Премиерът на Словакия Роберт Фицо ще говори на сръбски език в Белград утре по време на митинг на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП), обяви водачът на нейната предизборна листа бившият сръбски президент Александър Вучич в живо включване в Тик Ток.

По-рано през седмицата Вучич покани своите съпартийци и съмишленици в събота, 3 октомври, от 17 часа местно време в Белградската арена в сръбската столица, за да представи управленската програма на СПП и каза, че на събитието ще има специален гост от Европа, но не уточни името му.

Днес Вучич разкри, че това е Роберт Фицо.

„Той винаги е с нас, винаги уважава Косово и Метохия като част от Сърбия и териториалната цялост на нашата страна“, каза Вучич и нарече Фицо голям приятел на Сърбия.

Вчера Вучич получи подкрепа и от руския президент Владимир Путин. 

„Настоящото ръководство на Сърбия, бившият президент и, надявам се, бъдещ премиер Александър Вучич, води сдържана политика и показва желание за сътрудничество с Русия. И ние със сигурност приветстваме това и ще отвърнем със същото“, заяви президентът на Руската федерация Владимир Путин, цитиран от ТАСС. 

Във включването в Тик Ток профила си „Аз съм Александър“ днес Вучич каза още, че очаква СПП да получи пълно мнозинство на изборите и предвижда големи реформи в съдебната система и прокуратурата.

Той изрази съжаление, че водачът на листата на Студентското движение д-р Илия Сърданович, кардиолог от Нови Сад, отказва да се яви на дебат с него.

Студентите, които са основният политически опонент на бившия сръбски президент, също са насрочили митинг, но на следващия ден – в неделя, 4 октомври, от 18 часа местно време при паметника на Вук Караджич в Белград. Тяхното събитие е под наслов „Пазители на родината“ и както са обявили в своя публикация в Инстаграм, ще обсъждат с гражданите теми, определящи бъдещето на Сърбия.

„Какво ще се случи със земята ни? Как ще защитим околната среда и природните ресурси? Какво образование оставяме на поколенията напред? Може ли един земеделски производител в Сърбия да живее от труда си?“, са някои от въпросите, които ще бъдат обсъдени, написаха студентите и в своя сайт.

Сред въпросите е и „Какво ще се случи със сръбските институции и ежедневието на хората в Косово и Метохия?“.

Студентите обявиха още, че „образованието и положението на преподавателите също ще бъдат сред централните теми“.

Наскоро те излязоха с позиция че, ако спечелят предсрочните парламентарни избори на 25 октомври, страната няма да промени позицията си да не въвежда санкции срещу Русия.

До насрочването на нови избори в Сърбия се стигна след многомесечни масови антиправителствени протести, оглавени от студенти, които обвиниха властите в корупция и непотизъм след инцидент в северния сръбски град Нови Сад, където на 1 ноември 2024 г. се срути козирката на жп гарата и причини смъртта на 16 души, а един бе тежко ранен.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА

Докато турският град Анталия за пръв път е домакин на Международния конгрес на астронавтите, Анадолската агенция разказва за космическото пътешествие на страната, обхващащо периода от османската астрономия до изследването на Луната. Това предаде Анадолската агенция специално за БТА.

В празничната нощ на 1633 г., когато Истанбул празнувал раждането на Кая Султан, дъщеря на османския султан Мурад IV, изобретателят Лагари Хасан Челеби, както се твърди, се качил на ракета със седем разклонения, пълна с барутна паста, на брега на Босфора.

Когато барутът изгорял, според историята, той разтворил чифт крила, които сам бил построил, спуснал се в морето пред имението на Синан Паша и изплувал обратно на брега.

Случката е записана от османския пътешественик от XVII век Евлия Челеби в неговото „Сеяхатнаме“ или „Книга на пътешествията“.

Почти четири века по-късно „ракетният човек“ дава името си на музей на сателити и космоса, управляван от „Тюрксат“ – държавния сателитен оператор на Турция.

Десетилетия по-рано, през 1577 г., османският астроном Такиюддин основава забележителната Истанбулска обсерватория, където провежда астрономически наблюдения и разработва инструменти за измерване на небесните движения. Оборудвана с голяма армиларна сфера, механични часовници, способни да измерват времето в секунди, и други прецизни инструменти по собствен дизайн, обсерваторията се нарежда сред най-напредналите за времето си.

От обсерватории и ранни експерименти с летене до сателити и пилотирани космически полети, връзката на Турция с небето се е развила драматично.

От 5 до 9 октомври космическата програма на страната ще бъде представена пред световната космическа общност, когато 77-ият Международен астронавтически конгрес (IAC 2026) се открива в турския курортен град Анталия.

Това е първият път, когато годишната среща, организирана от Международната астронавтическа федерация (IAF), се провежда в Турция.

Агенция и 10-годишна пътна карта

През 90-те години Турция прави първата си голяма стъпка в сателитните комуникации.

Сателитът „Turksat 1B“ е изстрелян през август 1994 г., ставайки първият комуникационен сателит на Турция, последван от „Turksat 1C“ през 1996 г.

Амбициите на страната все повече се изместват от опериране на сателити, произведени другаде, към проектиране и изграждане на собствени космически апарати.

RASAT, изстрелян през 2011 г., е първият разработен в страната сателит за наблюдение на Земята, а GOKTURK-2, изстрелян през 2012 г., става първият турски сателит за наблюдение на Земята с висока резолюция.

