Търговията на Уолстрийт започна с повишение като S&P 500 за кратко достигна рекордни нива, подкрепен от оптимизма около инвестициите в изкуствен интелект и очакванията за силни корпоративни резултати, които повишиха технологичните акции, предаде Ройтерс.

Индексът нарасна с до 0,6 на сто до 7817,13 пункта, надминавайки предишния рекорд по време на търговията от 7816,70 пункта, достигнат на 13 август. Технологично ориентираният Nasdaq също се търгуваше на рекордни равнища.

Оптимизмът около инвестициите в изкуствен интелект и очакванията за силни корпоративни резултати подкрепиха американските акции напоследък въпреки по-високите цени на енергията и волатилния летен период на облигационните пазари, който засили опасенията от по-строга парична политика.

Повечето акции на големи компании и на дружества с висок потенциал за растеж поскъпнаха сутринта, след като доходността по държавните облигации се отдалечи от многогодишните си върхове, а цените на петрола спаднаха.

Малко след началото на търговията промишленият Dow Jones Industrial Average се повиши със 164,45 пункта или 0,32 на сто до 51 432,35 пункта.

Широкообхватният S&P 500 нарасна с 37,77 пункта или 0,48 на сто до 7811,72 пункта.

Nasdaq Composite се повиши със 162,58 пункта или 0,59 на сто до 27 639,89 пункта.

Източник: БТА

Въвеждането на цифровото евро при лимит за притежаваните средства до 3000 евро не би довело до нетно изтичане на депозити от банковата система като цяло при обичайни икономически условия, показва анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), обхванал 2025 банки в еврозоната. Резултатите представи членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне по време на онлайн форум на „Ем Ен Ай Кънект“ (MNI Connect).

ЕЦБ е изследвала въздействието на възможни лимити между 500 и 3000 евро както върху значимите банки под прекия ѝ надзор, така и върху по-малките кредитни институции. Разгледани са обичаен сценарий и краен сценарий, при който вложителите пренасочват средства към цифровото евро в търсене на сигурност.

„Резултатите са успокояващи и при двата сценария“, каза Чиполоне. По думите му при обичайни условия отражението върху показателите за ликвидност и финансиране на банките би било „изключително ограничено“, а при лимит до 3000 евро не би било отчетено нетно изтичане на депозити за банковата система като цяло.

При обичайния сценарий ЕЦБ прогнозира, че преминаването от плащания в брой към платежни инструменти, свързани с банкови сметки, може да увеличи депозитите със 127 млрд. евро до 2034 г. Това би компенсирало очакваното прехвърляне на средства към цифровото евро при лимит до 3000 евро.

Дори без този прогнозен приток на депозити общият коефициент на ликвидно покритие на банковата система би се понижил слабо, от 166 на 163 на сто. Коефициентът на нетно стабилно финансиране би спаднал от 128 на 127 на сто.

При крайния сценарий общите показатели за ликвидност също остават над регулаторното изискване от 100 на сто. При лимит от 3000 евро коефициентът на ликвидно покритие би достигнал прага от 100 на сто при 13 банки, представляващи 0,3 на сто от активите на банковия сектор. При девет от тях, с общо 0,1 на сто от активите, би имало риск показателят да спадне под този праг.

Чиполоне подчерта, че анализът не представлява решение за бъдещия размер на лимита. „В рамките на оценения диапазон лимитите са ефективни за ограничаване на изтичането на депозити и за защита на финансовата стабилност“, заяви той.

Цифровото евро се разработва като средство за плащане, а не като инвестиционен продукт. То няма да носи лихва, а средствата, които отделният потребител може да притежава, ще бъдат ограничени. Предвижда се цифровият портфейл да може да бъде свързан с банкова сметка, така че плащанията над наличния баланс автоматично да се допълват от нея. Суми над определения лимит също ще могат автоматично да се прехвърлят обратно към банковата сметка.

„Нашата цел не е да поемем ролята на банките“, каза Чиполоне. Според него цифровото евро трябва да предостави на кредитните институции обща инфраструктура, чрез която да запазят отношенията си с клиентите, да развиват допълнителни услуги и да се конкурират по-ефективно на европейския пазар.

Две трети от картовите плащания в еврозоната зависят от международни платежни схеми, а 13 от 21-те държави в нея нямат собствена национална картова схема, посочи той. Цифровото евро би могло да се използва онлайн и офлайн за преводи между граждани, покупки в интернет и плащания във физически магазини в цялата еврозона. 

Решението дали да бъде въведено цифровото евро ще бъде взето от Управителния съвет на ЕЦБ едва след приемането на необходимото европейско законодателство. Ако законодателният процес приключи до края на 2026 г., Евросистемата си поставя за цел да бъде готова за евентуално първо емитиране през 2029 г. ЕЦБ посочи този ориентировъчен срок още през октомври 2025 година.

Пилотният проект трябва да започне през втората половина на 2027 г. и да продължи 12 месеца. За участие са избрани 36 доставчици на платежни услуги от еврозоната.

Чиполоне представи и работата на Евросистемата по използването на пари на централната банка при сделки с токенизирани активи. Услугата „Понтес“ (Pontes), въведена на 21 септември, трябва да заработи напълно до средата на 2028 г. и да предлага денонощно обслужване. По проекта „Апия“ (Appia) ЕЦБ възнамерява да разработи до 2028 г. модел за интегрирана европейска среда за токенизирани финансови активи.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА