушения по ключови морски маршрути в Близкия изток.
„Последиците вече са видими на световните пазари на селскостопанска продукция“, заяви Кайоко Гото, директор за Европа и Централна Азия в Департамента по политически и мироопазващи въпроси на ООН, пред Съвета за сигурност на организацията миналата седмица, като предупреди, че опасната спирала на ескалация трябва да бъде прекратена.
Потоците на петрол през Ормузкия проток бяха нарушени заради конфликта между САЩ и Иран, а морското ембарго, обявено от подкрепяните от Иран йеменски хути срещу саудитски пристанища и кораби, увеличи рисковете за корабоплаването в Червено море.
Натиск върху износа на зърно
Украйна е отчела през юли 35 атаки срещу кораби в пристанища и 22 нападения в открито море, както и 67 удара срещу пристанищна инфраструктура, съобщи министерството на развитието на общностите, териториите и инфраструктурата на Украйна. За сравнение, през цялата 2025 г. са били атакувани общо 14 кораба.
Според оценки на Ройтерс Украйна е атакувала десетки танкери, свързани с руския петролен износ.
Ескалацията вече се отразява на търговските потоци. Руската Далекоизточна корабна компания (Far-Eastern Shipping Company – FESCO) съобщи тази седмица, че е спряла приемането на нови заявки за превози през Черно море, след като един от корабите ѝ бе ударен при украинска атака с дрон.
Междувременно Москва засили ударите срещу цивилни кораби и пристанищна инфраструктура около украинския южен център Одеса, през който преминават над 90 на сто от износа на селскостопанска продукция на Украйна, на фона на твърдения на Москва и Киев, че атакуват само военни цели.
Селскостопанските продукти остават най-големият източник на приходи от износ за Украйна повече от четири години след началото на войната. Киев търси алтернативни маршрути за експорт, но заместник-министърът на икономиката, околната среда и земеделието на Украйна, отговарящ за аграрното развитие и износа на селскостопанска продукция Тарас Висоцки заяви пред Ройтерс, че те няма да достигнат пълен капацитет до края на август и ще могат да обработват само около половината от обемите, които обичайно се превозват през черноморските пристанища.
Движението на кораби в Азовско море, което е свързано с Черно море, е ограничено от 10 юли, което засяга дейността на голямото руско пристанище Таман, според търговски източници.
Износът на зърно продължава през Новоросийск и Туапсе, но с по-бавни темпове.
Засегнат също е и износът на петрол. Украински атаки срещу танкери през юли повредиха няколко плавателни съда и доведоха до временно спиране на товарните операции в Новоросийск и на терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC) – основен маршрут за износ на казахстанския петрол.
„Системата на Каспийския тръбопроводен консорциум е критичен експортен маршрут за Казахстан, като по нея преминават около 80 насто от износа на суров петрол на страната. Всяко продължително прекъсване може да създаде рискове за регионалните доставки“, посочи в свой доклад компанията за услуги в корабоплаването Би Ар Ес (BRS).
Застраховките за плаване на кораби в Черно море поскъпват
Нарастващите рискове за сигурността водят и до увеличаване на разходите за корабоплаване. Средните дневни разходи за танкери за превоз на петрол в Черно море са се повишили до над 300 000 долара дневно спрямо малко над 200 000 долара седмица по-рано, според пазарни оценки.
Застраховките срещу военни рискове за корабите, които влизат в черноморски пристанища, е достигнала до около 2 на сто от стойността на плавателния съд спрямо около 1 на сто две седмици по-рано, като дори малки увеличения водят до допълнителни разходи от стотици хиляди долари за едно плаване.
„Ако обемите в Черно море продължат да бъдат на понижените нива от последните две седмици, световният пазар на танкери за превоз на суров петрол може да се свие с 3 на сто в момент, когато вече е под натиск“, заяви Нилс Расмусен, главен анализатор по корабоплаването в асоциацията на корабособственици, корабни брокери и агенти „Бимко“ (Bimco).
Източник: БТА
Икономика
Технологичният индекс Nasdaq достигна рекордно равнище, след като по-слабите данни за заетостта в САЩ намалиха очакванията за повишение на лихвите от УФР

Акциите на американските фондови пазари поскъпнаха днес, тласкайки технологичния индекс Nasdaq Composite до рекордно равнище, след като по-слабите от очакваното данни за заетостта понижиха очакванията за скорошно повишение на лихвите от централната банка и това доведе до спад на доходността по американските държавни облигации, предаде Ройтерс. По-ниските цени на петрола също допринесоха за склонността на инвеститорите към по-рискови активи.
Акциите на производителите на полупроводници и на големите технологични компании поведоха възходящата тенденция. Ценните книжа на „Енвидиа“ (Nvidia) достигнаха рекордно равнище в хода на днешната търговия, поскъпвайки с 2,5 на сто, а индексът на компаниите за полупроводници на Филаделфийската фондова борса се повиши с 3,1 на сто. Сред останалите големи компании, акциите на ръководената от Илон Мъск „СпейсЕкс“ (SpaceX) поскъпна с 5,5 на сто, „Тесла“ (Tesla) – с 4,1 на сто, а „Оракъл“ (Oracle) – с 3 на сто.
Заетостта извън селскостопанския сектор се е увеличила с 29 000 работни места през миналия месец, а данните за предходните два месеца са били значително ревизирани в посока надолу, показа публикуваният днес внимателно следен доклад на Министерството на труда за заетостта. Икономистите, анкетирани от Ройтерс, очакваха броят на заетите да се увеличи с 90 000.
Поредица от данни, показващи устойчивост на икономическата активност и по-бавно от очакваното покачване на цените, както и коментари на най-малко двама високопоставени представители на централната банка, които се обявиха срещу ново повишение на лихвите, накараха инвеститорите все повече да залагат, че централната банка ще запази лихвите без промяна този месец.
В момента търговците оценяват на 20 на сто вероятността Управлението за федерален резерв (УФР) да повиши лихвите с 25 базисни пункта през октомври спрямо 26 на сто преди публикуването на доклада.
Доходността по двегодишните американски държавни облигации, която е тясно свързана с очакванията за лихвените проценти, спадна за втори пореден ден.
Допълнително подкрепа за положителните настроения оказа спадът на цената на петрола сорт Брент под 100 долара за барел, след като бе съобщено, че Европейският съюз е обсъдил допълнително освобождаване на запаси от дизелово гориво и суров петрол, макар че няма ново развитие по отношение на разрешаването на конфликта в Близкия изток.
Източник: БТА
Икономика
Уолстрийт откри възходящо последната сесия за седмицата след данните за заетостта в САЩ през септъември

Основните индекси на Уолстрийт започнаха последната за седмицата търговска сесия с повишения. Доходността по държавните облигации спадна, след като изненадващо слабите данни за пазара на труда за септември засилиха очакванията, че Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ ще запази лихвените проценти без промяна на заседанието си през октомври, предаде Си Ен Би Си.
Промишленият индекс Dow Jones Industrial Average се повиши с 364,68 пункта или 0,73 на сто до 51 291,24 пункта към 16:36 часа бълг. време.
По-широкообхватният S&P 500 е нагоре с 66,71 пункта или 0,87 на сто до 7733,16 пункта, а технологичният Nasdaq Composite прибави 344,042 пункта или 1,28 на сто до 27 215,637 пункта.
Доходността по 10-годишните облигации се понижи с повече от 5 базисни пункта до 5,176 на сто, а по 2-годишните – с над 3 базисни пункта до 4,75 на сто.
Акциите на технологичните компании поскъпнаха, като книжата на „Интел“ (Intel) и „Адвансд мaйкро дивайсисис“ – Ей Ем Ди (Advanced Micro Devices – AMD) поскъпнаха с по над 3 на сто. Ръстът беше подкрепен от подновеното желание на инвеститорите да поемат риск.
Публикуваните по-рано днес данни за заетостта извън селскостопанския сектор в САЩ показват, че американската икономика е създала 29 000 работни места през септември, а равнището на безработицата се е повишило до 4,2 на сто. Осреднената прогноза на Dow Jones беше за 84 000 нови работни места и запазване на безработицата на равнище от 4,1 на сто.
Данните са обявени в момент, когато инвеститорите променят очакванията си за следващото решение на УФР.
Според инструмента „ФедУоч“ (FedWatch) на „Си Ем И груп“ (CME Group) пазарите оценяват на 86 на сто вероятността централната банка да остави лихвените проценти без промяна на заседанието си този месец. Ден по-рано тази вероятност беше около 76 на сто.
Цените на петрола рязко се отдалечиха от достигнатите по-рано върхове, след като бе съобщено, че европейски държави обсъждат освобождаване на стратегическите си запаси от горива под натиска на администрацията на президента Доналд Тръмп.
Вчера, първият ден на октомври, основните американски борсови индекси отчетоха умерен ръст. Въпреки това и трите бенчмарка са на път да завършат седмицата с понижения. Dow Jones е загубил 1,7 на сто за седмицата на фона на разпродажбите на облигационните пазари по света.
Източник: БТА
Икономика
Украйна получи 2,9 млрд. евро за икономическа подкрепа от ЕС

Украйна е получила 2,9 млрд. евро (3,3 млрд. долара) бюджетна подкрепа от Европейския съюз, за да поддържа работата на държавната администрация на фона на продължаващата война с Русия, съобщи ДПА.
„Докато Украйна се защитава от руската агресия, тя продължава да осъществява всеобхватни реформи“, заяви днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„С днешното плащане помагаме за запазването на финансовата стабилност на Украйна и подкрепяме инвестиции, които ще залегнат в основата на бъдещото й възстановяване“, допълни тя.
Миналата година лидерите на ЕС се договориха да подкрепят бюджетните и отбранителните нужди на Украйна с общо 90 млрд. евро през 2026 и 2027 г.
Неотдавна украинският президент Володимир Зеленски заяви, че въпреки международната помощ Украйна е изправена пред нов недостиг на финансиране от 27 млрд. долара за тази година, което предизвика безпокойство в Брюксел.
/СЛС/
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месеца„Енвидиа“ губи позиции на китайския пазар на чипове за изкуствен интелект за сметка на местни производители, най-вече -„Хуавей“
-
Обществопреди 2 месецаДАНС твърди, че за година е разкрила десетки шпиони. Повечето са мурзилки
-
Обществопреди 2 месецаЖители на Елин Пелин ще протестират срещу изграждането на инсинератор край Равно поле
-
Политикапреди 1 месецСпаси София предлага удължено работно време на градския транспорт при късни мачове и големи концерти
-
Спортпреди 2 месецаЗинга Барбоза Фирмино се класира за финала на троен скок на Световното първенство по лека атлетика до 20 години в Юджийн
-
Спортпреди 1 месецВратарят Бентли се присъедини към Ковънтри от Уулвърхяптън
-
Политикапреди 1 месецДСБ за образователната програма на ПБ: Риск от идеологически монопол
-
Политикапреди 1 месецМирчев: Копринков прави за Радев същото като Пеевски – завладява институции, служби, медии