През 2023 г. IMECE, сателит за наблюдение на Земята с висока резолюция, проектиран и построен от TUBITAK UZAY, космическия изследователски институт на страната, е изстрелян с ракета SpaceX Falcon 9 от Калифорния. Според института, той разполага с първата турска електро-оптична камера, съвместима с космоса, както и с разработени в страната електрическа тяга, звездни тракери, реакционни колела и други ключови системи.

TURKSAT 6A, изстрелян през 2024 г., става първият разработен в Турция комуникационен сателит, поставяйки страната сред 11-те държави, способни да изграждат свои собствени.

Преломният момент настъпва на 13 декември 2018 г., когато с президентски указ е създадена Турската космическа агенция (TUA) към Министерството на индустрията и технологиите. Мандатът ѝ включва подготовка и изпълнение на Националната космическа програма и определяне на дългосрочни приоритети за космическите и авиационните науки и технологии.

Тази програма е представена през 2021 г. с 10-годишна визия. Целите ѝ включват достигане до Луната, разработване на конкурентна в световен мащаб търговска марка за сателити, създаване на регионална система за позициониране и време, осигуряване на независим достъп до космоса и космодрум, подобряване на астрономическите наблюдения и възможностите за проследяване на космически обекти, както и развитие на вътрешна космическа индустрия и зона за технологично развитие. Мисия с човек в космоса също е сред целите на програмата.

Първият голям публичен етап настъпва по-рано от някои от дългосрочните цели. През 2024 г. Алпер Гезеревджи става първият турски гражданин, пътувал до Международната космическа станция, прекарвайки 18 дни в орбита като част от мисията Axiom Mission 3. Той провежда 13 научни експеримента, подготвени от турски университети и изследователски институти.

Четири месеца по-късно Тува Джихангир Атасевер извършва суборбитален изследователски полет, провеждайки седем научни експеримента.

Следващият хоризонт: Мисия до Луната

Най-амбициозният елемент от този списък вече е в обсега.

В средата на септември министърът на индустрията и технологиите Мехмет Фатих Каджър обяви, че производството, сглобяването и системната интеграция на първия турски лунен космически апарат са завършени.

Около 3,5-тонното превозно средство е разработено под ръководството на TUBITAK UZAY като част от Лунната изследователска програма, известна с турския си акроним AYAP. То е предадено на Центъра за интеграция и изпитване на космически системи (USET) към Turkish Aerospace (TUSAS) за системни екологични тестове.

Според Каджър, над 80 процента от апарата е произведен в страната, а целият му софтуер е написан в Турция.

След приключване на тестовете, той ще бъде изпратен в Космическия център Кенеди в САЩ за изстрелване, като стартът е планиран за първите месеци на 2027 г.

След пътуване от около два месеца, космическият апарат се очаква да се установи в кръгова полярна орбита на около 100 километра над лунната повърхност и да работи там поне три месеца. Хибридна система за задвижване, разработена в Турция, ще управлява маневрите му, включително контролирано спускане на повърхността в края на мисията.

Каджър отбеляза, че досега само осем държави са осъществили мисия до Луната, и каза: „С нашата Лунна изследователска програма, която ще осъществим със собствени инженерни възможности, целим да станем деветата.“

Според пътната карта от 2021 г., тази мисия е първата фаза. Втората фаза предвижда изстрелване с национална ракета и меко кацане на Луната.

Космодрум близо до екватора

Турция също иска да може да изстрелва собствените си сателити в орбита от собствен космодрум.

Миналата година турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че Турция планира да изгради космодрум в Сомалия по силата на споразумения, подписани между двете страни. Той направи съобщението на съвместна пресконференция в Истанбул със сомалийския президент Хасан Шейх Махмуд.

Министър Каджър заяви, че предпроектните проучвания са определили Сомалия като най-подходящото място. Той посочи близостта ѝ до екватора, океанското крайбрежие, климата, който позволява изстрелвания целогодишно, и ниския въздушен и морски трафик.

Проучванията за осъществимост и проектирането са завършени и строителството на първата фаза е започнало, добави той, като отбеляза, че площадката ще обслужва както националните нужди, така и търговския пазар за изстрелвания.

Що се отнася до ракетите, отбранителната компания Roketsan разработва система за изстрелване на микросателити, предназначена да поставя сателити с маса поне 100 килограма в орбита на 400 километра.

Посрещане на света в Анталия

Космическите амбиции на страната се подкрепят от нарастващ бюджет. Според бюджета на турското правителство за 2026 г., Турция отпуска рекордните 8,729 милиарда лири за космически и авиационни дейности тази година, спрямо 5,052 милиарда лири през 2025 г.

През декември 2025 г. президентът на TUA Юсуф Кърач е единодушно избран за председател на съвета на Азиатско-тихоокеанската организация за космическо сътрудничество (APSCO) за 2026-2027 г. Той е първият турски представител, заемащ този пост.

Анкара също засилва космическата си дипломация. На 31 август Каджър подписва Artemis Accords в централата на НАСА във Вашингтон. Така Турция става 71-ият подписал се под ръководените от САЩ принципи за мирно и устойчиво изследване на Луната и отвъд.

Подписването се случва само няколко седмици преди Турция да бъде домакин на първия си Международен конгрес по астронавтика.

От 5 до 9 октомври Анталия ще бъде домакин на 77-ия Международен конгрес по астронавтика, най-голямото космическо събитие в света, отбелязвайки първия път, когато събитието се провежда в Турция.

Организаторите очакват над 10 000 регистрирани участници, включително ръководители на космически агенции от цял свят, индустриални ръководители, инженери, учени и студенти. Темата тази година е „Светът има нужда от повече космос“.

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА