Търговията на Уолстрийт започна с повишение като S&P 500 за кратко достигна рекордни нива, подкрепен от оптимизма около инвестициите в изкуствен интелект и очакванията за силни корпоративни резултати, които повишиха технологичните акции, предаде Ройтерс.

Индексът нарасна с до 0,6 на сто до 7817,13 пункта, надминавайки предишния рекорд по време на търговията от 7816,70 пункта, достигнат на 13 август. Технологично ориентираният Nasdaq също се търгуваше на рекордни равнища.

Оптимизмът около инвестициите в изкуствен интелект и очакванията за силни корпоративни резултати подкрепиха американските акции напоследък въпреки по-високите цени на енергията и волатилния летен период на облигационните пазари, който засили опасенията от по-строга парична политика.

Повечето акции на големи компании и на дружества с висок потенциал за растеж поскъпнаха сутринта, след като доходността по държавните облигации се отдалечи от многогодишните си върхове, а цените на петрола спаднаха.

Малко след началото на търговията промишленият Dow Jones Industrial Average се повиши със 164,45 пункта или 0,32 на сто до 51 432,35 пункта.

Широкообхватният S&P 500 нарасна с 37,77 пункта или 0,48 на сто до 7811,72 пункта.

Nasdaq Composite се повиши със 162,58 пункта или 0,59 на сто до 27 639,89 пункта.

Източник: БТА

Въвеждането на цифровото евро при лимит за притежаваните средства до 3000 евро не би довело до нетно изтичане на депозити от банковата система като цяло при обичайни икономически условия, показва анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), обхванал 2025 банки в еврозоната. Резултатите представи членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне по време на онлайн форум на „Ем Ен Ай Кънект“ (MNI Connect).

ЕЦБ е изследвала въздействието на възможни лимити между 500 и 3000 евро както върху значимите банки под прекия ѝ надзор, така и върху по-малките кредитни институции. Разгледани са обичаен сценарий и краен сценарий, при който вложителите пренасочват средства към цифровото евро в търсене на сигурност.

„Резултатите са успокояващи и при двата сценария“, каза Чиполоне. По думите му при обичайни условия отражението върху показателите за ликвидност и финансиране на банките би било „изключително ограничено“, а при лимит до 3000 евро не би било отчетено нетно изтичане на депозити за банковата система като цяло.

При обичайния сценарий ЕЦБ прогнозира, че преминаването от плащания в брой към платежни инструменти, свързани с банкови сметки, може да увеличи депозитите със 127 млрд. евро до 2034 г. Това би компенсирало очакваното прехвърляне на средства към цифровото евро при лимит до 3000 евро.

Дори без този прогнозен приток на депозити общият коефициент на ликвидно покритие на банковата система би се понижил слабо, от 166 на 163 на сто. Коефициентът на нетно стабилно финансиране би спаднал от 128 на 127 на сто.

При крайния сценарий общите показатели за ликвидност също остават над регулаторното изискване от 100 на сто. При лимит от 3000 евро коефициентът на ликвидно покритие би достигнал прага от 100 на сто при 13 банки, представляващи 0,3 на сто от активите на банковия сектор. При девет от тях, с общо 0,1 на сто от активите, би имало риск показателят да спадне под този праг.

Чиполоне подчерта, че анализът не представлява решение за бъдещия размер на лимита. „В рамките на оценения диапазон лимитите са ефективни за ограничаване на изтичането на депозити и за защита на финансовата стабилност“, заяви той.

Цифровото евро се разработва като средство за плащане, а не като инвестиционен продукт. То няма да носи лихва, а средствата, които отделният потребител може да притежава, ще бъдат ограничени. Предвижда се цифровият портфейл да може да бъде свързан с банкова сметка, така че плащанията над наличния баланс автоматично да се допълват от нея. Суми над определения лимит също ще могат автоматично да се прехвърлят обратно към банковата сметка.

„Нашата цел не е да поемем ролята на банките“, каза Чиполоне. Според него цифровото евро трябва да предостави на кредитните институции обща инфраструктура, чрез която да запазят отношенията си с клиентите, да развиват допълнителни услуги и да се конкурират по-ефективно на европейския пазар.

Две трети от картовите плащания в еврозоната зависят от международни платежни схеми, а 13 от 21-те държави в нея нямат собствена национална картова схема, посочи той. Цифровото евро би могло да се използва онлайн и офлайн за преводи между граждани, покупки в интернет и плащания във физически магазини в цялата еврозона. 

Решението дали да бъде въведено цифровото евро ще бъде взето от Управителния съвет на ЕЦБ едва след приемането на необходимото европейско законодателство. Ако законодателният процес приключи до края на 2026 г., Евросистемата си поставя за цел да бъде готова за евентуално първо емитиране през 2029 г. ЕЦБ посочи този ориентировъчен срок още през октомври 2025 година.

Пилотният проект трябва да започне през втората половина на 2027 г. и да продължи 12 месеца. За участие са избрани 36 доставчици на платежни услуги от еврозоната.

Чиполоне представи и работата на Евросистемата по използването на пари на централната банка при сделки с токенизирани активи. Услугата „Понтес“ (Pontes), въведена на 21 септември, трябва да заработи напълно до средата на 2028 г. и да предлага денонощно обслужване. По проекта „Апия“ (Appia) ЕЦБ възнамерява да разработи до 2028 г. модел за интегрирана европейска среда за токенизирани финансови активи.

Източник: БТА

Унгария би могла да въведе еврото още през 2031 г., ако правителството си постави за цел да изпълни критериите за общата валута до 2029 г., заяви заместник-управителят на унгарската централна банка Золтан Курали, цитиран от Блумбърг.

При този сценарий страната би могла да се присъедини към Валутния механизъм II (ERM II) още в средата на 2028 г., посочи Курали днес на конференцията „Назад към Европа“, организирана от „Портфолио“. Механизмът обвързва курсът националната валута с еврото при определен диапазон на допустими колебания.

Основният сценарий остава изпълнение на критериите през 2030 г. и приемане на еврото през 2032 г., добави той.

Премиерът Петер Мадяр, който отстрани Виктор Орбан от властта на изборите през април, обеща да върне Унгария към по-тясно сътрудничество с европейските партньори и да въведе общата валута. Правителството му си е поставило за цел да намали бюджетния дефицит до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2030 г. спрямо очакваните 7,5 на сто през тази година.

Конкретните цели предстои да бъдат обявени през следващите седмици заедно с проекта за бюджет за 2027 г. и плановете за икономическо сближаване.

Форинтът поскъпна с 0,6 на сто спрямо еврото след изказването на Курали, отчитайки най-големия дневен ръст сред 21-те валути на развиващите се пазари, проследявани от Блумбърг. Подкрепа оказаха и данните за промишленото производство през август, показали най-бързото увеличение от края на 2022 г.

Инвеститорите увеличават вложенията си в унгарската валута и облигации в очакване на постепенно сближаване с равнищата в еврозоната в процеса на подготовка за приемане на еврото.

През уикенда Мадяр ръководи двудневно заседание на кабинета за уточняване на проекта за бюджет за следващата година, който се очаква да бъде представен до 15 октомври. Правителството трябва да съчетае предизборните обещания за по-високи социални разходи с необходимостта от намаляване на дефицита.

Цел за дефицит от 4,5 на сто от БВП през 2027 г. би била положителна изненада за инвеститорите, докато равнище от 5,5 на сто или повече би било „ясно разочарование“, заяви ръководителят на Агенцията за управление на дълга Гергели Тардош в интервю за Ройтерс, публикувано преди дни.

Според Тардош доходността по дългосрочните облигации във форинти, която вече е под тази на съответните полски облигации, има потенциал да се понижи към 4 на сто при подготовката за въвеждане на еврото.

Доходността по унгарските десетгодишни облигации се задържа на 5,81 на сто днес. Според инвеститори ангажиментът за приемане на общата валута е ограничил разпродажбите през последните три месеца, когато поскъпването на енергията вследствие на войната в Иран разтърси пазарите.

Курали подчерта, че Унгария не бива да отлага присъединяването към ERM II, след като правителството официално започне процеса по въвеждане на еврото.

„Ако бюджетният план и перспективите показват ясен ангажимент за въвеждане на еврото и пазарът го приеме, тогава няма смисъл да се забавя началото на присъединяването към ERM II“, заяви той.

По думите му курсът на форинта към еврото трябва да бъде съобразен с инфлационната цел на централната банка и с необходимостта да се запази конкурентоспособността на икономиката. Валутният курс влияе силно върху инфлацията чрез цените на вноса.

Престоят в ERM II се очертава като по-предизвикателен за Унгария, отколкото за България и Хърватия, най-новите членове на еврозоната, посочи Курали. За разлика от тях Унгария има свободно плаваща валута, чиито колебания централната банка ще трябва да управлява в рамките на механизма. 

Източник: БТА