Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е 21,5 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.

Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 17,9 процента от общото количество електроенергия (1320 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 3,6 процента (165 гигаватчаса) от нея.

Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Дания (68,2 процента), Литва (59,3 на сто) и Ирландия (49,8 процента). В България делът е 0,3 процента. 

Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в Германия (508,7 гигаватчаса), Франция (156,1 гигаватчаса) и Испания (150,2 гигаватчаса), сочи още справката. В България са произведени 0,4 гигаватчаса. 

Цените на петрола се понижават днес, докато инвеститорите претеглят новите сблъсъци между Саудитска Арабия и подкрепяните от Иран хуси срещу сигналите, че допълнителни количества саудитски суров петрол биха могли да достигнат световните пазари и да помогнат за облекчаване на опасенията относно доставките, предаде Си Ен Би Си.

Фючърсите на суровия петрол тип Брент, който е референтен за Европа, отстъпиха с 0,94 на сто до 103,83 долара за барел.

Котировките на американския WTI спаднаха с 0,88 на сто до 101,01 долара за барел.

Саудитска Арабия и йеменските хуси вчера си размениха нови удари по границата, което породи опасения, че разширяващият се конфликт в Близкия изток може да наруши още повече енергийните доставки, които и без това са под натиск, откакто САЩ и Израел атакуваха Иран през февруари.

Въпреки това, съобщенията, че Саудитска Арабия е намерила алтернативни начини да доставя част от суровия си петрол до азиатските купувачи през Оман, помогнаха да се успокоят страховете от по-сериозно прекъсване на доставките вследствие на затварянето на ключов петролопровод след атаките на хусите срещу него.

Японската централна банка (Bank of Japan) очаквано повиши днес водещата си лихва до 1,25 процента – най-високото ниво за последните 31 години, в рамките на широко очаквана мярка, целяща да предотврати риска инфлацията да надхвърли целевото ниво от 2 процента, предаде Ройтерс.

На двудневното заседание, приключило днес, управителният съвет реши с 7 гласа „за“ и 2 „против“ да повиши ставката от досегашния 1 процент. „Против“ са гласували членовете на съвета Тоичиро Асада и Аяно Сато.

Повишението се налага заради риска инфлацията да се ускори и да надхвърли целевото ниво от 2 процента, посочи банката в изявлението си.

Институцията допълни, че целта ѝ е да стабилизира основната инфлация на ниво „около 2 процента“, за да не се допусне ценовият ръст да надхвърли целевото ниво и впоследствие да окаже неблагоприятно въздействие върху японската икономика.

Решението бе взето на фона на нарастваща инфлация в страната и исторически слабата йена. Нови данни отчитат, че общият индекс на инфлацията за август е на ниво 1,9 процента, а Токио и Вашингтон проведоха координирана интервенция за подкрепа на йената.

След решението японската валутата се търгуваше на ниво 156,64 йени за долар, поевтинявайки  с 0,45 на сто, докато доходността на 10-годишните японски държавни облигации спадна с 4,9 базисни пункта до 2,947 процента.